Определение № 960 от 20.03.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 960 гр. Перник, 20.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720105616 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. М. К., ЕГН:

********** с настоящ адрес в гр. П., ул. „Ч.“ № * в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. С. Д., ЕГН: ********** срещу С. Д. Д., ЕГН:

********** от гр. С., ж.к. „Д.“ * бл. ***, вх. *, ет. **, ап. **, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, за произнасяне относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето за бъдещ и минал период с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК.

В срока по чл. 131 ГПК е бил депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника, с който е било направено възражение за местна неподсъдност на спора на основание чл. 119, ал. 3 ГПК. Излагат се съображения, че местоживеенето на детето е в гр.

С., кв. Б., ул. С. № ***, където към настоящия момент живее и детето.

Насрещната страна е вземала становище по възражението за местната неподсъдност на спора, като е заявила, че искът е подсъден на СРС, тъй като постоянния адрес на ищцата бил в гр. С., кв. „Б.“, ул. „Н.“ № **.

Съдът е изискал социалния доклади от ДСП- Перник и ДСП-София относно местоживеенето на малолетното дете, тъй като по исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК компетентен да се произнесе е съдът по настоящия адрес на малолетното дете, където фактически пребивава самото дете.

Видно от изискания доклад от ДСП-Перник към настоящия момент по данни на майката детето живее на адрес в гр. П* заедно с майка си, нейният съжител и по-малкия си брат. Детето гостува често на баба си в гр. Б* за няколко дни, но се връща отново на този адрес в гр. П* Детето не е записано в детско заведение на територията на гр. П., тъй като неговия баща не е съгласен.

Видно от изготвения социален доклад от ДСП-София детето е с настоящ адрес в гр.

Б. и се отглежда от неговия баща, като майка му го взима за различно време. Личният лекар на детето доктор Стоименова е в гр. Б.. Към настоящия момент детето не посещава детско заведение. Родителите на детето са разделени от 2021 г. По данни на бащата детето се отглежда от него.

Видно от удостоверението за раждане детето е родено в гр. С.. По твърдения на ищцата неоспорени от ответника двамата след раждането на детето до 2021 г. са живеели в 1 гр. Б. на адреса на неговия баща. От средата на 2021 г. страните са фактически разделени, като майката и детето до началото на 2023 г. живеят на адрес в гр. Б., когато майката се премества в гр. П., където е нейният настоящ адрес от 20.04.2023 г.

Съгласно служебно изготвената от съда справка за настоящия адрес на детето същият от 07.10.2020 г. до настоящия момент е в гр. Б., ул. „Н.“ № ** С оглед направените в исковата молба и отговора на исковата молба твърдения, с оглед на двата изискани от съда социални доклада съдът намира, че делото не му е подсъдно, поради което производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на местно компетентния съд в гр. София, по следните съображения:

Разпоредбите на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 СК, регламентиращи производствата по съдебна администрация при разногласие между родителите, предвиждат специална местна подсъдност, дерогираща общите правила за местната подсъдност, уредени в Г П К . Компетентен да се произнесе по молбата е съдът по настоящия адрес на детето. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и интересите на детето, като в практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където фактически пребивава детето към момента на сезиране на съда, независимо от това дали е изпълнена или не административната процедура по регистрацията му. В този смисъл са определение №185 от 23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д.

№2198/2013г., II г.о., ГК и определение №324 от 29.06.2017г. на ВКС по ч.гр.д.

№2536/2017г., IV г.о., ГК. Изхожда се от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, имащо за основна цел закрилата на интересите именно на детето.

Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава п о чл.105 от ГПК, респ. чл.112 от ГПК, е обусловено от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване. Това е така поради необходимостта от извършване на редица процесуални действия с участието и на детето – изслушването му от съда, при наличие на предвидените в СК и в специалния ЗЗакрД условия; изготвяне на социален доклад и др. Следва да се посочи разпоредбата на § 1, т.15 от ДР на Закона за закрила на детето /т.15: "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава“/, която в конкретния случай също намира своето приложение, тъй като се касае до съдебно производство, в рамките на което се засягат права на дете по смисъла на чл.15 от същия закон.

В процесния случай, адресът, на който пребивава и се отглежда понастоящем малолетното дете на страните, съобразно твърденията, изложени в исковата молба, отговора на исковата молба и социалните доклади съдът приема, че е в гр. Банкя. Това е и адресът, на който детето от раждането си до началото на 2023 г. е фактически пребивавало и към настоящия момент все още пребивава видно от изготвения социален доклад от ДСП-С..

Социалният работник от ДСП-С. е провел среща и разговор с детето М., което е било установено на посочения адрес. От изготвения социален доклад на ДСП-Перник не става ясно въз основа на какви обстоятелства се приема, че детето М. живее в гр. П. на адреса на неговата майка и дали същото е било констатирано на адреса при посещението на социалния работник или същият единствено е изложил твърденията на ищцата, къде е местоживеенето на детето. Детето има личен лекар видно от социалния доклад на ДСПСофия в гр. Б.. Не посещава детско заведение към настоящия момент.

Съгласно легалната дефиниция, поместена в §1, т.15 от ДР на ЗЗакрД, „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който то пребивава, тоест фактическото пребиваване на детето към момента на подаване на исковата молба. Посочената подсъдност е съобразена с необходимостта да се установи в производството обичайна среда на живот на детето и кореспондира с основната цел за закрила на детето и в частност за съблюдаване на неговия най-добър интерес. Според съдебната практика, обективирана в определение 2

№188/17.04.2019 по ч.гр.д. №1331/2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и др., преценката за местната подсъдност на делото не следва да е формална, основана на временното местопребиваване на детето на даден адрес, а да е съобразена с трайното негово фактическо пребиваване, вкл. с мястото, където то посещава учебно заведение, има личен лекар и т.н.

В настоящия случай се установява, че родителите са били във фактическо съжителство до средата на 2021 г., до когато живели с детето в гр. Б., а от средата на 2021 г. до началото на 2023 г. детето е живяло отново в гр. Б. заедно с неговата майка, каквито са нейните твърдения и където видно от служебно извършената от съда справка е бил от 2020 г. и продължава да бъде неговия настоящ адрес. На територията на това именно населено място детето е било установено от неговото раждане и се намира и към настоящия момент и неговия личен лекар. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че местоживеенето на детето по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК във вр. §1, т.15 от ДР на ЗЗакрД е в гр. Банкя, където то се е установило да живее трайно, считано от неговото раждане до настоящия момент. Там именно е неговата обичайна среда, където е било отглеждано първите две години от раждането си, там е и неговия личен лекар. Дори и да се приемат твърденията на ищцата и констатациите на социалния доклад на ДСП-Перник, че фактическото местопребиваване на детето е на територията на гр. П. към момента на подаване на исковата молба-05.12.2023 г. не може да обуслови извод в обратна насока, доколкото става дума за временно отсъствие на детето поради отвеждането му от неговата майка. Следователно местно компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд – София, а не сезираният съд.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – София, на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл.

127, ал. 2 СК.

Уредбата на местната подсъдност в чл.127, ал.2 СК е императивна, създадена с оглед защита интересите на детето, поради което приложението й не е обвързано от преценка на страните или съда, отвод за местна подсъдност в случая е изключен, поради което за спазването на тази подсъдност съдът следва да следи служебно.

Така мотивиран, съдът намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на местно компетентния съд в гр. София.

Воден от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, вр. с чл.127, ал.2 от СК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5616/2023 г., по описа на РС-Перник.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – София.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3