Определение № 7219 от 20.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7219 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110107009 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

К. И. Ц. е предявила срещу „Стик-Кредит“ АД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от разстояние № /номер//17.04.2024 г. поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 29 от договора поради противоречие със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 17.04.2024 г. сключила с ответника Договор за потребителски кредит от разстояние № /номер/ по реда на ЗПФУР, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 950 лв., която последният се задължил да върне в срок от 6 месеца, при лихвен процент в размер на 36 %, ГПР в размер на 42,58 % и обща сума за погасяване в размер на 1 065,62 лв. Поддържа, че съгласно чл. 19 от договора в 3-дневен срок от сключването му потребителят следва да осигури обезпечение, чрез поръчител или банкова гаранция, като в случай, че не предостави обезпечение, потребителят дължи предвидената в чл. 29 неустойка в размер на 0,9 % на ден от стойността на усвоената сума по кредита. Твърди, че софтуерът на ответника на интернет страницата му не позволява финализиране на договора без съгласие за обезпечение. Сочи, че с преводно нареждане е заплатила на ответника сумата в общ размер от 950 лв. Навежда твърдения за недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, тъй като размерът на ГПР по кредита не е изчислен правилно от кредитора, пропускайки разхода за неустойка, който на практика 1 представлява „скрито възнаграждение“, което е следвало да бъде включено в изчисляването му. Посочва, че в договора не е посочено изрично и изчерпателно кои точно разходи формират ГПР, което поставя потребителя в невъзможност да прецени икономическите последици от договора. Определя като заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП посочването на ГПР, който е по-нисък от действителния такъв. В условията на евентуалност, моли за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 29 от договора с доводи, че същата противоречи на закона, тъй като е неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Посочва, че същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Евентуално, поддържа, че клаузата за неустойка накърнява добрите нрави, доколкото изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител (със специфични изисквания за доход над 1 500 лв. и липса на записи в ЦКР) в предвидения 3-дневен срок е фактически невъзможно. Счита, че клаузата задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение – в случая близо 75% от усвоената главница. По тази причина неустойката излиза извън присъщите обезпечителни и санкционни функции и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Излага, че ответникът не цели обезпечаване на вземането, а сигурна печалба чрез санкциониране на неизбежно неизпълнение. Поддържа, че оспорената клауза прехвърля върху потребителя риска от лошо направена от кредитора предварителна оценка на платежоспособността, което противоречи на целите на Директива 2008/48/ЕО. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че договорът е сключен електронно при спазване на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като преди сключването на ищцата е предоставена подробна преддоговорна информация чрез СЕФ и Общи условия (ОУ), които тя е приела. Посочва, че ищцата лично е попълнила заявката на сайта и сама е избрала продукта „обезпечен кредит“. Процесът е преминал през няколко стъпки (бутони „Кандидатствай“, „Вземи парите“, „Подпис“), като на всяка стъпка ищцата е могла да се откаже от сключването на договора. Поддържа, че е извършил оценка на кредитоспособността на ищцата при подаване на искането за кредит, като изискванията за поръчител били стандартни. Сочи, че за периода 2023 г. – 2024 г. ищцата е сключила общо 20 идентични договора за кредит с ответника, съдържащи същата клауза за неустойка. Излага, че разполага с електронни доказателства (лог-файлове), потвърждаващи действията на ищцата в платформата. Смята, че договорът съответства на всички императивни изисквания на ЗПК. Дори клаузата за неустойка по чл. 29 2 да е нищожна, то това не влече недействителност на целия договор съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Навежда довод за това, че определеният в договора размер на ГПР по кредита е под законовия лимит от пет пъти законната лихва за забава. Поддържа, че неустойката не трябва да се включва в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, разходите за неспазване от потребителя на някое от задълженията му по договора за кредит са изключени от изчисляването на ГПР. Твърди, че клаузите са индивидуално договорени, тъй като потребителят сам е избрал параметрите на кредита, а сключването на 20 поредни договора доказва, че ищцата е била напълно наясно с икономическите последици и условията за заплащане на неустойката. Оспорва неустойката да е прекомерна и да противоречи на добрите нрави, тъй като ищцата е имала 14-дневен срок за отказ от договора без санкции, от който не се е възползвала, както и не се е възползвала от правото да предложи друго обезпечение или да поиска удължаване на срока. Смята, че ищцата действа недобросъвестно по смисъла на чл. 12 ЗЗД, тъй като е сключвала с ответника множество договори с цел да ползва отпуснатите от кредитора средства, а впоследствие черпи права от собственото си поведение, оспорвайки клаузи, които изрично е приемала 20 пъти. Излага, че общите условия към договора са съставени на ясен и разбираем език, като в погасителния план ясно е разграничен размерът на вноските с включена, респ. без неустойка. Моли за отхвърляне на исковете.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването между страните на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби, както и твърдяното накърняване на добрите нрави с клаузата по чл. 29 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи действителността на оспорения договор, както и че неустоечната клауза е индивидуално уговорена.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 17.04.2024 г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит от разстояние № /номер/ за сумата от 950 лв. със срок за връщане от 6 месеца, при лихвен процент в размер на 36 %, ГПР в размер на 42,58 % и обща сума за погасяване в размер на 1 065,62 лв., като съобразно клаузата на чл. 29 от договора при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в срок потребителят дължи 3 неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

На 17.04.2024 г. на ищцата е реално предоставена в заем сумата от 950 лв.

Разходът за неустойка, дължима при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в срок, не е включен сред заложените стойности за изчисление на ГПР по кредита. Включването на последния сред горните стойности води до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Страните са представили с исковата молба и отговора писмени материали са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, доколкото за изчисляване на размера на ГПР не са необходими специални знания на вещо лице, а другите въпроси, формулирани от ищцата към вещото лице, са неотносими към предмета на делото. Искането за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК също следва да бъде отхвърлено, доколкото се иска представяне на документи, които следва да бъдат нарочно изготвени (справки, разписки, извадки от счетоводни книги), а не за съществуващи такива, като СЕФ и Общите условия към договора, които са приложени от ответника към отговора на исковата молба.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2026 г. от 14:50 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и за задължаване на ответника да представи документи по реда на чл. 190 ГПК.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за 4 разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5