Решение № 19340 от 24.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19340 гр. С, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.ИВ.СТ. при участието на секретаря СТ.В.ДР. като разгледа докладваното от Б.ИВ.СТ. Гражданско дело № 20211110174066 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, срещу М. Ц. М. с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата сумата от 3282.46 лева, от които 2871.54 лв. - главница за топлинна енергия периода от 5.2018г. до 04.2020г., доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С, п.к. 1421, общ. Л, ул. „Г.П.“ № 1, ет. 3, ап. 9; 341.14 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 25.05.2021г., а за дялово разпределение - 58.50 лв. - главница за периода от 5.2018г. до 04.2020г., мораторна 11.28 лв. - лихва за периода 01.07.2018г. до 25.05.2021г., ведно със законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на вещен ползвател на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на 1

ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т.С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от “Т.С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от М. Ц. М. с която заявява че исковата молба е нередовна, а исковете неоснователни. Сочи че исковата молба е нередовна тъй като не били представени договорите за доставка на топлинна енергия. Поддържа, че същите представляват договори сключени с потребител и следва да бъдат представени. Поддържа че непредставянето на договорите противоречало на правото на ЕС. Сочи е ищецът дерогирал регламент 2006/2004г. относно писмените договори свързани с продажбата на топлинна енергия.Оспорва наличието на договорни отношения. Счита, разбирането на ищеца че може да възникнат договорни отношения по силата на закона за неправилно и противоречащо на ПЕС. Оспорва дължимостта на задълженията за лихва и дялово разпределение. Твърди че е налице непоръчана доставка на стока. Счита че количеството топлинна енергия не е измерено правилно. Намира, че заповедта за изпълнение е нищожна. Ето защо счита че исковете следва да се отхвърлят.

Третото лице помагач не е взело становище по жалбата.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

В съдебно заседание ответникът е оспорил пасивната си процесуална легитимация като е заявил, че надлежен ответник е Златина И. И. (титуляр на правото на собственост) ето защо по отношение на него искът е недопустим.

По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да 2 възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да се осъществи вложената в тази разпоредба цел на исковия процес - разрешаването на граждански спор със сила на пресъдено нещо, той трябва да е проведен с участието на лицата, които са засегнати от спора като противопоставени негови страни претендиращи или отричащи спорното материално право /освен в предвидените от закон случаи на предявяване пред съд на чужди права от свое име - чл. 26, ал. 2 от ГПК/. Те са надлежни, процесуално легитимирани страни в процеса - ищец - от чието име се води делото, и ответник - срещу което то се води /чл. 26, ал. 1 ГПК/. Кои са тези лица следва от заявеното от ищеца в исковата молба спорно право, индивидуализирано и с носителите на правоотношението, от което то произтича.

Съдът намира, че с оглед твърденията на ищеца за наличие на правоотношение между него и М. Ц. М., то последният се явява процесуално легитимиран ответник в производството.

Установяването дали ответникът действително е страна в правоотношението е въпрос по същество на спора.

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за 3 продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.

2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

От представените по делото нотариални актове и удостоверения за наследници, се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот по наследство и чрез дарение. Видно от представения нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и 4 гледане се установява, че ответикът прехвърлил собствеността върху процесния топлоснабден имот в полза на Златина И. И..

Видно от нотариалният акт ответникът си е запазил вещното право на ползване върху процесният имот.

Ето защо на база изложеното може да се направи извода, че Златина И.

И. е носител само на вещното право на собственост, но не и вещното право на ползване на жилището, като последното е запазено за ответника.

По отношение на това кое лице-голият собственик или вещният ползвател, е потребител на ТЕ, съдът намира, че вещният ползвател, а не голият собственик, има качеството потребител на ТЕ по силата на материалния закон - ЗЕ и ЗС, тъй като чл. 57 от ЗС предвижда, че ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване, която императивна материално правна норма въззивният съд прилага, при преценката и на другата такава- чл. 153 от ЗЕ, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./. Така третото лице Златина И. И. като притежател само на т.нар. "голата" собственост върху топлоснабдения имот за исковия период, няма качеството потребител на ТЕ, и същият не е потребител на ТЕ по смисъла на закона и не дължи цената на ТЕ, на услугата дялово разпределение съответно и лихва за забава върху дължимите главници, в размерите, в които тези искове са били уважени. Възражението на ответника по въззивната жалба за липсата на облигационна връзка с ищеца, е основателно.