Решение № 507 от 21.04.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20251000500835 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 285273 /18.12.2024 г. (по регистратурата на СГС) на съответниците Т. Г. М. и Н. Т. М. чрез пълномощника – адвокат Л. А. А. срещу решение № 260598 от 22.11.2024 г. на СГС, I – 28 състав по гр.д.№ 10059/2020 г. в частта, в която са уважени предявените от С. Л. Н., заместил поради настъпилата на 18.05.2024 г. смърт ищцата Е. Л. Н. , искове за установяване на правото му на собственост върху ½ идеална част от самостоятелен обект – апартамент , с идентификатор № *** по кадастралната карта на град София и за осъждането на посочените ответници да му предадат владението върху целия имот .

Във въззивната жалба има оплакване за допуснато нарушение на член 235, ал.3 от ГПК поради несъобразяване на факта на упражняваното от ответниците считано от закупуването на имота на 1.06.2018 г. владение върху половината, наследена със смъртта на В. Л. от брата С. Л. Н. и придобиването й чрез добросъвестно владение, съгласно направеното във въззивната жалба позоваване на давност, към 1.06.2023 г., а заради непрекъсването на 1 давността с предявяване на иска , изменен на 6.02.2024 г. , към тази дата .

Въззиниците поддържат довод за наличието на противопоставим титул за собственост върху ½ идеална част, искат отмяна на решението и отхвърляне на исковете .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият С. Л. Н. от град Габрово отговаря чрез пълномощника – адвокат А. В., че въззивната жалба е неоснователна, тъй като давността спира да тече и е прекъсната с подаването на исковата молба, с която е оспорено основанието за придобиване на целия имот от ответниците - член 115 и член 116 от ЗЗД; нищожността на завещателния акт има действие за всички наследници , независимо от това дали са страна в процеса и давността е започнала да тече от изменението на иска в 2024 г. и ще изтече в 2029 г. Поддържа се довод, че заместилият ищцата С. Л. като изключителен собственик на две различни основания – наследяване на сестрата В. и на дела на Е. от нейното наследство – има право да получи владението на целия имот, а владението на ответниците не е добросъвестно .

С обжалваното решение са разгледани предявените с искова молба с вх.

№ 263340/23.09.2020 г. ( по регистратурата на СГС ) от Е. Л. Н., заместена поради настъпилата на 18.05.2024 г. смърт от наследника й С. Л. Н., пасивно субективно съединени искове по член 108 от ЗС за право на собственост (след частично прекратяване на производството с определение от 9.09.2024 г. въз основа извършено с молба в о.с.з на 6.02.2024 г. – на л.295 -296 от делото на СГС изменение на искането чрез частично оттегляне на исковете за ½ идеална част) върху ½ идеална част от апартамент № 28 , находящ се в ***, с идентификатор № *** по кадастралната карта на град София и за осъждане на ответниците да предадат владението върху целия имот по твърдения, че той е част от наследството на нейната сестра В. Л. Н.а, починала на 31.03.2018 г., закупила го приживе с договор, сключен с нот. акт № 8/18.12.2007 г. на Нотариус, с рег. № *** с район на действие – СРС и при липса на вписан отказ на брата С. Л. Н. от нейното наследство ( преди изменението на искането е твърдян обратният факт - за наличие на такъв отказ по член 52 от ЗН ) е наследен с оглед липсата на правно действие на завещанието от ищцата до размера на ½ идеална част ; фондацията не е прехвърлила апартамента на двамата ответници с договора за продажба, сключен с нот. акт № 193 от 1.06.2018 г. на Нотариус, с рег.№ *** по регистъра 2 на НК, те го владеят без правно основание .

В срочно подадените чрез пълномощника – адвокат Б. А. - отговори на исковата молба ответниците оспорили ревандикационните искове с възражение, че собственик на апартамента не е ищцата, а фондацията, която го прехвърлила на ответниците .

По исковете – предмет на обжалваното решение – СГС е приел, че имотът е включен в наследството на В. , но с оглед прогласената нищожност на завещанието е сънаследен по правилата за наследяване по закон от първоначалната ищца и от брата С. Л. в равни дялове , не е придобит от Фондацията, която не е могла да го прехвърли на ответниците с договора за продажба.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Влязло в сила като необжалвано е първоинстанционното решение в частта, с която в отношенията между правоприемника на ищцата С. Л. Н. и съответниците : фондация „ Ако си дал“ със седалище в село Лютиброд, община Мездра , Т. Г. М. и Н. Т. М. е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 4.03.2018 г., съставено от В. Л. Н.а за назначаване на единствен универсален правоприемник - фондацията „ Ако си дал“ , на основание член 42, б. „б“ от ЗН във връзка с член 25,ал.1 от ЗН - не е написано и подписано от завещателката. Формираната с тази част от решението сила на пресъдено нещо отрича преминаването на имуществените права на завещателката , в т.ч. на придобития приживе от нея с договора по нот. акт № 8/ 2007 г. апартамент към ответника – фондацията „ Ако си дал“ и поради това договорът за продажба , сключен на 1.06.2018 г. между Фондацията и въззивниците - баща и дъщеря - няма вещно – прехвърлително действие също.

В срока за отговор на исковата молба, считан от 14.01.2021 г. за ответника М. и от 2.03.2021 г. за ответницата М. с оглед връчването по член 131,ал.1 от ГПК на пълномощника – адвокат , както е поискано със заявлението с вх.№ 278515/12.02.2021 г. ( на л.85 от делото на СГС ) нито един от тях не е заявил възражение за придобивна давност. Вярно е, че към подаване на исковата молба твърдението на ищцата е било за придобиване от 3 нея като единствен наследник по закон на наследството на починалата на 31.03.2018 г. нейна сестра в цялост, в т.ч. на правото на собственост върху имота – апартамент в град София - поради извършен от другия сънаследник – брата С. Н. - отказ от наследството. Но фактът за липсата на негов отказ от наследството, като релевантен за защитата на ответниците и осуетяване ревандикацията от тях на целия имот при успешно противопоставяне на давност относно правата на сънаследника- брат (С. Н.),който не е предявил иска, е могъл да им бъде известен при полагане на грижа за добро водене на делото и проверка в особената книга, водена при районния съд по местооткриване на наследството – член 52 от ЗН във връзка с член 49,ал.1 от ЗН. При всички случаи този факт им е станал известен с връчването на общия пълномощник – адвокат - в о.с.з. на дата 6.02.2024 г. на молбата на ищцата , в която е посочила, че „ в регистрите на съда липсва вписан отказ от наследство, оставено от В. Л. Н.а , от страна на наследника й С. Л. Н.“ . Щом до изтичане на срока за отговор, респ. до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответниците не са направили възражение за придобиване по давност на наследствения дял на брата, правата им да го заявят с въззивната жалба са преклудирани – член 133 от ГПК и член 147,т. 1 от ГПК и въззивният съд не го разглежда. Като съсобственик , наследил дела от ½ идеална част - на първоначалната ищца от наследството на В. Л. съобразно член 8,ал.1 от ЗН , въззиваемият Л. има право да ревандикира целия имот от ответниците . СГС е постановил същия правен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение и не присъжда разноски, тъй като въззиваемият не е направил искане за разноски.

Воден от горните съображения, САС

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260598 от 22.11.2024 г. на СГС, I – 28 състав по гр.д.№ 10059/2020 г. в частта, в която е признато за установено по отношение на Т. Г. М., ЕГН: ********** и Н. Т. М., ЕГН: **********, че С. Л.

Н., ЕГН: ********** от град Габрово, заместил поради настъпилата на 18.05.2024 г. смърт ищцата Е. Л. Н. , е собственик на ½ идеална част от 4 самостоятелен обект – апартамент, находящ се в ***, с площ от 44,75 кв.м.

,заедно с прилежащо избено помещение № 7 с площ от 4кв.м. и 3,648 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, с идентификатор № *** по кадастралната карта на град София и Т. Г. М. и Н. Т. М. са осъдени да предадат С. Л. Н. владението върху целия горепосочен апартамент на основание член 108 от ЗС , както и в частта по разноските относно този иск.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5