Определение № 26456 от 21.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26456 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110128127 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

Образувано е по предявен иск за делба от Е. И. А. против П. П. П. на съсобствени недвижими имот, с правно основание чл.34 от ЗС и чл.69 от ЗН.

С решение № 14262 от 22.07.2025 г., влязло в сила на 26.10.2025 г. по гр.д. № 28127 по описа за 2024 г. на СРС, 141 с-в, е допуснато извършването на съдебна делба между между Е. И. А. и П. П. П., по отношение на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, Столична община, одобрен със Заповед РД -18- 15/06.03.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: АДРЕС, находящ се на 2/втори/ етаж в сграда с идентификатор ***, предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 65.58 кв.м; прилежащи части: мазе№3/4.12 кв.м./ и 4.777 % ид.ч. от общите части на сградата-вх.“Б“ и“В“, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*** и ***, под обекта: ***, над обекта:

***, стар идентификатор: няма, който имот, съгласно доказателствен документ за собственост представлява, апартамент №21/двадесет и едно/, находящ се в гр.

София, Столична община, Район „Младост“, ж.к.”Младост I/първа /част”, блок №526/петстотин двадесет и шест/ стар №4а-г/четири буква „а“-„г“/, във вход „Б”, по данъчна оценка вход 2/две/, на 2/втори/ етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 65.58/шестдесет и пет цяло и петдесет и осем/ кв.м. при съседи: изток-улица, запад-улица, север- апартамент№6/шест/, юг-апартамент№22/двадесет и две/ и стълбище, заедно с избено помещение №3/три/с полезна площ от 4.12/четири цяло и дванадесет стотни/ кв.м, при съседи: изток-мазе на апартамент №22/двадесет и две/, запад мазе на апартамент №20/двадесет/, север-коридор, юг-разделна стена, заедно с 1

4.777%/четири цяло седемстотин седемдесет и седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата-входове “В“ и „Б“ и със съответното право на строеж върху държавна земя, както и ПОЗЕМЛЕН с площ от 545,00 кв.м., за който е отреден УПИ VIII-186 от кв. 4 по плана на с. Полиовци, одобрен със Заповед № АБ 299/1987 г., урегулиран с площ 597 кв.м., ведно с всички трайно закрепени към имота подобрения, при граници на имота по скица: улица, УПИ IX-182, 183, 184, 185, от две страни имоти извън регулация и УПИ VII— 187 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 497 /четиристотин деветдесет и седем/ кв.м., съставляващ имот планоснимачен № 187, включен в общ по регулация УПИ VII-187, 188 от кв.4 по плана на с. Полиовци, одобрен със Заповед № АБ 299/1987 г., целият с площ от 1047 /хиляда и четиридесет и седем/ кв.м., при граници на имота по скица: улица, имот пл.№ 188, имот пл.№ 219 и УПИ VIII-186, при следните ДЯЛОВЕ: по ½ ид.ч./една втора ид.ч./ от правото на собственост за всеки от двамата съделители.

Ищецът Е. И. А. с исковата молба претендира присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на средната пазарна наемна цена месечно, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата, до окончателното й извършване или до изменение, или отмяна на акта, с който се присъжда. С уточнителна молба вх.№ 78253 от 05.03.2025 г. посочва, че претендира обезщетение за лишаване от ползване на апартамента в размер на 350 лева месечно, а по отношение на имотите, находящи се в с. Полиовци по 50 лева месечно. След изслушване на СОЕ по делото е постъпила уточнителна молба вх. № 131128/14.04.2025 г., с което ищцата уточнява, че претендира 550 лева месечно за ползването на жилището.

Ответникът П. П. П., чрез адв. Д. - Н. в отговора на исковата молба признава, че в одобреното от съда споразумение по чл.330, ал.3 ГПК страните са се съгласили процесният апартамент да се ползва от ответника, като ищцата го напуснала и нямала претенции за неговото ползване, поради което счита претенцията за ползване за неоснователна. Оспорва твърдението, че жилището се ползва от ответника. Апартаментът бил необитаем, считано от 23.12.2022 г. Ищцата не била възпрепятствана да го полза и имала пълен достъп до него. От момента на постигането на споразумение между страните, за ответника не било известно желанието на ищцата да ползва жилището, което било необитаемо. Дълго време страните водели преговори за доброволно прекратяване на съсобствеността и ищцата имала активна роля чрез посочен от нея посредник, поради което знаела, че ответникът е подготвил жилището за продажба и не се ползва от него. Уговорката, че жилището ще се ползва от ответника била в корелация със задължението той еднолично да изплаща суми по договора за кредит, сключен по време на брака за закупуването на имота. Твърди, че ищцата никога не е предявявала претенции за ползване на имотите, поради което не бил налице отказ от предоставяне на достъп. С молба вх.№ 118184/03.04.2025 г. ответникът чрез адв. Д. – Н. по претенцията за ползване на имотите до завършване на делбата моли той да ползва имотите в с. Полиовци, а ищцата да полза жилището, като заплаща обезщетение на ответника.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

2

С решението по допускане на делбата или в отделно определение след постановяване на решението, съдът по искане на съделител, който не ползва имота съобразно правата си, извършва временно разпределение на ползването на имота до окончателното извършване на делбата или определя сумата, която съсобствениците, които ползват имота, следва да заплатят на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Става въпрос за привременна мярка в процеса, т.е. за съдебна администрация и съдебният акт, с който тя се постановява има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материалноправен спор между страните.

Това е и причината разпределението да се извършва най-рано с решението по допускане на делбата /с което съдът се произнася между кои лица, при какви права и за кои имоти е налице съсобственост/ занапред и може да бъде изменено при промяна на обстоятелствата.

Недопустимо е по реда на 344, ал. 2 ГПК да се разрешава материалноправен спор, какъвто се явява претенцията за заплащане на обезщетение за период, предхождащ постановяването на разпределението и която представлява вземане по чл. 31, ал. 2 ЗС и подлежи на разглеждане във втората фаза на делбата, ако е предявена при условията на чл. 346 ГПК.

За основателност на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че делбените имоти са съсобствени, че се ползват лично от насрещната страна, както и размера на обезщетението, съответен на квотата му в съсобствеността.

Лично ползване от съсобственик е налице, когато той лично ползва имота или допуска безвъзмездно трето лице да го ползва или когато ограничава правото на другите съсобственици да ползват имота съобразно правата си – в този смисъл е Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, което разрешение е дадено по повод претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС и е приложимо в случая, тъй като постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК предполага лично ползване на вещта само от някои от съсобствениците.

Легитимирано лице по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот съобразно правата си. Разпоредбата цели да защити правата на съделителите, като осигури възможност на всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата, или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот.

Не се спори между страните, а и с влязло в сила на 26.10.2025 г. решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е установено със сила на присъдено нещо, че са съсобственици на процесните 3 имоти, при квоти от по ½ ид.ч. част за всеки от тях.

По делото е спорно обстоятелството, относно ползването на процесния апартамент.

Представени са договор за наем от 11.09.2020 г. и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.07.2022 г., сключени от Е. И. А..

По делото страните не спорят, а и от извършена служебна справка се установява, че с Решение № 20108208/28.04.2021 г. по гр.д. № 61345/20 г. на СРС, 158 състав е прекратен бракът между Е. И. А. и П. П. П., като семейното жилище, находящо се в АДРЕС, се предоставя за ползване на П. П. П., ЕГН **********, като Е. И. А.-П.а, ЕГН **********, го е напуснала и няма претенции за неговото ползване, а придобитите по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност два недвижими имота, а именно: семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в АДРЕС, и поземлен имот в махала Полиовци, с. Костадинкино, община Ихтиман, област София, с площ от около 1 дка и монтирана в него преместваема постройка с площ от около 72 кв.м., след прекратяване на брака остават в обикновена съсобственост между тях при равни квоти, като ще се ползват от съпруга.

За установяване размера на претенцията на претендираното обезщетение по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че средномесечният наем за апартамента възлиза на сумата от 570 евро месечно/1100 лева месечно, а за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 497кв.м., находящ се в село Полиовци, Община Ихтиман, съставляващ имот планоснимачен №187 средномесечният наем за апартамента възлиза на сумата от 44 евро месечно/86 евро месечно и за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 545 /петстотин четиридесет и пет квадратни метра/кв.м., находящ се в село Полиовци, за който е отреден УПИ VIII-186 наем в размер на 62 евро месечно/120 лева месечно.

Относно ползването на имотите по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. К., които съдът преценява на основание чл. 172 ГПК с оглед възможната им заинтересуваност в полза на ответника, но които кредитира като възпроизвеждащи преки впечатления за релевантните за установяване по делото факти. Свидетелката разказва, че от средата на м.март.2022 г. била в лични отношения с ответника П.. Знаела за имотите в с. Полиовци и в гр.София. Имотите в с.

Полиовци посещавали повече пролетта и лятото, но и зимата, защото се нуждаели от поддръжка. Налагало се прокопаване на канавка и укрепване на имота, който бил на склон.

Зимата имало проблеми с водата и др. Живеели заедно от Бъдни вечер през 2022 г. Той живеел при нея на семейни начала, без брак. Преди това П. живеел в семейното жилище от брака в ж.к. Младост. Свидетелката посещавала рядко това жилище. Апартаментът бил празен и не се използвал, в него се съхранявали вещи, посуда на бившето семейство. От края на 2023 г. имало разговор между П. и бившата му съпруга за продажба на жилището, поради което в начало на 2024 г. се придал търговски вид на жилището и багажът на съпругата му бил изнесен. Сега в апартаментът имало мебели, техника и може би текстил, но нямало лични вещи.

Представено е копие на лична карта на ответника П., издадена от МВР-София на 4

01.06.2023 г., от която се установява, че лицето е адресно регистрирано на адрес: АДРЕС.