Решение № 747 от 03.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Пазарджик, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215220201611 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от СТ. АТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № **, против Наказателно постановление № 21-1006001831/26.07.2021 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която н а СТ. АТ. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление в атакуваната му част.

Формулирано е искане за отмяна на наказателното постановление в обжалваната му част. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят С.М., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. В.Ц.. Поддържа жалбата.

Твърди, че не е знаел, че управлявания от него автомобил е спрян от движение. Моли за отмяна на наказателното постановление в атакуваната част. Претендира присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а наказателно постановление да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като провери законността на наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, намира, че са налице основания за неговата отмяна в обжалваната част .

Съображенията за това са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 20.06.2021 г., в 10,46 часа, на автомагистрала Тракия км. 69, в посока гр. С., жалбоподателят СТ. АТ. М. управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № *****, собственост на ЕТ „Н.А.М.“, ЕИК *****, който бил спрян от движение на 16.05.2013 г. по чл. 171, т. 2, буква „и“ от ЗДвП.

Водачът по време на управление на МПС-то бил без обезопасителен колан, с който МПС-то било оборудвано.

Контролният орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 290276/20.06.2021 г. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата 20.06.2021 г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя СТ. АТ. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП , на основание чл. 177, ал.

1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 183, ал.

2

4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 11.08.2021 г. Същото е обжалвано само в частта, в която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП , на основание чл. 177, ал.

1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП , поради което само в тази част е предмет на съдебен контрол.

В съдебно заседание актосъставителят КР. Г. В. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации . Сочи, че при извършената проверка на процесния автомобил, след справка в дежурната част, установил, че МПС било спряно от движение, поради което на жалбоподателя бил съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на свид.

К.В., тъй като намира същите за достоверни, логични и кореспондиращи с приетите като писмени доказателства по делото справки за лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № *****, в които е посочено, че въпросното МПС е спряно от движение на 16.05.2013 г.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание А.Т. М., регистриран като ЕТ „Н.А.М.“ – търговецът собственик на процесния автомобил твърди, че е присъствал при въпросната проверка на автомобила, тъй като се возел в него.

Сочи, че непрекъснато използва процесния автомобил и никога не е знаел, че е спрян от движение. Заявява, че реагирал остро при проверката, когато контролните органи съобщили, че автомобилът е спрян от движение, тъй като бил убеден, че МПС-то никога не е спирано от движение. Когато впоследствие отишъл в КАТ, за да разбере причината за съществуващата информация, че автомобилът е спрян от движение, му обяснили, че е станала грешка.

След запознаване с обстоятелствената част на АУАН и НП съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП в атакуваната му част са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради което и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП в обжалваната му част се явяват основателни.

Според настоящия съдебен състав начинът, по който е описано 3 допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП се намира в съществено противоречие с изисквания на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно визираните правни норми задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП, е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика в разбирането си, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. В нарушение на разпоредбата на чл.

42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в обстоятелствената част на НП и АУАН не са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението п о чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на доказателствата, които го подкрепят – не е посочено с какъв акт лекият автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № *****, управляван от жалбоподателя, е бил спрян от движение. Тази липса на факти от обективната страна на твърдяното за извършено от страна на жалбоподателя нарушение възпрепятства не само жалбоподателя, но и съда да направи преценка извършено ли е твърдяното нарушение.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че вмененото на санкционираното лице нарушение е съставомерно по възведената правна квалификация. В процесния случай с писмо с вх. № 2188/12.11.2021 г. въззиваемата страна изрично заявява, че не разполага с информация относно акта, с който на 16.05.2013 г. лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № ***** е спрян от движение, поради което не може да представи негово копие. Едновременно с това сочи, че след извършена справка е установено, че собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег. № *****, към 16.05.2013 г. е бил „Н.А.М.“, ЕИК *****, представлявано от А.Т. М., ЕГН **********, на който не са издавани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2, буква „и“ от ЗДвП, каквато е административнонаказателната практика в подобни случаи.

Липсата на представени доказателства от административнонаказващия орган за акта, с който процесното МПС е било спряно от движение на 16.05.2013 г., възпрепятства възможността да се докаже по несъмнен начин обвинението, доколкото не може да се установи категорично било ли е в действителност спряно от движение процесното 4

МПС или не, тъй като отразеното в системата АИС – АНД на МВР, че процесното МПС е спряно от движение, е възможно да се дължи на техническа грешка, например.

От друга страна, дори и процесният лек автомобил да е бил спрян от движение, то доколкото по делото липсват данни и доказателства относно акта, с който това е сторено, както и кога този акт е връчен на собственика на автомобила, то не се установява по никакъв начин, че жалбоподателят е знаел, че процесното МПС е било спряно от движение, нито, че е могъл да предполага, че е било спряно от движение. За да е съставомерно вмененото административно нарушение, от субективна страна, е необходимо жалбоподателят да е знаел, че процесното МПС е спряно от движение. Такива данни не бяха установени, нито от писмените доказателства по делото, нито от показанията на актосъставителя и тези на свид. А. М., поради което съдът счита, че не са налице и субективните елементи от състава на вмененото административно нарушение.

Изложеното налага извод, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно ангажирана за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП.

По гореизложените съображения съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно в обжалваната му част и като такова следва да бъде отменено в тази част.

По разноските:

При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното извършване на такива. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300 лв., което е изцяло заплатено в брой.

Претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния размер, съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което няма основание за редуцирането му от съда в по-нисък размер. В този смисъл релевираното от въззиваемата страна 5 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Ето защо, така претендираните разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-001831/26.07.2021 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР – Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на СТ. АТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № **, е наложено административно наказание „глоба“ в размер н а 100 лв. (с т о лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик да заплати на СТ. АТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № ** , на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6