Решение № 6802 от 11.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6802 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100508815 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Н. Г. М. срещу решение № 10130/29.05.2024г. постановено по гр.д. № 38128/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 68 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените от него срещу “НОУБЪЛ ХАУС“ЕООД искове, както следва:

- с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на заповед №14/09.06.2023г. на законния представител на ответното дружество за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

- чл.213 ал.2 от КТ за сумата от 3892,00 лв .- обезщетение за недопускане до работа за периода 15-31.05.2023г.;

- чл.221 ал.1 от КТ за сумата от 7136,00 лв. – дължимо от работодателя обезщетение в размер на едномесечното брутното трудово възнаграждение поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ;

-чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 1984,00 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано, като районният съд неправилно не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и е извършил неправилна преценката на събраните по делото доказателства, поради което е стигнал по погрешни фактически и правни изводи, че част от исковите претенции вкл. и за отмяна на уволнението са неоснователни. Прави възражение за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото и разпределение на доказателствената тежест във връзка с установяване на недобросъвестността на работника/служителя при упражняване на законните му права. Твърди, че несъмнено се установява, че работодателят е имал воля правоотношението между страните да бъде прекратено по взаимно съгласие и поради което е подал съответното уведомление до НОИ за прекратяване на трудовото 1 правоотношение на основание чл.325 ал.1 от КТ и което кореспондира с предадените на ищеца документи от него за съгласие за прекратяване на правоотношението. Посочва, че несъмнено е установено, че към 01.06.2023г. работодателят не е изплатил всички дължими трудови възнаграждения, поради което и законосъобразно ищецът е прекратил правоотношението на основание чл.327 т-.2 от КТ, което настъпва с получаване на изявлението от работодателя. Твърди, че именно поради забраната да посещава работното си място.. и предаде инструменти и предпазни средства не е полагал труд през периода -15-18.05.2023г. и което е и равносилно на недопускане до работа от страна на работодателя. Поддържа, че и иска по чл.224 ал.1 от КТ е доказан по основание и размер. Моли съдът да отмени решението в обжалваните му части и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срокът по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна “НОУБЪЛ ХАУС“ЕООД е постъпи писмен отговор, в който оспорва доводите за незаконосъобразност на решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част, като твърди, че същото е постановено при правилно приложение на процесуалния и материален закон, както и на установената съдебна практика. Въззиваемата страна твърди, че извършените от ищеца дисциплинарни нарушения са установени по категоричен начин, както и че ищецът се е опитал да избегне налагането на дисциплинарно наказание, поради което и е направил изявление по чл.327 т.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, поради неизплащане на трудови възнаграждения от работодателя. Счита, че първоинстанционият съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в обжалваните му части. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове предявени от Н. Г. М. срещу “НОУБЪЛ ХАУС“ЕООД, както следва:

1. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на заповед №14/09.06.2023г. на законния представител на ответното дружество за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“;

2.с правно основание чл.213 ал.2 от КТ за сумата от 3892,00 лв .- обезщетение за недопускане до работа за периода 15-31.05.2023г.;

3. чл.221 ал.1 от КТ за сумата от 7136,00 лв. – дължимо от работодателя обезщетение в размер на едномесечното брутното трудово възнаграждение поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ;

4. с правно основание чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 1984,00 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

5. правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД вр. чл.128 т.2 от КТ за сумата от 231,876 лв. за 2 периода 01.12.2022г. – 07.07.2023г. – мораторна лихва върху начислено трудово възнаграждение от 3399,00 лв. дължимо за периода 01-31.10.2022г.; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за законни лихви върху главниците по чл.213 ал.2 от КТ, чл.221 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ;

6. с правно основание чл.128 т.2 КТ за сумата от 7 136 лв, представляващи дължимото от ответника на основание брутно трудово възнаграждение (без приспаднати удръжки) за периода 0130.04.2023г. и за сумата от 2 594 лв., представляващи дължимото от ответника на основание чл.128,т.2 КТ брутно трудово възнаграждение (без приспаднати удръжки) за периода 0112.05.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от 07.07.2023г. до окончателното им плащане,

7. с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 83,51 лв., представляващи мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за месец април 2023г., начислена за периода от 01.06.2023г. до 06.07.2023г.

Решението на първоинстанционният съд, като необжалвано от страните е влязло в законна сила в частта относно произнасянето по исковете по т.5-7.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ

Настоящият въззивен състав споделя изложените мотиви на първоинстанционният съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. В допълнение и във връзка с оплакванията във въззивната жалба, намира следното:

Не е предмет на оспорване и безспорно в отношенията между страните установената фактическа обстановка по делото, а именно: въз основа на трудов договор № 17/14.07.2023г. и допълнително трудово споразумение № 14/01.11.2021г. се между ищеца и ответника е възникнало и съществувало към дата 01.06.2023г. безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжност „технически ръководител строителство”; със заповед № 6-А /25.03.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ ХАУС"ЕООД ищецът е бил назначен за технически ръководител на един обект – „Жилищна сграда с гараж и подземен паркинг – етапно строителство, Секция А- първи строителен етап. Секция Б – втори строителен етап . Секция В – трети строителен етап в поземлен имот с идентификатор ***, УПИ ІV-313, кв.5, местност „Юбилейна гора 1-ва и 2-ра част”, район „Овча купел” , град София” ; за периода 15-18.05.2023г. вкл. ищецът не е полагал труд и не се е намирал в обекта, за чийто технически ръководител е определен със заповед № 6-А /25.03.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ ХАУС"ЕООД; на 16.05.2023г. ищецът е предал на служител на ответното дружество трудовата си книжка за нанасяне на трудов стаж, както и с приемо – предавателен протокол – зачислените му каска, ботуши, яке и жилетка, всички по 1 бр.; на 12.05.2023г. работодателят е подал но НОИ уведомление за прекратяване на трудовия договор с ищеца; на 29.05.2023г. ищецът е получил писмено искане за даване на обяснения за неявяването му на работа за периода 15.05.2023т. – 18.05.2023г. от работодателя; на 01.06.2023г. ищецът по имейл и чрез вайбър на телефонния номер на управителя на ответното дружество е изпратил едностранно изявление за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ; на 02.06.2023г. ищецът е подал по пощата писмени обяснения, получени от работодатодателя на 05.06.2023г; със заповед № 14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ ХАУС"ЕООД, връчена на ищеца на 09.06.2023г., на същия е наложена дисциплинарно наказание „уволнение“.

Тук е необходимо да се посочи и че е неоснователно направеното във въззивната жалба оплакване от страна на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената тежест да подлежащите на доказване факти и не е дал указания по чл.146 ал.2 от ГПК. Съдът с доклада е указал релевантните факти и разпределил доказателствената тежест, като не е дал указания по чл.146 ал.2 от ГПК, тъй като същите се дължат само ако страната не сочи никакви доказателства за фактите, които следва да докаже, но не и когато сочените доказателства не са годни да установят твърдяния факт или тяхната доказателствена стойност е компрометирана, респективно разколебана. В случая ищецът е 3 посочил доказателства за своите твърдения в исковата молба, като дали същите установяват при пълно доказване твърдяните факти, ще бъде обсъдено в следващото изложение.

Първата група възражения на ищеца срещу законосъобразността на уволнението, извършено със заповед № 14/09.06.2023г. на управителя на "НОУБЪЛ ХАУС"ЕООД касаят твърдения за прекратяване на трудовото правоотношение преди издаване на заповедта фактически състав по взаимно съгласие.

Фактическият състав на прекратяване на трудово правоотношение по взаимно съгласие е следния: съществуващо валидно правоотношение между страните, отправено предложение от едната до другата страна за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие обективирано в писмена форма, получаване на предложението от насрещната страна, волеизявление за приемане на предложението - също изразено писмено и уведомяване на страната отправила предизвестието в 7- дневен срок от получаването му.

От ангажираните по делото доказателства не се установява наличието на изброените материални предпоставки, при наличието на които следва да се приеме, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325 ал.1 от КТ. Налице са индиции, че вероятно са водени преговори за прекратяване на трудовото правоотношение – изпратено от работодателя до НАП уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, но не и осъществен фактически състав по чл.325 ал.1 от КТ. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е посочил, че представените към исковата молба писмени документи – непопълнени с каквито и да са индивидуализиращи данни бланки за прекратяване на трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.325 ал.1 от КТ и неносещ подпис на която и да е от страните по делото, не установяват релевантни факти и нямат доказателствена стойност. Същите дори не правят вероятно твърдението на ищеца, че са му предадени от служител на работодателя във връзка с отправено от него към ищеца предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. А изпратеното от работодателя уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, не е нито писмено предложение, нито писмено приемане на предложение по смисъла на чл.325 ал.1 от КТ.

Предвид изложеното, както първоинстанционният съд е приел, трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание чл.325 ал.1 от КТ, нито към дата 12.05.2023г., нито в по-късен момент – 16.05.2023г., когато са подписани 2 приемо-предавателни протокола между ищеца и служител на ответното дружество, доколкото липсват писмени изявления по смисъла на чл.325 ал.1 от КТ, а касаят предаване на трудовата книжка и личното предпазно облекло.