Решение № 679 от 07.07.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Плевен , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20204430104515 по описа за 2020 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от *** ПЛЕВЕН ***, против Д. *** Д., с ЕГН **********, гр.Плевен, ул. *** №***, В исковата молба се посочва следното:

*** е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 1326 / 2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение. В законоустановения срок е подадено писмено възражение от длъжника, с оглед на което съдията - докладчик по цитираното дело указва, че *** може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от 1

ГПК е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането.

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на *** /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - ***, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ***. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 п, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на *** от топлопреносното предприятие на клиенти на *** за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на *** без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник *** *** от дата *** г. и във вестник *** бр. *** / *** г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на *** и ***: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане па топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след 2 изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

В законосъобразния едномесечен срок от получаване на съобщението е предявявен иск относно вземането .

Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че вземането съществува.

В едномесечния срок е представен писмен отговор от ***. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е допустима, но неоснователна.

Описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базират, не отговарят на действителното положение между страните, а именно:

На първо място:Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - ***, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на *** и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за *** при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3." По този начин законодателят ясно и изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на *** и съответно дължат заплащане на такава. С аргумент на противното всички 3 несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на ***.

Съобразно волята на законодателя и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти - ползватели на ***, следва при всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния факт - има ли лицето, против което се води искът качеството на собственик или ползвател на имота. След като няма изричен договор с *** - Плевен, след като няма изрично подадена от тях молба за топлоснабдяване на имота и на последно място, след като никоя от двете ответнички реално не е ползвател на имота и собственик, нямат качеството на клиент - ползвател на *** и следователно не дължат нейното заплащане.

На второ място: Подадено е заявление по ч.410 от ГПК и е издадена Заповед за парично изпълнение по ч.гр.д. № 1326 / 2020 г. по описа на РС Плевен против ****** *** Д., видно от представените по делото доказателства е почина на ***г. Същата е *** и *** на ответниците и единственият й наследник е Д. *** Д., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул. *** №*** ет.***, против когото е и депозирана и исковата молба. Видно от доказателства по делото е, че същият е жив. Бъди недоумение, защо ищовата страна е поискала удостоверение за наследници на *** ****** Д. с ЕГН ***/ същият не е страна нито в Заповедното, нито в настоящето исково производство/, който е *** на ответниците и е *** на ответника, съобразно ИМ - Д.

*** Д. с ЕГН **********. Следвало е да бъде поискано и издадено удостоверение за наследници на ****** *** Д., ЕГН ***, видно от което да е видно кои са явяват нейни наследници. Недопустимо е да се изиска и представя по това производство удостоверение за наследници на лице, което няма нищо общо с настоящето производство.

От проведените съдебни заседания и от представените доказателства по делото е видно, е допусната грешка, като лицето Д. *** Д. с ЕГН ********** 4 ответник в настоящето производство е объркано с лицето *** ****** Д. с ЕГН ***, който е починал и оставил като свои наследници:

1.АС. Д. Ц. ЕГН ********** - ***

2.Л. АС. Д. ЕГН ********** - ***

3.****** *** Д. с ЕГН *** - *** починала на ***г Видно е, че след смъртта на *** ****** Д., ЕГН ***, починал на ***г, същият е оставил като негови наследници:

1.

АС. Д. Ц. ЕГН ********** - ***

2.

Л. АС. Д. ЕГН ********** - ***

3.

****** *** Д. с ЕГН ***.

А.Ц. и Л.Д. са дарили 2/3 на ****** Д. от собствен придобит по наследство недвижим имот находящ се гр.Плевен, ул. *** №***, ***, ап. *** ***, през ***. От *** до дата на смъртта ***г. единствен собственик е ****** Д., неин законен наследник се явява *** и Д. *** Д. с ЕГН **********. Никога не са ползвали и не са живеели в процесното жилище и оспорват конституирането ни като ответна страна в производството. Заявление по чл.410 от ГПК е подедено против собственика на процесното жилище ****** Д. починала през ***. и следва исковата молба да се подаде против нейните наследници, а именно Д. *** Д. с ЕГН **********, видно от кориците на делото. Защо е поискано и представено по делото удостоверение за наследници на *** ****** Д. с ЕГН *** и едва във второ съдебно заседание са конституирани като страна, не става ясно.

Допусната е грешка при пръв прочит на имената на ответника и поисканото удостоверение за наследници, като се е взело за едно и също лице, но в действителност има разлика.

На трето място: Предявеният иск е установителен за вземането, за 5 което е издадена заповедта за изпълнение. Всяко вземане се индивидуализира със страни, основание и размер. Основанието е юридическия факт, от който вземането е възникнало. Затова за редовността на заявлението по чл. 410 ГПК е необходимо заявителят да посочи обстоятелствата, от които произтича вземането. Исковата молба по чл. 422 ГПК следва да съдържа идентичност на основанието, заявено в заповедното производство. Видно от подадената искова молба, ищецът претендира суми, които произтичат от облигационни отношения, но не е представен сключен между страните договор за предоставяне на *** и ползване на същата от ответното дружество и в исковата молба се сочи, че такъв договор няма. Едновременно се претендира лихвата, също е на договорно основание, като търговски договор между ответното дружество и ищцовото дружество няма и същото време не са представят фактури, от които да е видно какво претендира *** - ***, сградна инсталация или друго.

По делото са представени копия от фактури, което са издадени на името на ****** Д., видно е че същата е подала заявление за смяна на партида, единствен собственик, а неин наследник е Д. *** Д., ЕГН **********.

На четвърто място: Ищецът споменава, че Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „*** ***" от дата *** год. и във вестник „***", бр.***/13.12.2007 год. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на *** и *** : правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Не са представени - публикуването на Общите условия за продажба на *** от "*** Плевен" *** на потребители за битови нужди в гр.Плевен, одобрени с Решение на ДКЕВР, в един централен и в един местен всекидневник. Правната характеристика на общоизвестен факт по 6 смисъла на чл. 155 от ГПК общите условия придобиват едва след публикуването им в съответните всекидневници, но публикацията /извън осъществяваната такава в "Държавен вестник"/ не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в процеса /вж. в т. см. Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о., ТК, постановени по чл. 290 от ГПК, и Определение №83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о., ТК/.

Предвид гореизложеното, съдът на***, че следва да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения установителен иск, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Съобразно изхода на делото, разноските в производството се възлагат на ищеца.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415 от ГПК от *** – Плевен ***, седалище и адрес на управление гр.Плевен, *** № *** ЕИК ***, представлявано от ***, против Д. *** Д., с ЕГН **********, гр.Плевен, ул. *** №***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 7