Решение № 68 от 11.02.2022, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Стара Загора, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20215530102419 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД твърди в исковата си молба, че на 19.02.2021 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Стара Загора за вземанията си към Р. Р. Г.. По входираните документи било образувано ЧГД № 868/2021г. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът подал настоящата искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Общите условия били публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni klient /Eiektricheska-energia/normativni-dokumentiQ).aspx 1

По силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН ***, находящ се в с. ***.

За Р. Р. Г. бил открит клиентски номер *** в качеството на собственик и наследник, видно от приложени документи към заявления за откриване на партида.

Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите чл.18, ал.1 и ал.2.

Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД било доставило на обекта на Р. Р. Г. за периода 19.11.2019г. - 18.05.2020г. електроенергия на обща стойност 162,81 лв., която до този момент не била заплатена.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 14,59 лв. за периода 09.01.2020г. 18.02.2021 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

Искането до съда е да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към Р. Р. Г., както следва:

162,81 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 19.11.2019г. - 18.05.2020г.;

14,59 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 09.01.2020г. - 18.02.2021 г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 19.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендира на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г. т.12, съдът да осъди Р. Р. Г. да им заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 868/2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК назначения от съда представител на ответника Р. Р. Г. –адвокат Г., е депозирала отговор на 2 исковата молба.

Счита, че предявеният иск е допустим. Предвид образуваното заповедно производство по ч.гр.д. 868/2021г. на СтРС и издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, за ищеца бил налице правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск. С оглед на обстоятелството, че адв. Г. нямала контакт с ответника, заявява, че оспорва всички направени твърдения, въз основа на които се претендира заплащане на сумите, описани в издадената заповед за изпълнение, както по основание, така и по размер. Оспорва твърдяното от ищеца задължение в посочения размер. Счита, че липсват доказателства за възникване на твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните.

Счита, че ответникът няма качеството на потребител по смисъла на чл.4 от ОУ, който да е подал заявление и съответно да е собственик или ползвател на обекта, за който се претендирала консумация на ел. енергия. В представеното от ищеца Заявление - декларация за продажба на електрическа енергия бил посочен обект с ИТН *** и ***, противно на твърдението в исковата, сочещ само обект с ИТН ***. Липсвали доказателства, че за визирания в исковата молба период в сочения обект бил консумирана електроенергия с обективираните стойности. Липсвали доказателства за надлежно проведено отчитане на стойностите, въз основа на което били въведени данните в електронната система на ищеца, при което не ставало ясно как било измерено това количество и как било остойностено. Липсвали доказателства за измерена и количество отчетена консумация в процесния имот. Следвало да бъде отбелязано и обстоятелството, че липсвали идентитет между собствения по нотариален акт имот на ответника и обекта, за който се претендирало плащане на консумирана ел.енергия. Оспорва начина, по който била измерена и отчетена консумация на ел. енергия за посочения период в обекта на ответника, както и че посочените стойности били реално отчетени от електромер /СТИ/, който отговарял на нормативните изисквания за точност съгласно Закона за измерванията, вкл. че бил преминал първоначална и/или последващи периодични проверки за годност, както и че бил монтиран правилно в обекта на присъединяване, съобразно нормативните изисквания за това. Доколкото поради невъзможността да бъде открит ответникът, не разполагала с информация дали реално била ползвана електрическа енергия в обекта, и съответно дали претендираните суми били заплатени, както и за други обстоятелства, касаещи отношенията с ищцовото дружество, счита исковата претенция за недоказана. В тази връзка, се оспорва съдържанието на представените фактури, тъй като липсвали доказателства, че отразената в тях информация съответствала на реалния отчет в обекта, както и че отчетеният електромер бил надлежно монтиран и годен да извършва търговско мерене на ползвана електроенергия. Поради това се счита, че предявеният установителен иск се явявал изцяло неоснователен и като такъв следвало да се отхвърли. Моли съда, да отхвърли и претенцията за направени разноски в заповедното производство. Претендира за направени разноски, вкл. за 3 адвокатско възнаграждение с оглед обстоятелството, че била назначена за процесуален представител на ответника.

Съдът, като прецени доказателствата по делото намери за установено от фактическа страна следното:

Приложено по делото е заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия от 09.12.2013г. от Р. Р. Г., в което са посочени 2 бр. ИТН: *** и ***. Налице по делото е декларация за достъп до мрежата от Р. Р. Г. за постоянно захранване, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, видно от който е че ответницата е закупила на 10.09.2013г. недвижим имот в ***.

Приложено по делото е препис -извлечение от сметка с посочен потребител ответницата за обект на потребление с. *** с ИТН: *** с обща сума 177,40лв за период от 19.11.2019г. до 18.02.2021г.

Налице по делото са: фактура № 1223378424, клиентски номер *** ИТН: ***, с посочен получател на доставката -ответницата по делото, за период 19.11.2019г. - 18.12.2019г., на стойност 0,23лв., фактура № 1225047401, клиентски номер *** ИТН: ***, с посочен получател на доставката -ответницата по делото, за период 19.12.2019г. - 18.01.2020г., на стойност 51,83лв., фактура № **********, клиентски номер *** ИТН: ***, с посочен получател на доставката -ответницата по делото, за период 19.01.2020г. - 18.02.2019г., на стойност 41,82лв., фактура № 1228380687, клиентски номер *** ИТН: ***, с посочен получател на доставката ответницата по делото, за период 19.02.2020г. - 18.03.2020г., на стойност 54,01лв., фактура № 1230047901, клиентски номер *** ИТН: ***, с посочен получател на доставката -ответницата по делото, за период 19.03.2020г. 18.04.2020г., на стойност 14,02лв., фактура № 1231710697, клиентски номер *** ИТН: ***, с посочен получател на доставката -ответницата по делото, за период 19.04.2020г. - 18.05.2020г., на стойност 0,90лв.

Приложено по делото е ч. гр. д. 868/2021г. видно от което е , че е издадена Заповед №260521/23.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заявление на ищцовото дружество срещу ответницата по настоящото производство за сумата от 162,81лв главница и 14,59лв обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 09.01.2020г. до 18.02.2021г. и законна лихва от 19.02.2021г.

4

Видно от заключението по съдебно техническата експертиза по делото е, че монтирания през процесния период на обекта статичен трифазен двутарифен електромер ZPA Z Е310 3х230/400V 10/60А, ф. №*** е годно средство за търговско измерване на количеството консумирана ел. енергия. Отчетените през процесния период показания на същия електромер и консумираните количества ел. енергия съвпадат с фактурираните количества ел. енергия и мрежови услуги през процесния период.

Видно от заключението по назначената и изготвената съдебно – счетоводна експертиза е, че ищеца е осчетоводил вземането си от ответницата в размер общо на 162,81лв, за което били издадени фактури.

Фактурираните цени на ел. енергия съответствали на цените определени съгласно ЗЕ от КЕВР за процесния период, като се съберат всички компоненти и се прибави ДДС се получавала цената. Обезщетението за забава върху неплатеното задължение в размер на 162,81лв за периода от датата на възникване на задължението до 18.02.2021г.-датата на подаване на исковата молба било 15,39лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че правилно са изчислени цените за консумирана ел. енергия и достъп до мрежата по процесните фактури.

Установява се от доказателствата по делото, че по силата на подадено от ответницата заявление –декларация от 09.12.2013г. и декларация за достъп до мрежата същата е пожелала да получава ел. енергия за обект с посочен ИТН: ***-сочен в исковата молба отразен е адреса на обекта с. *** *** и въпреки, че в заявление-декларация и декларация за достъп –обекта- в който е декларирано от ответницата, че желае да получава ел. енергия е посочен в първия документ само с адрес с. *** *** а във втория документ: със същия адрес и като къща в селото, то несъмнено се касае за имот-притежаван респ. ползван от последната. Видно от приложения по делото нотариален акт датиращ от 10.09.2013г., е че обекта на покупка е дворно място, с всички постройки подобрения, приращения в него в това число полумасивна жилищна сграда и стопански постройки. Че се касае за обект в който е доставяна ел. енергия от ищцовото дружество-къща, е посочено и в заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Междувпрочем даже и имота по нотариален акт-приложен по делото- да е различен от имота, в който е доставяна ел. енергия то последния е достатъчно 5 индивидуализиран чрез посочване на адрес в процесните документи: заявление-декларация и декларация за достъп, като в допълнение на това, именно същия адрес е посочен като адрес и на ответницата в нотариалния акт.