Определение № 618 от 29.07.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. София , 29.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Величка Маринкова

Даниела Талева

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20211100602993 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.06.2021г., съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, ограничили правото на защита на обвиняемата, които да налагат прекратяване на съдебното производство по НОХД №4211/21г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав.

Срещу определението на първоинстанционния съд, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от подсъдимата Е.Ж.С., в която се навеждат твърдения, че е набедена от лица, изрично посочени в жалбата. Сочи се още, че свидетелските показания по делото нямат нищо общо с обективната истина за случая на 29.03.2019г. Прави се разбор и анализ на събраните в досъдебното производство доказателства, изразява се недоволство от начина, по който е била издирена, за да бъде повдигнато обвинение, изказва се несъгласие със събраните доказателства и се оспорва достоверността им. По отношение на атакуваното определение се сочи, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Сочи се още, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено между 07.00ч. до 19.00ч., а в заключителната му част се сочи само датата 29.03.2019г. Излага се, че на стр.2 от обвинителния акт са изписани свидетели само с инициали на първите имена, а по-надолу са изписани свидетели с три имена, като е налице разминаване в имената. Като следващо нарушение в обвинителния акт се сочи, че в обстоятелствената му част е изписано „като 1 хванала с ръцете си“, докато в заключителната част било изписано „издърпала с ръце за униформата“, което било от съществено значение за формулирането на защитата . Според подсъдимата не ставало ясно от обвинителния акт къде точно в сградата на 05 РУ са се развили инкриминираните действия. Като съществено процесуално нарушение се сочи и това, че според нея в досъдебното производство са събирани само доказателства, подкрепящи обвинителната теза, а при поискване от нейна страна да се разпита свидетел, същият не бил разпитан. Намира внесения в съда обвинителен акт за неконкретизиран, тъй като не било посочено кои лица са я съпроводили при първото влизане в районното управление. С оглед на всичко това, счита че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 НПК и с него е нарушено правото на защита. Отправя се искане към СГС да инициира разследване на посочените в жалбата лица, които се твърди да са злоупотребили със служебното си положение.

Към жалбата е приложено сведение от Б.Т.Б. във връзка със случилото се на 29.03.2019г., а също и уведомление от подсъдимата с посочен адрес за призоваване.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението, от лице, което има право на жалба – подсъдимата по делото, п одадена е срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

След като извърши преценка на твърденията, изложени в жалбата и служебно извърши цялостна проверка за наличието на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, по същество въззивният съд намери следното:

Производството по НОХД №4211/21г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав е образувано по внесен в СРС обвинителен акт срещу Е.Ж.С. за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Голяма част от съдържанието на жалбата е насочено към обсъждане на събраните в досъдебното производство доказателства, към техния анализ и оценката им, направена от подсъдимата. За тази част от жалбата е необходимо да се посочи, че е предвидена нормата на чл.248, ал.4 НПК, съгласно която в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. И това е така, защото нито районният съд в разпоредителното заседание, нито въззивният съд в производството по чл.249, ал.3 НПК, могат да обсъждат и анализират доказателства от досъдебното производство, които все още не са събрани по предвидения в НПК ред. Ако това бъде сторено, то ще е налице преждевременно произнасяне по доказателства, които още не са събрани и това ще стане основание за отвод на съдебния състав, който си е позволил 2 подобно произнасяне. Само за яснота на подсъдимата е нужно да се посочи, че съдебната фаза на производството е централната такава, всички доказателства, които не са били събрани в досъдебното производство могат да бъдат събрани в съдебното такова. Ето защо по-нататъшен коментар на възраженията във връзка с доказателствата по делото няма да бъде правен от въззивния съд.

По отношение на възраженията, свързани с текста на обвинителния акт, трябва да се каже следното:

Досежно посоченото време от 07.00ч. до 19.00ч. в описателната част на ОА, което не е посочено в заключителната му част , това е времето, за което се твърди да е бил назначен полицейският служител А.А. на пост №1 на входа на сградата на 05 РУ на 29.03.2019г., което изрично е посочено в обвинителния акт. В диспозитива на ОА не е посочено време, тъй като там е описано самото деяние и неговата правна квалификация. В обстоятелствената част не е посочено време на извършване на деянието, което да не е описано в заключителната част, поради това непосочването на времето в диспозитива на ОА не представлява съществено и отстранимо процесуално нарушение, което да е накърнило правото на защита на подсъдимата.

Относно посочените с инициали на първи имена свидетели във втория абзац на стр. 2 от ОА и посочените такива по-надолу с три имена, първо, въззивният съд не констатира разминаване в имената, защото очевидно посочения като Б. И., е свидетелят Б. И., посочената Н.Й. е свидетелката Н.Й. и посочената като И.Т. е свидетелката И.Т.. На следващо място, тези свидетели не са посочени с три, а с две имена и най-после, дори и да е налице разминаване в имената на свидетелите, при тяхното призоваване и явяването им пред съда, самоличността им ще бъде проверена и ако има несъответствия при посочването им в ОА, то те ще бъдат изчистени. Дори и да имаше несъответствие в изписването на имената на свидетелите в обвинителния акт, това не представлява съществено процесуално нарушение, което да налага прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокурора, тъй като то не ограничава правото на защита на предаденото на съд лице.

Подсъдимата се защитава по изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт и по дадената от прокуратурата правна квалификация на деянието в заключителната част на ОА, а не по имената на посочените от държавното обвинение свидетели. По тези съображения това твърдяно процесуално нарушение не е налично.

Като следващо нарушение в обвинителния акт се сочи, че в обстоятелствената му част е изписано „като хванала с ръцете си“, докато в заключителната част било изписано „издърпала с ръце за униформата“ и това създавало неяснота. В обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр.1, трети ред от долу нагоре, ясно е изписано „като хванала с ръцете си и 3 започнала да дърпа св.Ангелов за полицейската му униформа“, докато в заключителната част е посочено „издърпала с ръце за униформата…“.

Според въззивния съд не е налице нито неяснота, нито противоречие в посоченото, а е употребено различно изразно средство, с което се твърди едно и също нещо, поради което отново не става въпрос за съществено процесуално нарушение, а за различен изказ.

Като процесуално нарушение се интерпретира и твърдяна неяснота в обвинителния акт досежно точното място в сградата на 05 РУ, на което са се развили инкриминираните действия. В диспозитива ясно е описано мястото, на което се твърди да е осъществено инкриминираното деяние, а именно сградата на 05 РУ-СДВР.

Твърди се още липса на конкретизация в обвинителния акт, тъй като не било посочено кои лица са съпроводили подсъдимата при първото влизане в районното управление. Тези обстоятелства не са част от предмета на доказване по делото, тъй като с обвинителния акт е инкриминирано последващото поведение на подсъдимата при повторното връщане в сградата на 05 РУ-СДВР, а не първото посещение. По тази причина липсата на твърдения относно придружаващите я лица при първото влизане в сградата на полицейското управление, не е необходимо да намери място в обвинителния акт.

В заключение трябва да се посочи, че с атакуваното определение първоинстанционният съд е дал подробни отговори на горните възражения, които са били наведени и пред него, като въззивната инстанция изцяло се солидаризира с изложеното от районната. Доколкото обаче същите доводи се излагат и във въззивната жалба, бе необходимо отново да получат отговор.

Въззивният съд няма да коментира приложеното към жалбата сведение, тъй като няма такива правомощия в настоящето производство. Що се отнася до искането да се започне разследване срещу посочените в началото на жалбата лица, необходимо е да се укаже, че съдът не органът, който води разследване във връзка със сигнали за извършени престъпления. Такъв орган е прокуратурата и именно към нея трябва да насочи искането си подсъдимата, щом смята, че конкретни лица са извършили конкретно престъпление.

С оглед на горното, определението на районния съд, с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.1 ,т.3 от НПК, се явява правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийски градски съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.06.2021г. по НОХД №4211/21г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5