Решение № 583 от 08.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. С., 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500605 по описа за 2023 година

С решение № 84 от 12.05.2023 год. по гр. д. № 2287/2022 год. Б.ският районен съд е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК задължението на А.П.И., гр. С. по издадена заповед за изпълнение № 19384 от 18.11.2021 год. по ч.гр.д. № 64410/2021 год. по описа на СРС за заплащане в полза на Застрахователан компания „Л.И.“ АД на сумата от 402,80 лева, от която 392,80 лева – главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вредите, нанесени на л.а.

„Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с рег. № ******** от ПТП, настъпило на 10.02.2017 год., и сумата 10 лева ликвидационни разходи за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва от 11.11.2021 год. до изплащане на вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 75 лева разноски в заповедното производство, както и сумата 625 лева разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника А.П.И. с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП; представеният протокол за ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 от ГПК – местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, като липсва снимков материал на твърдяното препятствие на пътя; произшествието не е станало в присъствие на съставителя на акта, поради което актът няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и вредите от него. Протоколът за ПТП не е подписан от представител на ответника, като възпроизвежда единствено твърденията на водача, който е заинтересован с оглед евентуално обезщетяване като собственик за вредите по застрахования автомобил. Размерът на препятствието не е посочен нито в протокола, нито в схемата на ПТП, като твърдяните щети могат да се получат от друг механизъм. По 1 делото няма данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на процесното МПС. Ако се възприеме посочената от районния съд скорост на движение, то би следвало да настъпят и други щети по процесното МПС, каквито в случая не са налице.

Сочи съща така, че по делото не са представени Общите условия към застрахователния договор. В КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ако се приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК „Л.И.“ АД са актуални към момента нанастъпване на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества. Докладът по щета от 15.03.2017 год. също не е изготвен при спазване на Общите условия – няма становище на юрисконсулт по основанието за плащане, подпис на главен експерт и на изпълнителния директор на дружеството. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в хипотезата на раздел IX „Общи изключения“. Застрахователната полица от 21.09.2016 год. също не удостоверява основанието за изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като не е доказателство за настъпване на ПТП. Останалите приложени с исковата молба документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти, поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение /бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите.

Сочи, че водачът се е движел с несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици.

Моли съда да отмени изцяло решението и да отхвърли предявения иск, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което следва да намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 от ЗЗД.

Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Представен е протокол за ПТП от 10.02.2017 год., съставен от служител на РУ на МВР – гр. Б., с който е установено ПТП, настъпило на Републикански път ПП I-1 с посока от АМ „Хемус“ към с. В. около 197.2 км. в района на община Б. с участник л.а. „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с рег. № ******** , управляван от В.Г.С.. Като причина за ПТП е посочено – „необезопасена и необозначена дупка на пътното платно“. Констатирани са щети по предна дясна гума и предна дясна джанта. В графа „схема на ПТП № 76“ е посочено местоположението на дупката на пътното платно в дясната лента в посока на движение АМ „Хемус“ – с. В.. Протоколът е подписн от актосъставителя и от участника в местопроизшествието В. Г..

Видно от застрахователна полица № 93001610076466 от 21.09.2016 год. за увредения при ПТП автомобил е била сключена застраховка „Каско“ за периода 22.09.2016 год. – 21.09.2017 год.

Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие по цитираната полица от участника В. С., в което е посочено насъпилото застрахователно събитие на 10.02.2017 год., което е описано съобразно констатациите в протокола за ПТП. Изготвен е опис-заключение по щета № 19-01-1261/402187/13.02.2017 год. след извършен оглед, при 2 който са описани следните щети по пострадалия при горното ПТП автомобил: предна дясна гума Аеолус 255/45/18; джанта предна дясна.

Съгласно доклад по щета № 0601-1261-17-402187/16.03.2017 год. събитието, настъпило на 10.02.2017 год. представлява покрит риск от условията по застрахователен договор – полица № 93001610076466 за лек автомобил „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с рег. № ******** , управляван от В.Г.С., като определеното застрахователно ебезщетение е в размер на 392,80 лева. Обезщетението е определено въз основа на експертиза по цитираната щета от 15.03.2017 год., изготвена от експерт Й. К., като в рекапитулацията са включени нови части на стойност 380,80 лева и труд Д/М – 12 лева, или общо 392,80 лева.

Сумата в размер на 392,80 лева по щета № 1261-17-402187 год. е заплатена от ЗК „Л.И.“ АД на В.Г.С. с преводно нареждане на 14.08.2017 год.

Според заключението на съдебната авто-техническа експертиза на в.л. Д. от 24.03.2023 год. ПТП е настъпило при следния механизъм: На 10.02.2017 год. около 19.50 ч. л.а. „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с рег. № ********, управляван от В.Г.С., който се е движел по републикански път I-1 с посока от АМ „Хемус“ към с. В. в района на километър 197+200 преминал през необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което настъпили увреждания по предни дясна гума и джанта. При сравнение на описаните в проколола за ПТП щети по автомобила, тяхното разположение и посоченото положение на необезопасената дупка на платното, може да се направи извода, че е налице причинноследствена връзка между описаната в протокола пътна обстановка и нанесените щети.

Вещото лице е описало в табличен вид щетите по вид и стойност. Нанесените щети по лекия автомобил възлизат на 688,79 лева без ДДС, от които: 674,39 лева – стойност на частите и 14,40 лева труд по демонтажни/монтажни операции.

Според показанията на св. В. Г. на 10.02.2017 год. при движение по републикански път в посока от АМ „Хемук“ към с. В. с л.а. марка „Мерцедес“ със скорост 60-70 км./ч. около 19 ч. попаднал в необозначена голяма дупка с широчина около 2-3 педи на пътното платно, при което автомобилът спукал гума и джанта. Било тъмно и неосветено в процесния участък, поради което свидетелят не могъл да забележи навреме и да избегне попадането на автомобила в дупката. Свидетелят се обадил на органите на МВР, които изпратили служител, съставил на място протокола за ПТП. Автомобилът не можел да се движи на собствен ход, поради което била извикана и „Пътна помощ“.

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 19384 от 18.11.2021 год. по ч.гр.д. № 64410/2021 год. по описа на СРС А.П.И. е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата 402,80 лева – регресно вземане по изплатеното застрахователно обезщетение за процесните вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.11.2021 год. до окончателното изплащане.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК.

При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ и л. 49 от ЗЗД.

Исковете са допустими, тъй като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на исковете по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:

Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и 3 обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на претърпените вреди.

Видно от приложена по делото застрахователна полица № 93001610076466 от 21.09.2016 год. със срок на действие 22.09.2016 год. – 21.09.2017 год., към датата на настъпване на ПТП – 10.02.2017 год. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Ищецът е бил застраховател по застраховка "Каско" за л.а. „Мерцедес“ модел „Е 320 ЦДИ“ с рег. № ********, собственост на В.Г.С., която е била валидна към датата на застрахователното събитие. Представени са и доказателства за заплащане на претендираното обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по автомобила в размер на 392,80 лева.

За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетел, както и е прието заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.