Решение № 262797 от 11.11.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7400/2020
- Вид
- Решение № 262797
- Подписан
- 11.11.2021
- В сила
- 11.02.2022
- Състав
- СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№
262797 гр. Варна, 11.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7400 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Т.Л. срещу С.Д.Л., с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.05.2018г. по ч.гр.д.№ 15595/2018г. по описа на Софийски районен съд срещу ответника и „Н.К.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***: сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща дължима сума по споразумение от ***г. и във връзка с договори за наем от ***г. и ***г., за което задължение са издадени фактури №№ ***г., ***г. и ***г., ведно със законната лихва от 07.02.2018г. до изплащане на вземането и сума в размер на 584.50 лв.
/петстотин осемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 11.07.2017г. до 07.03.2018г.
Длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца посочените вземания, като по отношение на „Н.К.“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в сила.
В исковата молба се твърди, че на ***г. и на ***г. били сключен договори за наем между ищцовото дружество и „***“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от ответника С.Д.Л., по силата на които ищцовото дружество отдало под наем на „Н.К.“ ЕООД офис № ***), находящ се в административната сграда, с адрес : гр. ***и *** броя паркоместа, в същата сграда, находящи се на подземен етаж *** срещу задължение да заплаща месечен наем, консумативи за имота(топлофикация, електрическа енергия и вода и такса ТБО за имота.
Съгласно договорът за наем на недвижим имот от ***г., дължимата от „Н.К.“ ЕООД месечна наемна цена била в размер на 3777.77 лева с включено ДДС. При подписване на договорът за наем е бил определен и внесен депозит, в размер на 6296.28 лева.
Депозитът бил внесен на две вноски, съгласно чл.2, ал.3 от договора от 20.09.2016г., и имотът бил предаден на наемателя с приемно предавателен протокол на 20.09.2016г.
В задължение на наемателя „Н.К.“
ЕООД, съгласно договора за наем от 20.09.2016г., отделно от наемната цена, било заплащането на режийни разноски, разпределяни от Дружеството – ищец (наемодател по договора за наем), а именно : отопление, електрическа енергия и вода и такса битови отпадъци. С отделен договор от 20.09.2016г и с друго дружество(различно от ищеца) наемателят „Н.К.“ ЕООД заплащал и такса поддръжка на общите части на сградата, в която е нает офиса и паркоместата, в размер на 666.00 лева с ДДС като към датата на подписване на договора за поддръжка, ищецът „Е.“ ЕООД възлагал на „***“ ЕООД дейността по поддръжка на общите части на сградата.
На ***г. между „Н.К.“ ЕООД и „Е.“
ЕООД бил сключен нов договор (комплексен - за отдаване под наем на недвижим имот и за извършване поддръжка на общите части на сградата) при същите условия и цени (каквито били договорени между страните с договора за наем от ***г. и договора за поддръжка от ***г.), като при подписване на договора за наем и поддръжка от ***г. било отчетено обстоятелството, че депозитът е внесен при подписване на предходния договор за наем от ***г. и в този смисъл, страните по договора „Е.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД приели, че депозита по договора от ***г. ще се счита за внесен по договора от ***г.
В деня на подписване на договора за наем и поддръжка от ***г., управителят на дружеството наемател - С.Д.Л. подал писмено уведомление до „Е.“ ЕООД за прекратяване на договора за наем от ***г.
Към датата на подписване на договора за наем и поддръжка от ***г., „Н.К.“ ЕООД било в забава за заплащането на режийни разходи за месец март 2017г. на стойност - 390,22 лева, съгласно фактура № ***г. и в забава по отношение на дължима наемна вноска за месец април 2017г., частично, в размер на 3128,68 лева, съгласно фактура № ***г., дължими по договора за наем от ***г., равняващи се на обща стойност от 3518,90 лева.
Търговското дружество изпаднало в забава за заплащане на консумативи, наем и такса поддръжка и по договор за наем и поддръжка от ***г.
Поради натрупалите се задължения,
„Е.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД решили да прекратят наемното отношение, поради което на ***г., между страните било подписано споразумение, с което „Е.“ ЕООД и „Н.К.“ ЕООД и ответникът - С.Д.Л., се споразумели за следното: Приели, че прекратяват договора за наем и поддръжка от ***г., считано от датата на подписване на споразумението - ***г.; Предали държането на имота от наемателя към наемодателя; Остойностили мебелите, собственост на наемателя като приели, че същите са на стойност от 2 113.36 лв. (две хиляди сто и тринадесет лева и 36 стотинки) и приспаднали стойността им от общо натрупаното задължение (и по двата договора за наем); Приели, че депозитът в размер на 6296.28 (шест хиляди двеста деветдесет и шест лева и 28 стотинки) лева се задържа от „Е." ЕООД и същият се приспада от общото задължение; Приели, че след извършеното приспадане със стойността на движимите вещи и стойността на депозита, общото задължение на „***“ ЕООД е в размер на 10 000 (десет хиляди) лева и се съгласили, същото да бъде изплатено от „***“ ЕООД на шест равни месечни вноски, всяка от които в размер на 1666.67(хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и 67 стотинки) лева, дължими до 10-то число на всеки следващ се месец до окончателното изплащане, като първата погасителна вноска била определена да е дължима до 10.07.2017г.; С.Д.Л., в качеството си на физическо лице, отделно от качеството му на собственик на капитала и управител на дружеството наемател(„***" ЕООД) приел солидарно с дружеството „***“ ЕООД да заплати натрупаното задължение от 10 000 (десет хиляди) лева.
Счетоводството на дружеството ищец извършило закриване на част от фактурите, въз основа на така подписаното споразумение, като приело за платени: фактура № ***г. на стойност от 292.86 лева (консумативни разходи); фактура № ***г. на стойност от 3777.77 лева (наемна месечна вноска); фактура № ***г. на стойност от 390.22 лева (консумативни разходи); фактура № ***г. на стойност от 4443.77 лева (месечна наемна вноска и такса поддръжка) от която приели да е платено частично в размер на 3948.79 лева.
Като останали незаплатени и непокрити от приспаднатите суми от подписаното споразумение от ***г., са сумите по следните фактури: фактура № ***г. за наем и такса поддръжка, с дължим остатък от 494.98 лева; фактура № ***г. за консумативни разходи на стойност от 289.50 лева; фактура № ***г. за месечен наем и такса поддръжка за месец юни на стойност от 4443.77 лева; фактура № ***г. за консумативни разходи на стойност от 327.98 лева; фактура № ***г. за месечен наем и такса поддръжка за месец юли на стойност от 4443.77 лева.
Към датата на подписване на споразумението и след това никой от длъжниците „Н.К.“ ЕООД и С.Д.Л. не оспорили размера и основанието на задължението, обективирано в споразумението от ***г.
Върху задължението от 10 000
(десет хиляди лева) и съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от датата следваща определеният ден в споразумението от ***г. като краен срок за заплащане на първата от определените равни месечни вноски, а именно - 10.07.2017г., до датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.03.2018г. било натрупано обезщетение за забава в размер на законната лихва от 666.66 лева.
Поради липса на плащане ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания.
По заявлението било образувано ч.гр.д.№ 15595/2018г. по описа на Софийски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника С.Д.Л. по реда на чл.47 ГПК и това породило за ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който исковите претенции като недопустими.
На споразумението от ***г. липсвал подпис на С.Д.Л. в качеството му на физическо лице, поради което и искът бил предявен срещу ненадлежна страна.
Между страните не било налице валидно уговорена солидарност. Споразумението от ***г. било двустранно между двете дружества, а не тристранно. Оспорва се истинността на подписа на ответника върху споразумението.
Оспорва се и дължимостта на претендираните от ищеца суми. В договора за наем от ***г. не било упоменато да има неуредени задължения по предходен договор за наем от ***г. В договора за наем от 2017г. изрично било посочено, че само депозитът от 6296.28 лева запазва своето действие и се счита за внесен по новия договор. Задълженията по договора от ***г. били погасени изцяло от „Н.К.“ ЕООД с извършени плащания. Ищецът не бил доставчик на вода, топлинна енергия и ел. енергия и нямал право да продава същите, а отделен бил въпроса на база на какви показатели е определена стойността и има ли договореност между страните за начина на калкулация.
Оспорва се и дължимостта на такса за поддръжка по фактура № ***г. в размер на 555 лева без ДДС. Нямало сключен договор за поддръжка между ищеца и „Н.К.“ ЕООД. Не ставало ясно на каква основа е изчислена тази такса и на какво основание се претендира за минал период, след като едва в договора за наем от ***г. е договорено плащането ѝ.
Разпоредбата на чл.5 от споразумението била недействителна. Ищецът не сочел на какво основание е възникнала солидарна отговорност на ответника и дали е поето задължение за собствен или за чужд дълг.
В открито съдебно заседание страните чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор за възлагане на управление и поддръжка от ***г. „Е.“ ЕООД възложила на „***“ ЕООД да извършва поддръжка и управление на недвижимите имот на възложителя, находящи се в сграда *** /л.26-32 по гр.д. № 8422/2019г. на СРС/.
На
***г. е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот, по силата на който „Е.“ ЕООД е предоставило на „Н.К.“ ЕООД за временно и възмездно ползване свои обекти, находящи се в офис-сграда с адрес гр. ***, представляващи офис № *** с обща площ от 220 кв.м. и паркоместа №№ *** на ет. -2 срещу заплащане на месечен наем в размер на 3777.77 лева с включен ДДС. При подписване на договора наемателят е предал на наемодателя депозит в размер на 3148.14 лева и се е задължил да предостави допълнителен депозит в същия размер в срок до ***г. Съгласно договора, наемната цена била дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи наема. Срокът на договора е уговорен за две години, считано от датата на подписването му /л.10-20 по гр.д. № 8422/2019 на СРС/.
На същата дата е сключен и договор за поддръжка, с който „***“ ЕООД възлага на „***“ ЕООД поддръжка на общи части на сграда, в която се намират наетите имоти срещу заплащане на месечна такса в размер на 666 лева /л.21-25/.
На
***г. между „Е.“ ЕООД и „***“ ЕООД е сключен нов договор за наем на недвижим имот за същите самостоятелни обекти, които са предмет на договор за наем между страните от ***г., като според същия наемателят дължи на наемодателя както наемната цена в размер на 3777.77 лева с включен ДДС също и такса за поддръжка в размер на 666 лева /л.33-42 по гр.д № 8422/2019г. на СРС/.
На същата дата до управителя на ищцовото дружество е отправено предизвестие от управителя на „***“ ЕООД, с което се изразява желанието на наемателя да прекрати договора за наем от *** и да освободи наетия *** /л.43 по гр.д. № 8422/2019г. на СРС/.
Със споразумение от ***г. „Е.“ ЕООД и „***“ ЕООД са се договорили, че договора за наем на недвижим имот от ***г. се прекратява считано от ***г. и към тази дата наемателят предава държането на имота на наемодателя. Постигнато е съгласие, че задълженията на наемателя към наемодателя са в размер на 18409.64 лева с включен ДДС, като след приспадане на предоставения депозит в размер на 6296.28 лева и предоставяне на движими вещи на стойност 2113.36 лева, остатъкът от задължението на наемателя е в размер на 10000 лева, които били дължими на шест равни месечни вноски в размер на 1666.67 лева всяка, дължими до 10-то число на съответния месец. В чл. 5 от споразумението е вписано, че С.Д.Л. солидарно се задължава и поема задължение, представляваното от него дружество в шест месечен срок от подписване на споразумението да изплати натрупаните задължения в размер на 10000 лева /л.44-47 по гр.д. № 8422/2019г. на СРС/.