Решение № 3900 от 04.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3900 гр. Варна, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20243110104051 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК от М. Р. А. и А. И. А. срещу О.Д.ч. за признаване на установено по отношение на страните, че ответника не е собственик на недвижим имот с идентификатор №****.1712 по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-227/01.12.2022 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с площ от 521 кв.м., идентичен с УПИ XVIII от квартал 71, находящ се в гр. Д.ч., О.Д.ч., област Варна, ведно с построената с него жилищна сграда с идентификатор № ****.1712.1 със застроена площ от 75 кв.м. на един етаж, при граници: ****.1711, ****.1713, ****.1714, ****.1715, ****.1716, ****.3210.

Ищците твърдят, че са наследници на И.А.И-, поч. на 10.11.2018г. През 1975г. съпругата заедно с покойния И.А.И-, закупили от предходните собственици недвижим имотземя и сграда в гр. Д.ч., на ул. ***, който представлява поземлен имот с идентификатор № ****.1712, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № ****.1712.1.

Оттогава и в настоящия момент живеят в тази къща като през годините пристроили още две стаи, за да задоволим нуждите на семейството. След смъртта на наследодателя неговата дъщеря е придобила ½ ид.ч. от имота.

Ищците излагат, че за имота има открити партиди за ток и вода на името на техния наследодател. Имотът е ограден, когато го закупили имало ограда от дървени прътове, после поставили телена мрежа, а сега е отпред откъм улицата със бетонни блокчета. За имота заплащат дължимите данъци по открита през 1998 г. партида в Данъчната служба в О.Д.ч..

Твърди се, че владението което упражняват наследодателя със съпругата си е продължило повече от 10 години, и то е непрекъснато, явно, трайно и не е смущавано. Ищците не разполагат с документ за собственост и предприели необходимите действия, за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. В удостоверение № ОС- ПНИ /27.10.2023г.

О.Д.ч. е вписано, че ПИ с идентификатор имот с идентификатор № ****.1712 с площ от 521 кв.м., идентичен с УПИ XVIII от квартал 71, ведно с построената с него жилищна сграда с 1 идентификатор № ****.1712.1 са общинска собственост.

Твърдят, че този имот никога не е бил общинска собственост, тъй като се владее от тях от 1975 г., а преди това е бил собственост на физически лица /съгласно разписните листи- като собственик на имот пл. № 370 в кв. 71 е вписано като собственик - наследници на А.Е./. Нито Държавата, нито Общината е придобила правото на собственост по някой от начините, определени в закона. Претендират разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Сочи, че О.Д.ч. е съставила акт за частна общинска собственост №2191/18.01.2024г. за ПИ с идентификатор ****.1712 на основание чл. 59, ал.1 от Закона за общинската собственост, както и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Актът е съставен правилно и законосъобразно в съответствие с нормативната уредба регламентираща формата и съдържанието му, правилно е записано придобивното основание на Общината, същият е съставен от компетентен за издаването му орган. Счита, че ищците не са ангажирали доказателства, че не са били налице пречки за придобиването на имота по давност, че процесния имот не е изключени от гражданския оборот, т.е. липсва забрана да бъде предмет на придобиване по давност.

Счита, че намерението за своене на имота следва да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, като за посоченият период от време не става ясно кой е невлаедеещият собственик на имота, спрямо когото е осъществено владението с намерение за своене.

Ответникът твърди, че преди 09.09.1944 г. имота е държавна собственост по силата на нормата на чл. 3 от ЗДИ от 1948 г. /отм./ С разпоредбата на чл. 6 ЗС, в редакцията към 1965 година, респ. и към 1986 г.,е възпроизведена цитираната норма на ЗДИ от 1948 г./ отм./ и следва , че държавата придобива имотите , които нямат друг собственик . Дори да не се твърди друго правно основание, ако не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 ЗС/ отм./ съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от държавата. Доколкото по силата на Закона за общинска собственост/ ЗОбС/ имотът е преминал в патриомониума на общината, за което е съставен и съответния АОбС, по арг. на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, обн. ДВ. бр. 96/1999 година, "застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините , съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините".

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

С акт за частна общинска собственост №2191/18.01.2024г. за ПИ с идентификатор ****.1712 е актуван като частна общинска собственост, на основание чл. 59, ал.1 от Закона за общинската собственост, както и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС

От издадено от О.Д.ч. Удостоверение от 27.10.2023г. се установява, че ПИ с идентификотор №****.1712, с площ от 521 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор №****.1712.1 по КККР на с. Д.ч. са общинска собственост.

Удостоверението е издадено, за да послужи пред нотариус при извършване на обстоятелствена проверка.

Съобразно удостоверение за наследници изх.№376/27.10.22г. на О.Д.ч., И.А.И- е починал на ****. и оставил като наследници М.Р. А.-съпруга, А. А. –дъщеря и М.А., починал на ****. и А.А., починал на ****.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява следното:

Местонахождението на процесния имот с идентификатор ****.1712 по КККР е в гр.Д.ч., област Варна. Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Д.ч. са одобрени на 2 основание Заповед №РД-18-227/01.12.2022г. на ИД на СГКК. Процесният имот ****.1712 е с площ от 521кв.м, и е записано, вид собственост-общинска частна, вид територияурбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, стар номер-, кв.71, парцел XVIII. В имота има една постройка с идентификатори ****.1712.1, с функционално предназначение -жилищна сграда, еднофамилна, застроена площ-75кв.м. За гр.Д.ч. са били изработвани три регулациони плана. Първият регулационен плана е одобрен през 1926г.

Последващият регулационен план на населеното място е одобрен със Заповед №5773 от 15.11.1963г. Към настоящия момент действащ ЗРП на гр.Д.ч. е Заповед №769 от 30.05.1985г. с допълнителна заповед №468 от 07.08.1990г., за изменение на регулацията на кв.1, 71, 72, 74, 118 и 129 по плана на гр.Г.Т./като се образуват нови парцели за индивидуално жилищно строителство/. Процесният имот с идентификатор ****.1712 по КККР на града, отразен с парцел/УПИ X V I I I в кв.71, е по действащата регулация на града по Заповед №769/30.05.1985г., и по конкретно със заповед №468/07.08.1990г. /по която заповед е включен и кв.71, тоест е разширен като обхват/. Същият е бил извън околовръстния им полигон, тоест не е бил включен в границите на урбанизираната територия. Процесният поземлен имот ****.1712, препокрива границите на парцел/УПИ XVIII, в кв.71, на гр.Д.ч., одобрен със Заповед №468/1990г. същият е образуван с части от имот пл.№367/в поголямата се част/, с малка част от имот пл.№366 и имот пл.№370.

По кадастралния план от 1963г., описаните имоти №№366, 367 и 370 са записани на:

-имот пл.№366-записан на ;

-имот пл.№367-записан на С.А.И.;

-имот пл.№370- записан на н-ци на А.И.Е.. Процесният имот с идентификатор ****.1712 по КККР на града, отразен с парцел/УПИ XVIII в кв.71, е по действащата регулация на града по Заповед №769/1985г. и с допълнително отреждане на парцели в кв.71 по Заповед №468/1990г., за индивидуално жилищно строителство. Съобразно справката извърШ. в О.Д.ч. и предоставените копия от картните основи и разписните листи към плановете, представени и по настоящото дело, в парцел XVIII в кв.71 няма записано име на собственик.

С Нотариален акт №112, т.8, дело №2918/1980г. за дарение на недвижим имот, А.И.Ю. подарява на сина си С.А.И. своя собствен недвижим имот: собствените си 1/2 ид.части от правото на строеж върху дворното място цялото с площ от 590 кв.м, представляващо парцел Х-362, 367 в кв.1 по плана на гр.Г.Т.. Видно от представените копия от кадастралните и регулационни планове на гр.Д.ч., описания имот/парцел не се припокрива с процесният поземлен имот ****.1712 по КККР на града. Имотът по НА №112/1980г. е разположен на север от процесния имот през улица и е в кв.1 по плана на селото, а по действащата кадастрална карта е с идентификатор ****.1675 /със записани стари номера -362 и 367, представляващо парцел-Х в кв.1 по плана на града/.

От показанията на разпитаната по искане на ищците свидетелка Ц.А.С.ова, се установява че М. А. от 50 години живее в имота, живяла е със съпруга си в гр.Д.ч.. Строили са къщата там, една стая и един салон. Мястото има двор, 50 кв.м. Има стара къща с кирпич, две стаи и салон, няма друго в двора. Има дървета в двора.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже със съответните доказателствени средства, че е налице правен интерес при всяко положение на делото от предявения отрицателен установителен иск, а ответникът следва да докаже възраженията си, както и основанието на което твърди че е собственик- на основание чл. 59, ал.1 от Закона за общинската собственост, както и §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

3

Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Правният интерес на ищците се поражда от твърдението за наличие на собственост на процесния имот, при упражнено давностно владение върху целия имот вече 50 години.

Обстоятелството, че ответникът се позовава на издаден акт за държавна собственост по отношение процесния имот също обосновава наличието на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на правото на собственост върху него. По отношение на жилищната сграда, видно от удостоверение /л.6 от делото/ изх.№ОС-ПНИ77/27.10.23г. е посочено и, че жилищна сграда с идентификатор №****.1712.1 е общинска собственост.

Тези обстоятелства, ценени с оглед и становището по иска на ответната страна в настоящия спор, обуславят интерес от сезирането на съда, поради което искът се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Спорният въпрос по делото се свежда до това придобила ли е Община Варна правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на соченото от нея придобивно основание по силата на закона.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС при влизане в сила на кадастрална карта за имотите общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост. В случая липсва посочен такъв предхождащ акт.

В АЧОС №2191/18.01.2024г. за ПИ с идентификатор ****.1712 обаче е удостоверено, че Общината претендира да е собственик на основание § 42 от ПЗР на ЗОС - ДВ бр. 96/1999 г., т. е. като имот - частна държавна собственост. В практиката си ВКС приема, че когато за основание на придобитото право на собственост Общината се позовава на чл. 6 (отм.) ЗС, то доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична документация, касаещи собствеността на имота. Констатацията дали един имот е безстопанствен се гради на база липсата на данни за собственика на имота към конкретен момент на влизане в сила на устройствения план, а тежестта на доказване в тези хипотези, когато се касае до установяване, че имотът не е имал друг собственик, е на общината.