Протокол № 712 от 03.04.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 712 гр. Пазарджик, 02.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220102800 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищцата М. Й. Г., редовно призована на посочения съдебен адрес, не се явява и не се представлява.

Съдът докладва постъпилата молба от ищцата, чрез пълномощника й адв. М., с вх. № 8099/28.03.2024 г., с която, в случай на редовна процедура по призоваване на страните - не възразява да бъде даден ход на делото. Няма възражение по изготвения проекто доклад и моли да бъде вписан, като окончателен. Моли на основание чл. 214 ГПК съдът да допусне изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, чрез неговото увеличаване, като същият се счита за предявен за сумата в размер на 142,50 лв. Моли да се изслуша вещото лице. Няма въпроси към експерта, да се приеме заключението. Няма да сочи доказателства, няма доказателствени искания. В случай, че счетете делото за изяснено от фактическа страна моли да се даде ход на устните състезания. Изложено е становище по същество на делото, а именно съдът да уважи така предявените искове. Счита, че залегналата в договора неустоечна клауза не изпълнява нито една от присъщите на неустойката функции.

Единствената цел на тази клауза е да се заобиколи ограниченията на чл. 19 ал.

4 ЗПК, като по този начин кредиторът получи възнаграждение многократно над допустимото. Счита, че неустоечната клауза представлява „скрита лихва“.

Вноските по тази клауза са предвидени да бъдат заплащани с погасителните 1 вноски по кредита, като именно представлява всички белези на договорната лихва. Моли съдът да уважи иска с правно основание чл. 55 ЗЗД. Твърди, че ищцата е заплатила сумата в размер на 142,50 лв., което обстоятелство се установи от приетата по делото и не оспорена от страните ССчЕ, като ответната страна не доказа правно основание, на което да задържи заплатената сума.

Моли съдът да присъди в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т.2, както и направените от ищцата разноски, съгласно представен по делото списък на разноските. В случай, че претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение/юрисконсултско е над минималното такова, определено съгласно НМРАВ, прави възражение за прекомерност.

За ответника „Стик - Кредит“ АД, редовно призован, не се явява представител.

Съдът докладва постъпилото заявление от пълномощника на ответното дружество – адв. Н., с вх. № 8422/01.04.2024 г., с която заявява, че поради служебен ангажимент не може да се яви и да вземе лично участие по делото.

Моли да се даде ход на делото в отсъствието на страната. Поддържа изцяло подадения отговор на първоначално предявената искова молби и моли съдът да приеме представените с него писмени доказателства. Има възражение относно проекта за доклад по делото в частта, с която съдът е задължил ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания от ищеца, като счита същото за процесуално недопустимо и незаконосъобразно и целящо да размести доказателствената тежест в процеса. Изложил е съображения в тази насока. Моли съдът да отмени вмененото задължение на ответното дружество на основание чл. 190 от ГПК да представи посочените документи, като несъществуващи такива и като такива намиращи се у ищеца и които той може да представи. Няма други възражения относно проекта за доклад по делото и моли след отмяната на вмененото на ответното дружество задължение за представяне на документи по реда на чл. 190 от ГПК да го обяви за окончателен. В случай че заключението по допуснатата и назначена ССчЕ е депозирано по делото в законоустановеният срок моли съдът да го приеме като компетентно и 2 обективно като заявява, че няма въпроси към вещото лице. Към настоящия момент няма да сочи други доказателства и няма и други доказателствени искания.

В случай, че делото бъде отложено и насрочено за друга дата моли да съдът да разпореди да му бъде изпратен протокола от проведеното открито съдебно заседание на електронната ми поща* * * * * или чрез ССЕВ на Министерството на Електронното управление.

Моли съдът, с постановеният правораздавателен акт да отхвърли, исковите претенции на ищеца по предявените искове като неоснователни и недоказани. Изложени са съображения по съществото на спора. Претендират се разноски, съгласно представеният списък на разноските изготвен на основание чл. 80 от ГПК.

По отношение на претендираните от процесуалният представител на ищцовата страна разноски, моли да се има в предвид, че съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА законодателят е предвидил присъждане на адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ оказана на страна, когато на страната са присъдени разноски. Тази разпоредба на закона може обаче да се приложи единствено при наличието на конкретни обстоятелства при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ визирани в чл. 38 ал. 1 от ЗА. Тези обстоятелства са изчерпателно изброени в текста на закона и наличието им подлежи на пълно и главно доказване от страна на този който се позовава на тях. Доколкото те са изчерпателно изброени същите не могат да се тълкуват разширително и именно поради това страната която се позовава на наличието им следва при условията на главно и пълно доказване да докаже съществуването им, което да доведе до това да е безспорно обстоятелството, че на лицето може да бъде оказана безплатна правна помощ, поради материалното затруднение, в което е изпаднало. Наличието на съглашение между ищеца и процесуалният му представител за наличието на такова обстоятелство, обективирано в подписания между страните договор за правна помощ и съдействие, не представлява доказателство че в действителност тези обстоятелства съществуват обективно, а са само твърдение на страната неподкрепено с никакви доказателства. В настоящият случай по делото липсва доказателства относно това ищецът да е лице изпаднало в материално затруднение, поради което и не следва съдът да присъжда адвокатско 3 възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на процесуалният му представител. Моли за решение на правният спор в този смисъл. В условията на евентуалност в случай, че прецените, че въпреки изложеното по-горе следва да присъдите на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на процесуалният представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, то Ви моля да съобразите размера на същото с практиката обективирана в Решение от 05.12.2006 година по обединени дела С - 94/2004 и С - 202/2004 на СЕС. Съгласно което делегирането на частноправен субект в настоящият случай ВАС, на правомощия да определя минимални адвокатски възнаграждения, нарушава правилата на свободна конкуренция закрепени в чл. 101 и 102 от ДФЕС. Така определената НРАВ не съответства на критериите, правораздавателният орган /съдът/ да има възможност отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определеният размер на адвокатско възнаграждение тогава, когато този размер се явява несъразмерно висок, с оглед реалното положеният труд и направени разходи на процесуалният представител, респективно представляваната в процеса страна. Прилагането директно от съда на тази Наредба, се отнема правото на съдът да съобрази спецификата по конкретно дело и да присъди разумен размер на направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив процес закрепено в чл. 47 от ХОПЕС и съответстващият му чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/ в този смисъл Решение от 28.07.2016 г. по дело С 57/2015 г. на СЕС. В тази насока са и редица съдебни решения и на българските съдилища, като Решение № 6522 от 22.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1061/2018 г. на СГС, Определение № 1371 от 15.10.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. на ПлОС и др. с които съдът е приел, че в настоящия случай следва да се определи възнаграждение като се изхожда единствено от реалната фактическа и правна сложност на делото, от това, че по делото е проведено само едно съдебно заседание и то без присъствието на страните, поради което по горепосочените решения съдът е приел, че не е обвързан от определените с Наредбата минимални адвокатски възнаграждения.

Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като страните са редовно призовани. Затова и на основание чл. 142, ал.1 от ГПК, съдът

4

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявени са иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД - за обявяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в чл.27 от Договор за паричен заем от 18.06.2022г., сключен между страните и иск с правно основание чл.55 ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

В подадената искова молба се твърди, че на 18.06.2022 г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 845448. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 950.00 лева, а размерът на погасителния план е 12 вноски, като видът па вноската е месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът па годишния процент на разходите е 42.58%, а размерът на общата сума, която следва да върне М. Г. 1188,06 лева.

Твърди се, че в чл. 17 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Твърди се, че в чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 1 90,30 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следна да върне е 2378,36 лева.

Твърди се, че М. Г. е погасила предсрочно сумата по сключения договор, като за срока на договора е заплатила по сметка на дружеството 5 изцяло сумата по договора, включително и неустойка, а именно -1121,00 лв.

Смята се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Смята се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Смятам, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.

Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Сочи се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента па сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му".