Решение № 40 от 02.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Плевен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Н. при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Венелин Д. Н. Административно наказателно дело № 20254430202443 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-3391-000204/20.10.2025 г. на началник РУ в ОДМВР ПЛЕВЕН, РУ 02 Плевен, на Й. В. В., ЕГН

********** са наложени административни наказания глоба в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл 1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно заседание.

В съпроводително писмо, с което е изпратил административнонаказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата е подадена в законоустановеният срок.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

1

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 904229 е съставен на 11.09.2025г. от Д. Н. П. на длъжност старши полицай при РУ 02 при ОД на МВР Плевен, против Й. В. В., ЕГН ********** затова, че на 11.09.2025г. около 22:47 часа в град Плевен, улица „Босилеград“ до номер 1 с посока на движение към улица „Марин Дринов“ управлява лек автомобил „Форд Фюжън“ с рег.№***, собственост на Б. Н.а Ш., като управляваният автомобил е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от 22.08.2025г.. Справка с РСОД и ОДЧ при Второ РУ –Плевен, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени доказателства: Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.10.2025г. на РП- Плевен; Наказателно постановление № 25-3391000204/20.10.2025 г.; АУАН серия GA № 904229/ 11.09.2025г., както и от показанията на св. Д. Н. П., С. С. А. и Д. И. Г., чиито показания съдът кредитира като правдиви обективни и съответни на останалия по делото доказателствен материал.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на основание чл.

36, ал. 2 от ЗАНН при отказ на прокурора да образува наказателно производство. В процесния случай е изпълнен фактическият състав на посочената правна норма, която не поставя други изисквания, освен наличието на прокурорско постановление за отказ да се образува ДП. В тази хипотеза наказващият орган е обвързан от фактическите и правни изводи направени в Постановление на РП Плевен отказ да се образува досъдебно производство от 01.10.2025 г. по преписка №6565/2025 г. на РП Плевен.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като от съдържанието му става ясно, жалбоподателят е бил санкциониран за управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. По тези причини 2 съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя. Собствеността върху процесното МПС и връчването на наказателното постановление не се оспорва от страните.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че нарушението се явява доказано от обективна страна. Налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал.

3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева. Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , то по делото не се доказва състава на нарушението да е осъществен и от субективна страна.

За да е налице нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП , е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.

Формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението п о чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП , могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл. 11, ал. 3 от Наказателния кодекс, според което деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици (престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието – поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението (престъплението), а съответно такъв елемент в 3 състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния.

Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност, което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то, което управлява, е с прекратена регистрация от определена дата, респ. че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективните признаци на състава на нарушението, изключва умисъла за извършването му.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма обаче изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство, описано в НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

В случая регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т. е. служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза не настъпва автоматично по силата на закона (ex lege), или при изтичане на предвидения в нормата двумесечен срок от придобиването, а се извършва фактически от компетентно длъжностно лице (след установяване наличието на предпоставките по чл. 18б, ал. 2, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства) и като за целта се прави съответното отбелязване в автоматизираната 4 информационна система. Лицето, на което собственикът на лекия автомобил го е предоставил за управление, няма как да знае кога конкретно ще бъде прекратена служебно регистрацията на автомобила, и в процесния случай от събраните по делото доказателства не се установява водачът на автомобила, който не е негов собственик, да е бил запознат с този факт.

Следва да се има предвид също, че съгласно определението, дадено в § 2, т. 4 от ДР на Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. В конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия, и не са били налице външни признаци, по които административнонаказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Не се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

Напротив от показанията на разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателят пред тях е заявил, че не е знаел, че автомобила е бил със служебно прекратена регистрация.

Следователно преки доказателства, или съвкупност от косвени доказателства, от които да може да бъде направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него МПС е било служебно прекратена, не са налице по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят не е извършил визираното в акта и в НП нарушение от субективна страна. Съдът намира, че не е налице виновно поведение у жалбоподателя за извършване на процесното нарушение, изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН , за да е налице извършване на административното нарушение от субективна страна.

С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Предвид всичко изложено и на основание чл.63, ал.2, т.1 5 и чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-3391-000204/20.10.2025 г. на началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ 02 Плевен, с което на Й. В. В., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл 1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Плевен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Н. при участието на секретаря Десислава В. Мачорска като разгледа докладваното от Венелин Д. Н. Административно наказателно дело № 20254430202443 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-3391-000204/20.10.2025 г. на началник РУ в ОДМВР ПЛЕВЕН, РУ 02 Плевен, на Й. В. В., ЕГН

********** са наложени административни наказания глоба в размер на 500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, предл 1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.