Решение № 156 от 07.05.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Козлодуй, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20251440101639 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление в гр.София, с която е предявен против М. О. М. от гр.Козлодуй, иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 857 от 01.09.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 2255/2025 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, както следва: сумата от 400 лв. - главница, сумата от 12 лв. - договорна лихва, сумата 248.10 лв. – законна лихва за забава върху главницата, сумата от 881.94 лв. неустойка дължими от Договор за потребителски кредит № 640761 сключен на 03.09.2020 г. между „Стик Кредит” АД и ответника, вземанията по които са цедирани в полза на ищеца "АПС БЕТА България" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, получено е писмено становище, с което поддържат иска.

Ответникът участва чрез особен представител адвокат И. Л. от Адвокатска колегия – Враца, който не се явява в съдебно заседание, о е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с установителен иск, с правно основание чл.422 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане, неизплатено от ответника на ищеца, за което последният се е снабдил със заповед за 1 изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2255/2025г. на Районен съд Горна Оряховица. Иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №2255/2025 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.

По делото е безспорно установено от събраните писмени доказателства, че ответникът М. О. М. и сключил в качеството на длъжник Договор за потребителски кредит № 640761 от 03.09.2020 г. със „Стик Кредит” АД в качеството на кредитор, като вземанията по същия договор са прехвърлени с валиден договор за цесия на ищеца "АПС БЕТА България" ЕООД.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 400 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 03.10.2020 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 0 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ответникът и „Стик – Кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 640761 по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищеца кредитен лимит под формата на кредитна линия с максимален размер на главницата от 400 лв. Установено е, че първият транш се отпуска след подаване на заявление за кредит и сключване на договора, като общата сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш е 400 лв., която следва да се погаси в 30-дневен срок. Договорен е годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 0 %. В договора е установено, че потребителят се задължава да усвои кредита и да погаси главницата, всички дължими лихви, такси, неустойки, обезщетения и други разходи при условията, установени в договора и съгласно погасителния план.

В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса Easy Pay.

С разпоредбата на чл. 13 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция.

С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 19 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на 2 кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска. С разпоредбата на чл. 23 от Договора е договорено, че в случай, че потребителят забави плащането на погасителните вноски потребителят дължи на кредитора законна лихва за периода на забавата. В чл.

1, т. 10 от Договора е посочено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10 %. В клаузата на чл. 27 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита по първия транш подлежи на погасяване в срок от 30 дни – до 03.10.2020 г. В погасителния план е посочено, че размерът на задълженията по договора са от 400 лв. при годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

По делото е присъединено електронно заповедно дело ЧГД № 2255/2025г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, от което е видно, че със Заповед по чл. 410 № 857/01.09.2025 г. съдът е разпоредил ответника да заплати на ищеца, следните суми: 400 лв. главница; 12 лв. договорна лихва;

248.10 лв. законна лихва за забава върху главницата и 881.94 лв. неустойка, дължими от Договор за потребителски кредит № 640761 сключен на 03.09.2020 г. между „Стик Кредит” АД и ответника, вземанията по които са цедирани в полза на ищеца "АПС БЕТА България" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде 3 осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл.

10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, като съобразно с 6 разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В случая съдът намира, че при сключване на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение нa разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото договорът е неясен относно задълженията, които поема потребителя, дължи ли последният договорна лихва и какъв е годишният процент на разходите по кредита. Това е така, доколкото в договора е установено, че годишният лихвен процент и годишният процент на разходите са от 0 %. Същевременно в стандартния европейски формуляр, приложен на основание чл. 5 ЗПК към договора е установено, че годишният лихвен процент е 36 %, а годишният процент на разходите е 0 %. В погасителния план към договора е обективирана различна от вече изложената информация 4 досежно разходите по кредита, като е установен годишен лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. При предоставяне на преддоговорна информация следва на потребителя да се предостави ясна и точна информация по отношение на всички съществени елементи на договора за кредит, като в процесния случай е налице несъответствие между представената преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр и сключеният договор за кредит по отношение на размера на лихвения процент и дали такъв е дължим.

Същевременно в приложения по делото погасителен план, който представлява неразделна част от договора за кредит, се съдържа различна информация по отношение на годишния процент на разходите от тази, установена в договора за потребителски кредит. По този начин се създава неяснота относно задълженията по договора за кредит и годишния процент на разходите в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По така изложените съображения и правоотношението по договора за кредит № 640761 от 03.09.2020г. следва да се приеме за недействителен на основание чл.