Протокол № 156 от 06.03.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 156 гр. Варна, 06.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Христина Здр. А.а

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20223100900415 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът „ОНТАРИО БГ“ ЕООД , редовно призован, представлява се от законния представител М.М. и адвокат Е. Р. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът

ПРОИЗВОДСТВЕНА

ПОТРЕБИТЕЛНА

ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СРАЦИМИР“ , редовно призован, представлява се от адвокат Л. П. и от адвокат П. М., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Вещото лице Е. А. А., редовно призован, явява се лично, депозирал заключение по делото.

Вещото лице Ж. Г. Т. , редовно призована, явява се лично, депозирала заключение по делото.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв.Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ на основание чл.143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

Адв.Р.: Поддържам исковата молба, допълнителната искова молба и доказателствата, които сме представили. Оспорваме представения отговор на всички основания, изложени в допълнителната исковата молба.

Адв. П.: Поддържам писмените отговори. Оспорваме исковата молба.

СЪДЪТ на основание чл. 145 от ГПК, приканва страните към спогодба.

Адв.Р.: Няма възможност за спогодба.

Адв. П.: Няма възможност за спогодба.

СЪДЪТ на основание чл.146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проект за доклад, обективиран в Определение № 67 от 10.01.2023 год., както следва:

Производството е образувано по предявени от „Онтарио БГ“ ЕООД срещу ППЗК “Срацимир“ иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 42000.00 лева, представляваща главница дадена по договор за заем от 30.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба 09.03.2022г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1796.72лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 42000.00лв. за периода 17.09.2021г. до 08.03.2022г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, на 30.07.2020г. между ищеца, в качеството на заемодател и ответника като заемополучател е сключен договор за заем, по силата на който била предоставена в заем сумата от 42000.00лв. с падеж за връщане 30.07.2021г. Сумата била предадена в брой, за което обстоятелство бил издаден разходен касов ордер (РКО) № 4/05.09.2020г. На падежа ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума, поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери, считано от 17.09.2021г., седем дни от 10.09.2021г. - датата на получаване на нарочна покана. По изложените съображения моли съдът да 2 постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответника ППЗК„Срацимир“ в срока по чл. 367 от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Признава се обстоятелството, че е подписан договор за подпомагане от 30.07.2020г., но той е останал само едно обещание като парични суми не са престирани на ответника. Отделно от това ищецът не е разполагал с такава сума по банкови и касови наличности към този момент. Излага се, че ответникът чрез представляващия го Я.Я. действително подписал ордер, но за сума от 3000 или 3500 лева. В тази връзка се твърди, че процесният РКО № 7/07.09.2020г. е неистински, тъй като не е подписан от представляващия кооперацията Я.Я. и неговото съдържание е преправено като посочената в него сума е трансформирана в исковата от 42 000 лева.

На следващо място са въведени възражения за нищожност на процесния договор. Същият страда от порок противоречие със закона, в частност на чл.

26, ал. 3 от Закона за кооперациите (ЗК), тъй като не е налице решение на управителния съвет (УС) за сключване на сделката. Този договор се твърди, че е нищожен и като сключен в заобикаляне на закона вместо договор за заем, при който се изисква съгласие на УС съгласно чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗК, а такова решение няма взето.

Отделно от изложеното се въвежда и възражение за нищожност на договора поради заобикаляне на закона, тъй като прикрива банкова дейност.

Договорът е и унищожаем поради грешка в лицето, тъй като същият е следвало да бъде сключен с „АТЛАС АГРО 2011“ ЕООД, чийто представляващ е също М.М., а не с ищеца. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Претендират се направените разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът поддържа търговското качество на договора между страните, съответно приложимост на разпоредбите на ТЗ. Оспорва се, че договорът е унищожаем при грешка в лицето на страната на „ОНТАРИО БГ“ ЕООД като се твърди, че кооперацията е била наясно, че подписва договор именно с ищцовото дружество, включително и ордера за получаване на сумите. Посочва се, че не е необходимо съгласие на управителния съвет на кооперацията /позоваване на ТР № 4/2016г. на ВКС/, поради което договорът не страда от порок 3 противоречие или заобикаляне на закона. За неоснователни се считат възраженията за нищожност на договора, тъй като прикривал банкова сделка.

Оспорва се подправянето на друг РКО с добавяне на текст /цифра/ до 42000 лева.

В постъпилия допълнителен отговор се поддържа, че реална сума не е предавана. Твърди се, че предявеният в настоящия процес РКО № 7/07.09.2020г. е осчетоводен при ищеца едва на 22.02.2022г., като същият е неистински, както и записванията в счетоводството на ищеца. Поддържа се оспорване подписа на ордера. Отново се застъпва, че ищецът не е разполагал на каса и по банкова сметка с предоставената в заем сума от 42 000 лева, тъй като години наред е бил с отрицателен капитал. ГФО за 2020г. не отразявал вярно икономическото състояние на ищеца към 2020 година. Претендират се разноските за производството.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между страните е бил сключен договор за заем с твърдените параметри и падеж, че сумите са реално предадени на ответника в брой, за което е издаден РКО, че е настъпил падежа за връщане на заетите суми, че ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери за процесните периоди, че ищецът е разполагал с паричната сума в банковите си сметки и в каса към дата на сключване на договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да установи правоизключващите отговорността му факти, а именно, че договорът е нищожен поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, че същият е и унищожаем поради грешка в лицето, че ищецът не е разполагал с такава парична сума в банковите си сметки и в каса, че РКО е неавтентичен, тъй като не е подписан от сочения за автор за представляващ кооперацията Я.Я. и е с невярно съдържание, тъй като текстът изписващ цифрово и словом сумата от 42000.00 лв. е подправен.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е разполагал с паричната сума в банковите си сметки и в каса към дата на сключване на договора.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице други факти по отношение, на които страните не са ангажирали 4 доказателства.

Адв.Р.: Нямам възражения по доклада.

Адв. П.: Нямам възражения по доклада.

На основание чл.146, вр. чл.374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.

Водим от горното СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 67 от 10.01.2023 година като окончателен доклад по делото.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 2364 на 27.01.2023 г. от адвокат Л. П., пълномощник на ответника, с която представят квитанции за платени депозити за изготвяне на допуснатите експертизи.

Обръща внимание, че датата 07.09.2020 г., изписана на ордер № 7 е неработен ден и канцеларията на кооперацията не работи и няма как да бъдат предадени пари. Освен това председателят на кооперацията е бил в отпуск и на 08.09.2020 г., за което представя Заповед № 118/08.09.2020 г. на основание чл. 155 от КТ. Представя нови доказателства.

Моли да бъде изискана служебно цялата преписка по извършената проверка от НАП по жалба с вх. № 16187/11.04.2022 г.

Съдът докладва, че е разпоредил връчване на препис на ищеца от молбата и доказателства към нея.

Адв.Р.: Да се приемат доказателствата. Молим за един свидетел, с който ще установим какви са били намеренията при сключването на договора за заем и че това действително е бил договор за заем, а не договор за подпомагане, независимо, че е кръстен по този начин.

Адв. П.: Поддържам исканията си по доказателствата, както в писмения отговор и допълнителния отговор, така и в молбата от 27.01.2023 г.

Исканията ми са, че със свидетелски показания ще доказваме, че договорът за подпомагане не е започнал изпълнението си и е останал неизпълнен. В какво се изразява подпомагането. Търговските взаимоотношения са били с друго дружество „Атлас Агро 2011“, на което 5 едноличен собственик и управител е отново М.М.. Управителния съвет на кооперацията не е взело решение по реда на чл. 26, ал. 2, т.1 от ЗК за вземане на паричен заем от ищеца „Онтарио БГ“ ЕООД, а е взето за „Атлас Агро 2011“ ЕООД. Твърдим, че има грешка в лицето във връзка с подписването на договора.

Другото ни искане по доказателства е: считам, че за графологичната експертиза е непълно поставена задача, тъй като във връзка с нашите възражения в отговора по исковата молба и по допълнителната искова молба и нашите твърдения, че текста е изписан от управителя Минчев в ордера и че той се ползва само и единствено във връзка с настоящия процес и е бил подписан празен ордер евентуално - тоест в случая имаме злоупотреба с доверие. Затова искам да се направи под формата на допълнителна съдебнопочеркова експертиза със задача: дали автор на текста в ордера е М.М..

Също така правим искането да се изиска, във връзка с направената проверка от НАП по жалбата на кооперацията има издаден резултат от НАП и фактически искаме резултатите от НАП да бъдат приложени по настоящото дело тъй като те са важни за настоящият процес във връзка с нарушено осчетоводяване на процесния РКО.

Другото доказателствено искане е във връзка със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза. Ако експертът не може да отговори към кой момент са осчетоводени РКО да се назначи експертиза с компютърен специалист, който да даде заключение към кой момент, на коя дата е осчетоводен в счетоводството на ищеца процесния ордер.

Правя възражение във връзка с процесния ордер, тъй като колегата не е направил в срок искането си по реда на чл.193 от ГПК, че ще се ползва от ордера. Аз съм направил възражението още с отговора по исковата молба, той е следвало да направи изявление изрично, че ще се ползват от ордера с допълнителната искова молба, а това не е направено и към настоящия момент. Затова моля РКО да бъде изключен от съдебния процес като доказателство.

Адв.М.: Недопустимо е искането на ищеца за допускане на свидетел и моля да се отхвърли.