Решение № 4194 от 23.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4194 гр. Пловдив, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330110534 по описа за 2022 година

Производството – по реда на чл. 235 от ГПК.

В ПРС е депозирана искова молба от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление: ГР. ПЛОВДИВ , УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" 37 , против И. Ж. Н. , ЕГН **********, гр. **************** , и искове с правно основание в чл. чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за енергетиката.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П., и като такъв, доставил в имота на ответника, жилище в **************** , по договор при общи условия битова топлоенергия , която останала неплатена. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответната страна, че дължи на дружеството парична сума, формирана от незаплатена, но доставена в негов имот топлоенергия - обща стойност 231.04 лв., включваща главница в размер на 207.39 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. 31.01.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2020 г. - 16.01.2022 г., в размер на 23.65 лв. и законната лихва върху главницата, считано от момента на депозирането в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (17.01.2022 г.) до окончателното изплащане на вземането , както и да се осъди ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 561/2022 г., по описа на ПРС, XІІ гр. състав, в размер на 75 лв. Твърди също 1 така, че за това вземане се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, против която ответникът възразил и това обуславяло предявения иск като установителен такъв.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Отрича да е страна по договор за доставка на топлоенергия;

Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция , до него е доставена енергия за отопление , битова гореща вода и сградна инсталация в общо количество от 1.89569 мегавата, в това число – 0.51928 мегавата от сградната инсталация и 1.37641 мегавата за битова гореща вода ; доставена за отопление енергия няма. При дяловото разпределение е спазена методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение № 1 към чл. 61 ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 207.39 лева от главницата и 23.65 лева лихва за забава за период от 02.07.2020г. до 17.01.2021г., като за периода няма издадени кредитни известия .

Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане , и това, предмет на иска.

Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази:

Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на П. Ответникът е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот е спорна, но се установява – при условията на пълно главно доказване - от приложеното по делото копие от нотариален акт № ** т. * рег. № *** дело № ** от **** г. на нотариус М. при ПРС, с който имота е продадено от ответника след крайната дата на процесния период ; от справката от имотния регистър пък личи , че същия имот е закупен от Н. през 2005г. и няма друго разпореждане с този имот до април 2021г. Затова съдът приема , че Н. е собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.

2

Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение. Тоест, за ответника Н. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът кредитира и заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Искът е основателен в пълния си размер.

Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след като длъжника е в забава да плати.

Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 78 от делото. На ищеца се определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален размер от 150 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено спрямо И. Ж. Н. , ЕГН **********, гр. **************** , че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 365 по ч. гр. дело № 561/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I брачен състав: 207.39 лева – главница, стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.01.2021 г. до имот в ****************, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 17.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 23.65 лева лихва за забава за период от 02.07.2020г. до 17.01.2021г.

Осъжда И. Ж. Н. , ЕГН **********, гр. ****************, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК 115016602, сумата от 1090 лева разноски по делото, включително заповедното производство под № 561/2022 год. по описа на РС Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4