Определение № 146 от 14.06.2023, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. Търговище, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.ОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500104 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12143/21.04.23 г., депозирана от адв. С. В., ВАК, в качеството й процесуален представител на Д. Р. С., с ЕГН **********, срещу определение № 142/31.03.2023г. по гр.д. №751/2022 г. по описа на Районен съд – Попово.

С обжалваното определение е ОТМЕНЕНО постановеното в съдебно заседание на 07.03.2022г. протоколно определение, с което е насрочено друго с.з. за 02.05.2023г., като е постановено ВРЪЩАНЕ на искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Хр. Ю., действаща чрез И. Н.-юрисконсулт, против Д. Р. С., ЕГН **********, от с.Т., общ.Л., обл.Р., ул.“Д.“ №2, в качеството й на солидарен длъжник, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца като правоприемник - цесионер на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД (със сегашно наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД), цедент по договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 03.10.2016г. за суми, произтичащи от Договор за банков кредит №****/23.05.2008г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №562/2011г. на ПпРС и е ПРЕКРАТЕНО изцяло производството по гр. д. № 751/2021г. по описа на ПпРС.

Считайки прекратителното определение за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилен анализ на доказателствения материал, неправилни правни изводи и при грубо нарушение на процесуалния закон, жалбоподателката моли за ОБЕЗСИЛВАНЕТО му като недопустимо, предвид инициирането му от страна, за която липсата на правен интерес от защита, като бъде прекратено 1 производството като недопустимо и респективно въззивният съд да обезсили Заповед за незабавна защита № 666, издадена по ч.гр.д. 562/2011г. Претендира разноски, съобразно представените договор за правна защита и списък по чл. 80 от ГПК, както в настоящото, така и в заповедното производство.

Излагат се следните основни оплаквания, доводи и съображения:

По възражението за недопустимост: жалбоподателката излага доводи, че определението е постановено в едно недопустимо производство, инициирано от ищец, който няма правен интерес да предяви този иск. До настоящия момент, въпреки множество възражения от ответника в тази връзка и редица указания на съда, „АСВ" ЕАД не се е легитимирала като надлежна страна в производството. За положителните процесуални предпоставки съдът следни служебно, а една от тях да е налице правен интерес за ищеца да търси защита. Заповедното производство е образувано по заявление от Райфайзен банк АД.

След депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК, заповедният съд е указал на взискателя за възможността да предяви иск в едномесечен срок. Такъв иск не е предявен от сочения кредитор, а е предявен от „АСВ " ЕАД, без да представи доказателства, легитимиращи го като кредитор, встъпил в правата на първоначалния кредитор, посредством договор за цесия. Предвид това първоинстанционния съд следваше да прекрати производството и да върне исковата молба като недопустима, депозирана от страна при липса на правен интерес от воденето на процеса. Заявява, че с частната жалба навежда твърдение, че дружествотоищец не е кредитор на спорното вземане и оспорва твърдението, че е страна по договор за цесия, по силата на който да е правоприемник-цесионер на първоначалния кредитор досежно процесното вземане, оспорва и надлежно уведомяване на жалбоподателката за представените по делото договори за цесия.

В останалата част от жалбата са изложени доводи за характера на заповедното производство, за необосноваността на извода на съда относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, приемайки, че срокът за възражение по чл. 414 ГПК тече от датата на първия превод на запорирана сума от заплатата на жалбоподателката, възразявайки и излагайки съображения, че нито едно изпълнително действие не е приравнено на връчване на ПДИ, ведно със заповед за незабавно изпълнение или извършването на такова да влече процесуални задължения за длъжника или да поставя началото на процесуален срок; обявлението за връчване на ПДИ не е представено по делото, и това е така, тъй като никога не е било изготвяно такова и не е било залепяно на адреса на длъжника, не е отбелязано мястото на залепване, времето на залепване и т.н.; не са правени последващи справки за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката, вкл. и към настоящия момент; не й е назначен особен представител на осн.чл. 47, ал. 6 от ГПК, тъй като и до момента не е установено редовно връчване на ПДИ; липсата на връчване по чл. 414 от ГПК изключва възможността от иницииране на производство по чл. 423 от ГПК.

В срок е подаден писмен отговор вх. № 1575/22.05.23 г., от насрещната страна „АСВ“ ЕАД, чрез юриск. И. Н., с оспорване изцяло на жалбата, считайки обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Излага следните доводи: В хода на производството съдът е 2 установил, че процесната заповед е влязла в сила на 13.06.2014 г., като въз основа на издадения ИЛ е образувано изп.д. № 194/2011 г. (преобразувано в изп.д. № 905/16г. на друг ЧСИ), по което посредством запор на трудово възнаграждение от 13.05.2014г. до 02.07.20 г. ежемесечно са постъпвали суми, като на 09.09.22 г. длъжникът е поискал повторно връчване на ПДИ и след връчването й е подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което и предвид изпълнителните действия по първото изп.дело, съдът правилно е приел, че процедурата по връчване на ПДИ не е опорочена, а длъжникът е бил наясно за образуваното срещу него изпълнително дело, като не е оспорил чрез възражение вземането. Моли за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски в размер 50 лв.юриск.възнаграждение.

След проверката по чл. 278 ГПК, за да се произнесе по допустимостта на частната жалба, съдът съобрази следното:

Обжалваното определение е връчено на жалбоподателката на 12.04.23г., ч.жалба е депозирана пред ПпРС на 21.04.23 г.(дата на пощ.клеймо-19.04.23г.)- т.е. в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, отговора на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.

Макар производството по делото да е прекратено, поради недопустимост на иска, и на пръв поглед ответник по делото да няма правен интерес от обжалване на прекратително определение по иск, насочен срещу него, с оглед спецификата на заповедното производство и характера на предявения иск – установителен по чл. 422 от ГПК, чиято допустимост е обвързана от редовността на възражение по чл. 414 ГПК, предвид и установената съд.практика (вж. определение № 356/22.06.2015г. на ВКС по чтд № 274/2015г., ТК, І т.о.; определение № 3255/24.10.18г. по ч.гр.д. 4600/18г. на АпС-София и др.) частната жалба е допустима, тъй като с влизане в сила на определението за прекратяване на производството по установителния иск, се разрешава и спорния въпрос относно влизане в сила на заповедта за изпълнение.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 751/22 г. на ПпРС е образувано по предявен от „АСВ“ЕАД срещу Д. Р. С. установителен иск по чл. 422 от ГПК за признаване съществуване на вземане в полза на ищеца срещу ответницата, като солидарен длъжник по ДБК № ***/23.08.2008г., за сума в размер 25 503.78 лв. (23 053 лв.-главница, 2099.07 лв.- договорна възнагр.лихва и 351.71 лв.- лихва за забава за посочени периоди), предмет на издадена в заповедно производство по ч.гр.д. № 562/20**г. по описа на същия съд заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ) въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК, с писмен отговор вх. № 3988/19.12.22 г., ответницата С. е оспорила иска като недопустим (поради липсата на процесуална легитимация на ищеца, тъй като и двата договора за цесия от 10.09.2015г. и от 03.10.2015 г., обосноваващи активната му процесуална легитимация, не са обявени на ответницата-длъжник по ДБК) и неоснователен (по подробно изложени съображения).

С определение № 4/04.01.2023г., по чл. 140 от ГПК, районният съд е насрочил 3 делото за разглеждане в о.с.з. за 07.02.23 г. (отложено за 07.03.23 г.), като с определението на съда е изискано за прилагане заверено копие от изп.дело № 20169120400905 по описа на ЧСИ Г. Ст., рег. № 912, с район на действие ОС – Разград, както и справка относно събраните суми по принудителното изпълнение. Поради непредставяне на изисканата от ЧСИ справка, делото е отложено за 02.05.23 г.

Справката е представена на 15.03.2023г. След извършената справка по изп.дело, съдът обосновавайки преценка за недопустимост на иска, поради влизане в сила на ЗНИ, е отменил по реда на чл. 253 от ГПК определението за насроченото с.з. за 02.05.23 г., постановявайки обжалваното определение № 142/31.03.23 г.

По фактите:

По молба на заявителя „Райфайзенбанк /България/” ЕАД от 08.08.2011г. е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 565/09.08.2011 г. по ч.гр.д. № 562/2011г. по описа на ПпРС и въз основа на нея ИЛ от 12.08.2011 г. (съгласно отбелязването върху заповедта – л. 32). По молба на банката, с разпореждане от 16.09.2011г. заповедта за незабавно изпълнение (ЗНИ) и ИЛ са обезсилени (поради допуснати ОФГ) и е издадена ЗНИ № 666_/16.09.22011г. и ИЛ от 26.09.2011г. (видно от отбелязването в печата на ПпРС – л.

39).

По молба на кредитора е образувано изп.д. № 194/2011г. по описа на ЧСИ С.Аспарухов, с район на действие ТОС. По това изп.дело е изпратена ПДИ изх.

№04093/07.10.2011г. до длъжника Д. Р. С., на адрес с. Тръбач, общ. Лозница, за връчване чрез кмета на селото. С писмо от 07.11.2011г., получено от ЧСИ на 14.11.2011г., кметът го е уведомил, че ПДИ не е връчена на С., тъй като същата не живее на посочения от ЧСИ адрес в населеното място, както и че е търсена на 17.10. (09.45ч.), на 21.10 (11.30) и на 27.10.2011(14.50ч.).

Междувременно, на 22.10.11 г. ЧСИ е получил справка от НАП за вписвани трудови договори на С., последният от които прекратен на 02.09.2011г. По молба на банката-взискател от 11.03.14 г, ЧСИ е изискал нови справки, и въз основа на удостовереното в справка от 17.03.14г. на НАП, е наложил запор върху труд.възнаграждение на С., получавано по трудов с „Добруджански хляб“ АД, гр.Добрич изпратено запорно съобщение за налагане запор изх. №1231/17.03.2014г., получено от работодателя на 19.03.2014 г. Въз основа на наложения запор на 13.05.2014г. от труд.възнаграждение на С. е преведена сумата от 112.00лв. по изп.дело. Видно от приложените по изп.дело платежни нареждания, протоколи за разпределение, и справката, изготвена от ЧСИ, се установява, че от този момент до 02.07.2020г. (междувременно изп.дело е поето от друг ЧСИ, преобразувано в изп.д № 905/16 г. на ЧСИ Г. Ст.), ежемесечно от трудовото възнаграждение на Д.Р. е превеждана сумата от 112.00 лв. по наложения запор, за погасяване на вземанията по посоченото изп.дело. Извършени са и разпределения на постъпилите суми.

По изп.дело са извършвани справки относно постоянния и настоящ адрес на длъжницата на 09.06.2016 г.и на 22.12.2021 г., в които, като постоянен и настоящ адрес е 4 посочен адрес в гр.Попово, бул.“М.Маджаров“ № 23.

От справката в НБД-население от 13.06.23 се установява, че постоянният адрес на Д.С. от 24.07.2000 г. до 31.01.2012 г. е в с. Т., общ. Л., ул.“Д.“ № 2, от 31.01.2012 г. до 07.09.22г. – е в гр. П., бул. М.М. 2*, след 07.09.22 г – е отново в с. Т., същия адрес.

Настоящият адрес на лицето от 05.07.1999 г.- до 31.01.2012 г. е в с. Т., след тази дата – гр.

П., бул. М.М., 2*.

ЧСИ Г.Стоянов е извършил множество действия, в т.ч. са конституирани нови взискатели, с оглед извършени цесии по отношение на вземането. Наложени са запори на банкови сметки и възбрани на недвижими имоти. За всички действия, засягащи длъжника Д.

С., са й изпращани съобщения на установения й постоянен и настоящ адрес, като същите са се връщали в цялост – видно от отбелязванията по съобщенията, ЧСИ е приемал, че същите са връчени по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК. По същия начин е процедирано от ЧСИ и във връзка с налагане на възбрана на имот на Д.С. в с.Т., общ.Л., получена от С. С., на 05.09.2022 г.