Определение № 2849 от 06.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2849 гр. София, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502586 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 229, ал. 1 от ГПК.

С протоколно Определение от 29.04.2024 г., постановено по гр. д. № 11772/2021 г., СГС, ГО, VI – брачен състав е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК (погрешно изписано поради техническа грешка „чл. 229, ал.1, т.2 от ГПК“).

Недоволна от така постановеното определение е останала ищцата, която го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че изслушаната по делото съдебна психиатрична експертиза била изготвена без личен преглед на страната, която не желаела да бъде подлагана на изследвания и тестове. По делото били представени множество медицински документи относно здравословното състояние на страната, които били в противовес на приетото от съда, а именно, че С. Д. не може да се грижи сама за себе си. Моли се за отмяна на обжалваното определение и за продължаване на съдопроизводствените действия.

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срок писмен отговор на така подадената частна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 1 срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва, както и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна поради следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на С. Д., с която ищцата е предявила иск по чл. 106, ал. 1, т. 2 от СК за прекратяване осиновяването на Ж. Д., осиновена от ищцата при условията на пълно осиновяване през 2005 г.

С Определение № 2548 от 27.02.2023 г. решаващият състав, като е констатирал, че по приобщеното ДП № 666/2021 г. на 03 РУ – СДВР е констатирано, че ищцата страда от „съдова деменция, тежък дементен синдром“, състояние, което нарушава способността адекватно да възприема, осмисля и възпроизвежда обстоятелства от обективната действителност, както и обстоятелства от значение за делото, е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК.

С Определение № 1447 от 31.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1265/2023 г., САС, ГО, 4 -ти състав, като е приел, че заключението на назначената в рамките на досъдебното производство психиатрична експертиза няма доказателствена стойност, е отменил горепосоченото определение.

С Разпореждане № 12899 от 13.06.2023 г. СГС е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 02.10.2023 г., като изрично е указал на ищцата да се яви лично.

С нарочна молба от 28.09.2023 г. ищцата е помолила съда за отлагане на съдебното заседание поради влошеното й здравно състояние, в подкрепа на което е представила болничен и амбулаторен лист.

Поради горното, с протоколно Определение от 02.10.2023 г. СГС е отложил разглеждането на делото в открито заседание за 09.10.2023 г., на която дата, редовно призована, ищцата не се е явила лично.

На 09.10.2023 г. в проведеното открито съдебно заседание ищцата отново не се е явила нито лично, нито чрез процесуален представител. На ищцата е дадена последна възможност за лично явяване по делото.

С молба от 09.11.2023 г. ищцата отново е поискала отлагане разглеждането на делото в открито заседание поради влошено здравословно състояние- двустранна вирусна пневмония.

С протоколно определение от 13.11.2023 г. съдът отново е отложил делото поради неявяване на ищцата в съдебно заседание.

В проведеното на 11.12.2023 г. открито съдебно заседание ищцата не се е явила , а процесуалният представител е депозирал молба, ведно с медицински документи, съгласно които С. Д. е диагностицирана с Херпес Зостер. С определение съдът по искане на ответника е допуснал изслушването на СПЕ и освидетелстване на ищцата доколкото нейната дееспособност е 2 процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Съдът е указал личното явяване на ищцата пред вещото лице за освидетелстването , като е указал последиците от неизпълнението по чл.161 ГПК.

В проведеното на 26.02.2024 г. открито съдебно заседание ищцата не се е явила лично. Процесуалният представител е депозирал молба, ведно с амбулаторен лист, за отлагане на делото, тъй като С. Д. е със счупване на горния край на раменната кост. Съдът е отложил делото, като е разяснил отново задължението на ищцата да се яви лично пред вещото лице за извършване на психиатрично интервю.

В заключението по допуснатата от СГС съдебно-психиатрична експертиза, изготвена на базата на намиращите се в кориците на делото медицински документи, вещото лице е посочило, че при освидетелстваната С.

Г. Д. е налице „деменция, неуточнена“. Деменцията е синдром, дължащ се на болест на мозъка, при което се увреждат множество висши корови функции като памет, мислене, ориентация, разбиране, смятане, съждения и пр.

Съзнанието не е помрачено. Деменцията предизвиква снижение на интелектуалните функции. При пациентите е налице упадък на паметта и мисленето в такава степен, че да наруши изпълнението на дейностите на ежедневния бит. Настъпват нарушения в способността за логично разсъждение и обработката на постъпващата информация е нарушена. Вещото лице е посочило, че на този етап не може да бъде преценен типа деменция т.е. дали деменцията е в резултат на съдов процес или в резултат на болестта на Алцхаймер, но неясната етиология на заболяването не е пречка за прогнозата на развитие на болестния процес. Изложено е, че наличието на констатирания тежък дементен синдром през 2022 г. е основание да се приеме, че при ищцата най-вероятно е налице изразено снижение на интелекта и тя е с нарушена ориентировка и не е в състояние да осмисли обстановката в цялост, да отличава главното от второстепенното и не може да взема решение, чрез което да защити своите права и интереси. Констатираният тежък дементен синдром може да се приравни към придобито тежко слабоумие, при което С. Г. Д. не би могла да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Прогнозата на заболяването е неблагоприятна и деменцията е необратим процес. Изтъкнато е, че по делото няма сигурни обективни данни за началото на психичните проблеми при освидетелстваната. Трябва да се отчете, че в повечето случаи развитието на дементен синдром е бавен и прогресиращ процес, който може да е започнал няколко години преди манифестните прояви и преди неговото диагностициране от лекар. В конкретния случай има данни, че деменцията при освидетелстваната е установена през 2022г. ( при изготвяне на СППЕ на осв. от д-р М. К.психиатър и Л. Бехар-психолог във връзка с ДП № 666/21 г. по описа на 03 РУСДВР за преценка на нейната свидетелска годност), което предполага, че болестният процес е започнал поне 4-5 години преди тази дата. В открито съдебно заседания вещото лице е разяснило, че според него, на база медицинските данни, с най-голяма степен на вероятност се касае за съдова 3 деменция, но тъй като не е видял ищцата лично, а само се базира на медицинските документи, счита, че е по-коректно да бъде написано „неуточнена“, въпреки, че по-голямата степен смята, че е съдова и това се базира на две неща – едното е лабораторен лист от невролог, в който е описано, че има мозъчно-съдова болест, и вторият документ е компютърната томография, в която има данни за прекаран инсулт. Това са две причини, които ясно и категорично подчертават за наличието на съдова генеза. Допълнено е, че психолозите, работили по изготвянето на СППЕ във връзка с ДП № 666/21 г. по описа на 03 РУ-СДВР за преценка на свидетелската годност на ищцата през 2022 г., са пуснали въпросник, който преценява когнитивните способности на изследваните лица. В този въпросник е отразено, че от общия бал, който е 30 т., нейният бал е бил 5 т. Към самия въпросник има ключове, където се дава между какви точки на каква степен отговаря дементния синдром. В случая вещото лице по делото е посочило, че между 10 и 5 точки състоянието отговаря на тежък дементен синдром. Заключено е, че към настоящия момент състоянието не би могло да има подобрение. Единствено може да се задържи или да има влошаване. Във връзка с представените от ищцата молба с приложен към нея амбулаторен лист и етапна епикриза, предявени на вещото лице в проведеното на 29.04.2024 г. открито съдебно заседание, то е изложило, че отразеното в амбулаторния лист и етапната епикриза също не носят различна или нова информация. Отразени са придружаващи заболявания и усложнения, последици от други неуточнени мозъчно съдови болести. Амбулаторният лист от невролог е със същата цитирана диагноза и съответства на уточнените вече диагнози за ищцата.

При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК , съдът спира производството, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. В практиката на ВКС, обективирана в определение № 4228 от 15.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3672/2022 г., II г. о., определение № 53/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 г., ІІ г. о. определение № 43/18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 67/2017 г., ІV г. о., определение № 414/05.10.2012 г. по ч. гр. д. № 423/2012 г., ІІ г. о., определение № 382/25.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2758/2017 г., ІV г. о., определение № 747/16.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4677/2014 г., ІІІ г. о., определение № 326 от 03.08.2020 г. на ВКС по ч.гр.д.№1453/2020 г. ІІІ г. о., е възприето, че предпоставка за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК е настъпването на факт, предвиден от закона - да е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните поради настъпила недееспособност. Последователно и трайно е застъпеното становище, че фактът на настъпване на недееспособността на страната дори може да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при смърт на някоя от страните. В тези два случая, основанието за спиране на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието, 4 поради което при установяване недееспособност на ищеца, съдът следва да спре производството по делото до назначаването на настойник или попечител на същия. С оглед конкретните обстоятелства и факти по делото, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, установена е недееспособността, респ. нуждата от назначаване на настойник или попечител, което може бъде сторено както от влязло в сила решение за поставяне под запрещение, така и въз основа на други писмени доказателства и със съдебно-психиатрична експертиза, съдът следва да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК. В цитираната съдебна практика се допуска също необходимостта от учредяване на настойничество или попечителство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК да се установява чрез заключение на назначена по делото съдебно-психиатрична експертиза, както е сторено от първоинстанционния съд и в настоящия случай. Казано е още, че процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът следва да спре производството по делото, когато страната преди или по време на процеса е станала недееспособна.

В процесния случай здравословното състояние на ищцата се установява от представените по делото писмени доказателства- амбулаторни листове, резултати от компютърна томография от 01.06.2022 г., както и от заключението по съдебно-психиатричната експертиза, допусната от съда.

Следва да се посочи, че ищцата не се е явила лично в нито едно съдебно заседание, проведено по делото, за което е била призована, което поведение е послужило и за отлагане на делото многократно, нито се е явила за освидетелстване пред вещото лице, на което е възложено изготвянето на СПЕ.