Решение № 212 от 30.07.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Б., 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело № 20261810200067 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. Н. Д. с ЕГН**********, чрез адв.Р. П. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №* от 05.09.2025г., издадено от Началник група при РУ-Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв.П., която пъддържа жалбата и прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение .

Въззивната страна –Началник група при РУ - Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия GA №*/28.08.2025г.; НП № */05.09.2025г.;

Заповед № */02.12.2021г. – 3л.; ЗППАМ № 25-0246-000206/28.08.2025г.;

ЗППАМ № */16.03.2025г.; докладна записка; писмо УРИ 246р12382/29.08.2025 г. от РУ-Б.; справка за собственост на МПС; справка за нарушител/водач – 3л. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. П. Х., Н. М. Ц. и М. И. Н., се установява следната фактическа обстановка:

На 28.08.25г. около 00.50ч. св. Н. М. Ц. и М. И. Н. – полицейски служители при РУ – Б. били на работа и осъществявали контрол на пътното движение в гр.Б., на път ІІ-17 в района на 2км., с посока на движение към с.С..

Тогава те спрели движещия се по пътя лек автомобил м.“*“ с рег. №*, управляван от жалбоподателя М. Н. Д.. При извършената проверка полицейските служители установили, че Д. управлява автомобила, след като е временно лишен от право да управлява МПС със ЗППАМ №*/16.03.25г. На място за съдействие пристигнал и св.Х. П. Х. – мл. авконтрольор при РУ – Б., който съставил на Д. АУАН серия GA №*/28.08.2025г. Актът бил съставен в присъствието на св.Ц. и св.Н., и на жалбоподателя, като последния го подписал без възражения и му бил връчен препис от същия. Възражения не постъпили и въз основа съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №* от 05.09.2025г., от Началник група при РУБ..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства по делото, които са непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна. е

Съдът намира, и че при издаването на наказателното постановление допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя 2 незаконосъобразността му и се изразява в това, че е налице несъответствие при излагане на словесното описание на нарушението, предмет на атакуваното НП. Без съмнение по делото е доказано, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №*/16.03.25г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП временно отнемане на СУМПС за срок от не повече от 18 месеца, който очевидно не бил изтекъл към инкриминираната дата- 28.08.2025г. Вярно е, че управлението на МПС от водач с наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП представлява една от възможните хипотези на нарушение по чл. 150а от ЗДвП, която обаче е напълно различна от лишаването на водача от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Това са две отделни хипотези на нарушение по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, като лишаването от правоуправление по административен ред може да стане само с влязло в сила наказателно постановление, лишаването по съдебен ред- с присъда, докато временното отнемане на СУМПС е принудителна мярка, която се реализира със заповед за прилагане на ПАМ. В този смисъл използвания от АНО подход при описание на нарушението в обжалваното НП създава затруднение за неговия адресат да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност- за това, че е управлявал МПС след лишаване от правоуправление по административен ред или след временното отнемане на СУМПС със ЗППАМ.

Налице е и несъответствие със санкционната норма, което е нарушило съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото за същия следва да е ясно срещу какво конкретно административно обвинение се защитава.

Допуснатото смесване на различни по вид нарушения, както и съответстващите им санкцнонни норми е довело до неяснота на издадените АУАН и НП, което е попречило на жалбоподателя първо да разбере за какво конкретно нарушение е санкциониран, и второ- да организира адекватно защитата си.

Посоченото представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда останалите, релевирани от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на атакуваното НП, доколкото посочените вече такива 3 представляват достатъчно основание за неговата пълна отмяна.

Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500.00евро. В случая, платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразено с предмета на делото, броя на съдебните заседания, съдът намира, че следва да намали дължимите разноските за адвокатското възнаграждение от 500евро на 204.52евро.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 204.52евро за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 67/2026г. пред Районен съд Б..

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №* от 05.09.2025г., издадено от Началник група при РУ-Б., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР против М. Н. Д. с ЕГН**********, като 4 незаконосъбразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на М. Н. Д. с

ЕГН********** разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 67/2026г. по описа на БРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5