Решение № 100 от 26.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600404 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 33/09.05.2025г., постановена по НОХД № 720/2025г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият К. А. Ч. е признат за виновен в това, че на неустановени дати в периода от месец юли 2024г. до края на месец декември 2024г. в гр. *, област П., при условията на продължавано престъпление, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно Л. Г. С., родена на **.**2015г., като деянието представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„б” от НК, поради което и на основание чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„б” вр. чл.26, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК е осъден на шест години лишаване от свобода.

Съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а” и „б” от ЗИНЗС така наложеното наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК при изпълнението му е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на 1

ЗМВР и НПК, считано от 13.01.2025г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Подсъдимият Ч. е осъден да заплати на Л. Г. С., чрез законния й представител Г. Н. С., сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„б” вр. чл.26, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието - неустановена дата на месец юли 2024г. до окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства по делото. Постановил е 3 бр. тампони с обтривки, намиращи се на съхранение в РУ на МВР А., да се унищожат като вещи без стойност.

Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 2601,30 лв., както и 600 лв., държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Срещу съдебния акт е подадена жалба от адв. И. М., защитник на подсъдимия Ч., с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, несправедливост. Прави се искане за изменение на присъдата, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода, както и размерът на уважения граждански иск, тъй като са завишени.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Сочи, че с определеното наказание ще се постигнат целите на чл.36 от НК.

Частният обвинител и граждански ищец Л. Г. С., и нейният законен представител Г. Н. С. не се явяват. Чрез повереника си адв.Л.А.-М. пледират, че въззивната жалба е неоснователна. Молят присъдата да се потвърди като правилна, законосъобразна и обоснована, включително и в частта за размера на уважения граждански иск.

Подсъдимият Ч. и неговият защитник поддържат жалбата и изложените в нея съображения. Не оспорват авторството на деянието, но 2 изразяват несъгласие с размера на определеното наказание. Предлагат да се наложи такова, ориентирано към предвидения от закона минимум от пет години.

Подсъдимият Ч., в последната си дума, моли да му бъде намалено наказанието.

Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Ч. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Ч. е роден на **.**1980г. в гр. *, област П.. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Със средно образование е.

Не е женен. Не работи. Осъждан е многократно.

С определение № 99/26.06.2018г., постановено по НОХД № 442/2018г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, І н.с., влязло в сила на 26.06.2018г., е признат за виновно извършил на 15.06.2018г. престъпления по чл.343б, ал.3 от НК, чл.345, ал.1 от НК и чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за които на основание чл.23 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода, условно с три години изпитателен срок, към което е присъединена санкцията лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.

С определение № 113/16.07.2018г., постановено по НОХД № 493/2018г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, влязло в сила на 16.07.2018г., за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 16.04.2018г. и 11.07.2018г., му е наложено наказание пробация, с двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по 3 настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробацинен служител”, за срок от една година и шест месеца.

С определение № 399/25.04.2019г., постановено по НОХД № 2517/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХХIII н. с., влязло в сила на 25.04.2019г., е признат за виновно извършил на 16.08.2018г. престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28 ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание седем месеца лишаване от свобода, ефективно, глоба в размер на 400 лв., една година и четири месеца лишаване от право да управлява МПС.

С определение № 548/18.06.2019г., постановено по НОХД № 3145/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, III н. с., влязло в сила на 18.06.2019г., за престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28 ал.1 от НК, извършено на 27.12.2018г, при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, ефективно, глоба в размер на 450 лв. и една година и четири месеца лишаване от право да управлява МПС.

С определение от 09.07.2019г., постановено по ЧНД № 3910/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, влязло в сила на 25.07.2019г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията, наложени по НОХД № 2517/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХХIII н. с., и НОХД № 3145/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, III н. с., като му е определено едно общо най-тежко наказание седем месеца лишаване от свобода, ефективно, и глоба в размер на 450 лв., към което е присъединено наказанието една година и четири месеца лишаване от право да управлява МПС. Общото наказание лишаване от свобода е изтърпяно на 09.03.2020г. На основание чл.68 ал.1 от НК е активирано наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 442/2018г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, I н. с., което е изтърпяно на 13.10.2019г.

С присъда № 4/16.04.2021г., постановена по НОХД № 311/2023г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, III н. с., влязла в сила на 16.04.2021г., е признат за виновен за престъпление чл.354а, ал.3, т.1 от НК, извършено на 13.04.2021г., и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, ефективно, и глоба в размер на 1000 лв. Наказанието е изтърпяно на 01.10.2021г.

4

С определение № 44/20.04.2023г., постановено по НОХД № 267/2023г. по описа на Районен съд гр.Асеновград, IV н. с., влязло в сила на 20.04.2023г., за престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено на 31.03.2023г., при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е определено наказание осем месеца лишаване от свобода, ефективно, глоба в размер на 250 лв. и две години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС.

Наказанието лишаване от свобода е изтърпяно на 23.10.2023г.

Горните осъждания, без първите две, квалифицират настоящото престъпление на подсъдимия като осъществено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„б” от НК, тъй като го е извършил, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, и преди да е изтекъл петгодишният срок от изтърпяване на наложените му наказания, съгласно разпоредбата на чл.30 от НК.

През лятото на 2024г. подсъдимият Ч. живеел сам в гр.гр. *, кв. "*" № *, в гараж, обособен като стая за живеене със санитарно помещение. Имал син - малолетния свидетел А. Ч., роден на **.**.2015г., който живеел при майка си, свидетелката И. К., но през някои дни от седмицата оставал да спи при баща си.

Малолетната свидетелка Л. С. е родена на **.**2015г. от съжителството на свидетелите И. К. и Г. С.. Последните живеели на семейни начала, но взаимоотношенията им не били добри. Свидетелката И. К. била алкохолно зависима, употребявала и наркотици. Свидетелят Г. С. упражнявал физическо насилие над нея. Двамата многократно се разделяли и събирали, най-вече заради детето. След поредния нанесен побой, и то на рождения й ден на **.**.****г., свидетелката И. К. напуснала съвместното им жилище заедно с дъщеря им. Първоначално, за около два месеца, двете живеели в стая в хотелската част на заведение в гр. *, в което свидетелката И. К. работела. След това се преместили на квартира в кв.„*” в града, в близост до училището, в което учела свидетелката Л. С..

Свидетелката И. К. познавала подсъдимия от повече от 10 години. Тя го била запознала с братовчедка си, свидетелката И. К., от която имал дете.

Веднага след раздялата си със свидетеля Г. С., свидетелката И. К. станала по5 близка с подсъдимия Ч.. Двамата дори имали интимни контакти няколко пъти.

Подсъдимият й заявил, че може да оставя за през нощта дъщеря си при него и сина му. Тъй като работела и нощни смени, свидетелката И. К. се съгласила детето й да остава да преспива в жилището на подсъдимия Ч., когато и синът му бил при него. Това се случило малко след раздялата на свидетелката И. К. със свидетеля Г. С. в средата на месец юли 2024г., т.е. докато детето било в лятна ваканция.

В гаража, приспособен като стая, в която живеел подсъдимият, за спане имало само един разтегателен диван. В случаите, когато свидетелката Л.

С. оставала през нощта, тя, подсъдимият Ч. и синът му лягали да спят един до друг на този диван.

Една нощ, на неустановена дата в средата на месец юли 2024г., свидетелят А. Ч. заспал. Баща му съблякъл чисто гола осемгодишната тогава свидетелка Л. С.. Той също се съблякъл. Така момичето забелязало, че на гърба си имал черна татуировка с китайски /азиатски/ символи. След това подсъдимият легнал до нея. За да възбуди, а впоследствие и да удовлетвори половото си желание без съвкупление, започнал да я опипва по дупето.

Проникнал с пръст в ануса й, при което тя усетила болка. Започнал да я опипва и в областта на вагината й, като проникнал с пръст в нея и така също й причинил болка. След като се възбудил достатъчно подсъдимият Ч. станал от дивана и отишъл в банята, като затворил вратата след себе си. Казал на свидетелката Л. С., че станалото през нощта щяло да бъде тяхна тайна.

Обещал да й даде компютър, който обаче се оказал развален, а той не могъл да го поправи.

Свидетелката Л. С. не споделила с никого, включително и с майка си, за случилото се. През следващите месеци свидетелката И. К. продължила да оставя дъщеря си да преспива в жилището на подсъдимия. Имало седмици, в които детето не му гостувало, но имало и такива, през които оставало по три нощи. Това започнало да се случва и когато синът му не бил при него. Още много пъти, на неустановени в хода на разследването конкретни дати в периода от средата на месец юли 2024г. до края на месец декември 2024г., подсъдимият Ч. продължил да блудства с малолетната свидетелка Л. С..