Определение № 178 от 02.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 02.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000080 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. К. като процесуален представител на И. К. С. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Иска се в частта, с която са присъдени разноски в полза на ЗД ”Б.

И.”АД за първа и втора инстанция решението да бъде отменено, евентуално да бъде намален размерът на присъдените разноски.

От ЗД ”Б. И.”АД е постъпил отговор, в който молбата се оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна, като се иска да бъде оставена без разглеждане, евентуално да се отхвърли като неоснователна.

С постановеното по делото решение № 95/28.03.25 г. уважена жалбата на ЗД ”Б. И.”АД против решение № 302/03.09.24 г.по т.д. № 28/23 г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която дружеството е осъдено да заплати на И. К. С. обезщетение за причинените му неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В тази част решението е отменено и вместо това искът е отхвърлен в тази му част. Като краен резултат исковата претенция е уважена до размер на 50 000 лв., а за разликата до претендирания размер от 100 000 лв. – отхвърлен.

Отменено е определение № 923 от 29.10.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, постановено по същото първоинстанционно дело.

Съобразно изхода на делото във втора инстанция в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски в размер на 4320 лв. - за втора инстанция и 2868 лв. – за първа инстанция /допълнително към присъдените 1912 лв. с първоинстанционното решение/.

1

В полза на адв. П. К. е присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца пред първа инстанция в размер на 436.20 лв. / допълнително над присъдените с първоинстанционното решение 3 388.80 лв./

Възраженията за недопустимост на молбата по чл. 248 от ГПК поради липса на представен списък на разноските се преценяват като неоснователни. В проведеното открито съдебно заседание пред въззивна инстанция е постъпила писмена молба вх. № 2366/19.3.25 г. от адв. К., с която изрично е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с ДДС. Такова искане фигурира и в постъпилия отговор на въззивната жалба. Цитираната молба е докладвана в заседанието и приложена по делото. В тази част молбата има характер на списък на разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК, макар и съответният раздел от нея да не носи подобно изрично заглавие. ГПК не съдържа формални изисквания към списъка на разноски, които да не са спазени в случая.

Ето защо съдът приема за неоснователно възражението, че в случая липсва представен списък на разноските, което обстоятелство да представлява процесуална пречка за предявяване на искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Искането следва да бъде разгледано по същество.

За разноските за първа инстанция:

В първоинстанционното решение е констатирано, че застрахователното дружество е направило разноски за първа инстанция в общ размер на 910 лв. /такси, възнаграждения за експертизи/ + 9918 лв. – платено адвокатско възнаграждение. По отношение на адвокатското възнаграждение е уважено възражение за прекомерност до размер на 8650 лв., съответстващ на размера, изчислен по правилото на чл. 7, ал.2,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 88/4.11.22 г. Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция /20%/ в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски в размер на 1912 лв.

С въззивното решение в полза на застрахователното дружество са присъдени допълнително разноски за първа инстанция в размер на 2868 лв. съобразно изхода на делото пред въззивна инстанция, като е взето предвид обстоятелството, че не е проведено производство по чл. 248 от ГПК по отношение на разноските, присъдени в полза на застрахователното дружество.

В молбата по чл. 248 от ГПК се излагат съображения, че не следва да се присъждат допълнително разноски за първа инстанция, тъй като отново било направено възражение за прекомерност, нямало доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, нямало доказателства за регистрация по ЗДДС, бил приложен различен подход при преценката на 2 възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения на двете страни.

Така направените възражения са неоснователни.

По отношение на присъдените разноски в полза на ответника не е проведена процедура по чл. 248 от ГПК, при което не е допустимо въззивният съд да се произнася по същество по отношение на размера на разноските, включително и във връзка с направеното възражение за прекомерност, а следва да коригира същите единствено с оглед резултата от инстанционния контрол. Освен това, следва да се отбележи, че по делото са налице доказателства за плащане на адвокатски хонорар в размер на 9918 лв. – банково извлечение на л. 263 от първоинст.д, както и доказателства за регистрация по ЗДДС – л. 264 от първоинст.д.

Неоснователни са и доводите за приложен различен подход от настоящия съд при преценка на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за двете страни по спора. Напротив, с постановеното въззивно решение, е уважена частната жалба, предявена от адв. К. против определение № 923 от 29.10.2024 г., макар и по различни съображения от изложените в частната жалба. Прието е, че необосновано в обжалваното определение е приет размер от 4 236 лв. с ДДС като адекватно адвокатско възнаграждение, а като такъв размер се приема сумата от 8650 лв., до който е уважено и възражението за прекомерност на възнаграждението, заплатено от противната страна. Поддържат се в тази насока всички изложени съображения във въззивното решение. Т.е. и за двете страни е приет еднакъв размер разноски за адвокатско възнаграждение /касаещ целия защитаван по делото интерес от 100 000 лв./, при което с оглед изхода на делото пред въззивна инстанция в полза на адв. К. е присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за първа инстанция от 436.20 лв., или в общо от 4325 лв.

Разноските пред въззивна инстанция са присъдени в пълния им претендиран размер от 4320 лв., от които 600 лв. – ДТ и 3720 лв. с ДДС – адвокатски хонорар, като възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е преценено като неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и конкретно осъществените правни и фактически действия от пълномощника на страната при осъществяване на поетите задължения по договора за правна помощ, както и като кореспондира с размера по чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./

В молбата по чл. 248 от ГПК се излагат съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение не отговаря на размера по Наредба№ 1 от 9.7.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, което се равнявало на 3114 лв. с ДДС, при което присъденото възнаграждение било значително по-високо от този размер. Позовава се и на обстоятелството, че 3 адвокатското възнаграждение на ищеца е осъществено при условията на чл. 38 от ЗАдв, като е оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.

Съгласно правилото на чл. 7, ал.2,т.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, при интерес от 30 000 лв., за който размер е предявена жалбата на застрахователното дружество и същата е уважена, адвокатското възнаграждение възлиза на 3050 лв. /2650 лв. + 8 % от 5000 лв. – горницата над 25 000 лв./ без ДДС, или 3660 лв. с ДДС.

В случая се претендира адвокатско възнаграждение от 3720 лв., което е платено изцяло в брой съгласно данните в представения договор за правна защита и съдействие /л.66 от настоящето дело/. Спрямо предвидения размер, изчислен по цитираната Наредба, разликата е 60 лв., която не може да се квалифицира като значителна и в тази насока съображенията в молбата по чл. 248 от ГПК са неоснователни. По-същественото е, че претендираният размер, според настоящия въззивен състав, кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото, обема на осъществената правна защита, конкретно осъществените процесуални действия по делото.

Предвид посоченото ПАС намира молбата по чл. 248 от ГПК за неоснователна, поради което я оставя без уважение, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 4170/16.05.2025 г., подадена от адв. К. като процесуален представител на И. К. С., за изменение на решение № 95/28.03.25 г., постановено по настоящето дело в частта му за разноските, присъдени в полза на ЗД ”Б. И.”АД: 4320 лв. - за втора инстанция и 2868 лв. – за първа инстанция /допълнително към присъдените 1912 лв. с първоинстанционното решение/.

Определението подлежи на касационно обжалване пред

Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4