Решение № 111 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора и В. Г. В. като разгледа докладваното от Румяна Илиева Наказателно дело за възобновяване № 20251000601475 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения А. Н. А. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 882/25 г. ОС, Благоевград. С посочения по-горе съдебен акт е потвърдена присъда № 52/12.06.2025 г. по нохд № 479/24 г. РС, Благоевград. С така цитираната присъда подсъдимият А.

Н. А. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „А“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и осъден, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години и на една година и два месеца лишаване от право да управлява МПС.

В искането са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила по чл. 13 и чл. 14 НПК, изразяващи се в неправилна оценка на обясненията на подсъдимия единствено като средство за защита, но не и като годно доказателствено средство.

Неправилно ОС, Благоевград е приел, че не е необходимо изчисляване от вещото лице по АТЕ на опасната зона, определяйки я като мнима такава, поради което невъзможността за спиране е вменена във вина на водача.

Не е ценено заключението на вещото лице д-р К. А., че увреждането на 1 пострадалата е възможно да бъде получено и при падане от собствен ръст, намалялата плътност на костите и по-голямата чупливост, предвид възрастта на пострадалата. Липсва категоричност във видеозаписа за съприкосновение между пострадалата и автомобила, върху който не са установени следи от удар.

Нарушението на материалния закон обосновава с признаването му за виновен и осъждане по обвинение, което не е доказано по несъмнен и категоричен начин, при липса на извършено престъпление както от обективна, така и от субективна страна.

Моли за възобновяване на наказателното производство, отмяна на решение по внохд № 882/25 г. ОС, Благоевград и на присъда по нохд № 479/24 г. РС, Благоевград и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание защитникът на искателя поддържа искането по изложените в него съображения и моли за уважаването му.

Осъденият А. Н. А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по искането.

Представителят на Апелативна прокуратура, София пледира за оставяне на искането за възобновяване на наказателното производство, като неоснователно, без уважение.

Застъпва тезата, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При управление на лекия автомобил осъденото лице е попаднало в така наречената „мнима опасна зона“ на съприкосновение с пострадалия, в каквато насока са експертните заключения, поради което не е необходимо да се назначава допълнителна автотехническа експертиза. Съдът правилно е ценил обясненията на подсъдимия като негова защитна версия.

Апелативен съд, София, намира искането за възобновяване за процесуално допустимо, като депозирано от активно легитимирана страна, имаща право на такова искане /осъден за престъпление от общ характер на лишаване от свобода/, в законния 6-месечен срок от влизане в сила на осъдителен акт, непроверен от касационна инстанция по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната и подлежащ на проверка за възобновяване, като включен кръга на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Разгледано по същество искането и на двете основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3, т. 1 НПК, е неоснователно по следните съображения:

С присъда № 52 от 12.06.2025 г. по нохд № 479/24 г. РС, Благоевград, подсъдимият А. Н. А. е признат за виновен в това, че на 21.03.2022 г., в град Благоевград, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „А160" с рег. № ********/, на пешеходна пътека, нарушил правилата за движение /чл. 119, ал. 1 от ЗДвП/, като по непредпазливост причинил на Й. С. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачето на дясното коляно, довело до трайно затруднение на 2 движението на десния й крак, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.“а“, пр. 1, алт. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изтърпяването на което наказание, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и на 1 година и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС.

Първоинстанционният съдебен акт бил проверен по реда на въззивното обжалване по жалба на защитника на подсъдимия А. Н. А..

С решение № 337/08.10.2025 г. по внохд № 882/2025 г. на ОС, Благоевград, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло.

1. По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. първо НПК за допуснати съществени процесуални нарушения.

То следва да бъде разгледано на първо място, доколкото евентуалната му основателност би определила като безпредметно обсъждането на оплакването за неправилно приложение на материалния закон.

Несподеляемо е наведеното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на дължимия обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали, в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 313 от НПК и в частност възприемане обясненията на подсъдимия единствено като средство за защита, а не и като доказателствено средство.

Апелативен съд, София, не констатира претендираните пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища.

В проверявания съдебен акт е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав чрез оценка на достоверността на свидетелските показания /на св. Д. Н., св. Й. Л., св. М. Ч., св. С. К., св. И. И., св. З. М., св. А. К., св. И. Б., включително и приобщените такива от ДП чрез процесуалната техника на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл.

2 НПК/ и на кореспонденцията между доказателствените факти, изводими от гласните доказателствени средства, заключенията по съдебната автотехническа експертиза на вещото лице инж. С. М., по съдебномедицинската експертиза на вещото лице д-р К. А., на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на вещото лице д-р А. И. и Е. Ц. и видеотехническата експертиза на вещото лице Л. П. и писмените доказателствени източници.

ОС, Благоевград е изложил съображенията си относно достоверността и убедителността на доказателствата, подложени на задълбочен и безпристрастен анализ, включително и показанията на разпитания като свидетел частен обвинител И. Б. и обясненията на подсъдимия А. А., поради което изводите му по фактите, които са послужили за направата на правните 3 заключения, не са произволни, основани на недопустими предположения, превратно интерпретиране или игнориране на оправдателните доказателства по делото, нито изопачаване смисъла и значението на онези, които подкрепят обвинителната теза. Те са резултат от осъществяване на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и от извършване на дължимия всеобхватен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

Този извод е относим и към обясненията на подсъдимия А. А., като източник на доказателства, които въззивният съд е анализирал обстойно /л. 8 от мотивите/, изразявайки несъгласие с достоверността им по отношение липсата на удар между управлявания от него лек автомобил и пострадалата Й.

Б., както и за направено нейно признание, че не е блъскана от автомобила, а се е спънала и паднала. Обясненията на подсъдимия, в обсъжданите части, са опровергани най-вече от заключенията по автотехническата, съдебномедицинска и видеотехническа експертизи, които подсъдимият и защитата му не са оспорили в нито един момент, установили на местопрестъплението удар, блъскане на пешеходец от движещ се тъмен автомобил, механизма на причиняване на увреждането, неговото разположение, вид и тежест /счупване на капачето на дясното й коляно/, което добре отговаряло да е получено от директен удар от предна броня на автомобила и представлявало т. нар.

„контактна травма“, както и техническата възможност за предотвратяване на ПТП чрез принудително спиране, без допускане на закъснение чрез плавно намаляване на скоростта, каквито спасителни действия подсъдимият не предприел. Обясненията на подс. А. не се подкрепят, а се изключват и от гласните доказателствени източници – показанията на напълно безпристрастните и незаинтересовани от изхода на делото свидетели Й. Л. и И. И., извършили анализ на записи на видеокамера, монтирана на фасадата на хотел „Картала“, установяващи автомобил, тъмен на цвят, оприличен на „Мерцедес А класа“, който не се движи с висока скорост, не спира, за да пропусне пешеходеца, удря с предната си част лицето, което пресича, в дясната част на тялото му, то пада на платното, след което автомобилът преустановява движението си. Като не е установила кореспонденция между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б., каквато подкрепа не е налична и с показанията от ДП пред съдия, законосъобразно приобщени при условията на чл.281, ал. 1, т. 4, предл. последно от НПК, на починалата пострадала Б., изложила непосредствените си възприятия за посоката на движение на автомобила /от дясната й страна/, мястото на удара /с предната част на автомобила в областта на дясното ми коляно и малко над него/, на които инстанциите не са се позовали изрично и разясненията на експерта д-р К. А., дадени в съдебно заседание на 24.04.2025 г. по нохд № 479/24 г. РС, Благоевград, възприети напълно и от ОС, Благоевград, обосновано е ценила като дискредитирани обясненията на подсъдимото лице в коментираната им част.

Не се установява да са били игнорирани защитните доводи на 4 подсъдимия за обективна невъзможност да реагира своевременно, тъй като пешеходката е попаднала в „опасната зона“ на управлявания от него автомобил.

Въззивният съд се е позовал на заключението по автотехническата експертиза, както и на разясненията на експерта, дадени пред РС, Благоевград, в съдебно заседание на 23.01.2025 г., че т. нар. „опасна зона“ е определена като мнима такава. Вещото лице инж. М. е посочил, че опасната зона на автомобила е 36,75 метра, изчислена на база максимално спирачно закъснение, докато в разглеждания казус спирачното закъснение е твърде малко, поради което е определил опасната зона като мнима такава. Уточнил е, че и с минимално спирачно закъснение е съществувала възможност да се избегне ПТП, тъй като подсъдимият е могъл да възприеме пешеходката своевременно, така че да задейства спирачната система и предотврати удара.

Същественото е, че изводи в този смисъл експертът М. е формирал и обосновал обстойно и в заключението си. На л. 9 от същото е изчислил разстоянието на виждане /разстоянието, мерено от предна броня на автомобила до мястото на блъскане на пешеходката в момента на своевременно възприемане на опасността от водача/ – 42.088 м. Тъй като стойността на разстоянието на виждане е по-голяма от тази на „опасната зона“ на автомобила, водачът е имал техническа възможност да пропусне пешеходката, както и при необходимост, чрез „аварийно“спиране, да спре преди мястото на блъскане на пешеходката и да предотврати ПТП, което той не е сторил, тъй като се движил равнозакъснително, скоростта му на мястото на блъскане на пешеходката била 15 км/ч.

С оглед на изложеното САС намира, че липсват пороци в дейността на ОС, Благоевград по проверката и оценката на събраните доказателства.

Обстоятелствата, включени в предмета на доказване съобразно очертаната с обвинителния акт фактическа рамка, са изяснени обективно и в пълнота, като не е налице превратна или в нарушение на правилата на формалната логика оценка на доказателствата. Предвид тези съображения САС не намери да е налице твърдяното в искането нарушение, което да може да се субсумира под разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и да доведе до отмяна на съдебния акт на ОС, Благоевград, поради което доводите на защитата бяха оставени без уважение.