Решение № 425 от 10.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Перник, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500558 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260179/15.07.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260010/19.04.2023г., постановени по гр.д. № 7450/2019 г. на Районен съд - Перник са отхвърлени изцяло исковете от Н. С. Р. както следва:

- за признаване на установено по отношение на ответниците С. Г. Г. и Т. Б. Г., че ищецът е собственик на 1/4 ид.част от УПИ, находящ се в землището на ***, който имот по плана ***, утвърден със заповед *** год. представлява УПИ *** в кв.**, с площ на целия имот по скица от 628кв.м, при граници на имота по скица: от изток - УПИ ***, от запад УПИ ***, от север - улица с о.т. *** и от юг - УПИ ***, заедно с втория етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в парцела върху 49 кв.м., обозначаван понастоящем като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл;

- за отмяна частично на издадения и описан подробно нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание наследство и давностно владение № **, том. *, рег.№ ***, дело № 34/2016г., съставен от Нотариус ** със съдебен район на действие ПРС, с който ответниците С. Г. Г. и Т. Б. Г. са признати за собственици на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на ***, който имот по плана на ***, утвърден със Заповед ***год., представлява 1

УПИ *** в квартал **, с площ на целия имот по скица от 628 кв.м., при граници на имота по скица: от изток - УПИ ***, от запад - УПИ ***, от север - улица с о.т. *** и от юг - УПИ ***, ВЕДНО с построената в имота западна жилищна сграда изградена на сутерен - състоящ се от коридор, две стаи, баня с тоалетна и вътрешно стълбище и етаж - състоящ се от две стаи и вестибюл, със застроена площ на западната част на сградата от 49 кв.м. (четиридесет и девет квадратни метра) от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от западна и източна части, всяка от тях представляваща самостоятелно жилище, досежно притежаваните в собственост от ищецът Н. С. Р. 1/4 идеални части от УПИ и втори етаж от сградата, описван като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл, със застроена площ от 49 кв.м. ;

- за признаване на установено по отношение на ответниците С. Г. Г., Т. Б. Г. и А. А.

Б., в качеството им на страни по договор за покупко - продажба - нотариален акт №***, том *, per. №***, дело №107/2016 г. на нотариус №** със съдебен район на действие ПРС, че ищецът Н. С. Р. е собственик на 1/4 ид.част от УПИ, находящ се в землището на ***, който имот по плана ***, утвърден със заповед ***г. и представлява УПИ *** в кв.**, с площ на целия имот по скица от 628 кв.м, при граници на имота по скица: от изток - УПИ ***, от запад -УПИ ***, от север - улица с о.т. *** и от юг - УПИ ***, заедно с втория етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в парцела върху 49 кв.м., обозначаван понастоящем като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл;

- за признаване на установено по отношение на ответниците А. А. Б. и Б. Т. Г., в качеството им на страни по договор за покупко - продажба - нотариален акт №***, том *, per №***, дело №133/2016 г. на нотариус №** със съдебен район на действие ПРС, че ищецът е собственик на 1/4 ид.част от УПИ, находящ се в землището на ***, който имот по плана ***, утвърден със заповед ***г. представлява УПИ *** в кв.**, с площ на целия имот по скица от 628кв.м, при граници на имота по скица: от изток - УПИ ***, от запад -УПИ ***, от север улица с о.т. *** и от юг - УПИ ***, заедно с втория етаж от западното жилище на къщата близнак, застроена в парцела върху 49 кв.м., обозначаван понастоящем като етаж над сутерена, състоящ се от две стаи и вестибюл.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК Н. Р., чрез адв. Д., е обжалвал решенията изцяло. В жалбата се излагат подробни доводи и съображения по същество срещу решаващите изводи на първоинстанционния съд. Възразява се, че правните изводи на съда са изградени въз основа на неправилно и превратно възприемане на събраните доказателства по делото, включително и гласните такива. Възразява се, че съдът неправилно и необосновано е приел наличието на съсобственост между страните, без да посочи върху кои обекти се разпростира тя. Изложените от районния съд правни изводи са несъвместими с разрешението, дадено от ТР № 1/06.08.2012 г, на ВКС по тълк.д. №1/2012 г., ОСГК, с което е прието, че презумцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Неправилно и без необходимия анализ на събраните доказателства районният съд в мотивите си е приел априорното наличие на съсобственост между страните в настоящия казус, без дори да се уточни дали тази съсобственост се разпростира върху цялата сграда или върху отделен 2 обект в нея /самостоятелен етаж/. В тази насока съдът се е позовал на заключението на вещото лице, според което придобитият от ищеца с правна сделка втори етаж от сградата не отговаря на строителните нормативи за самостоятелно жилище, а цялата сграда - западен близнак, представлява еднофамилна жилищна сграда. Липсата на задълбочен анализ е довела до неяснота относно изначалния факт дали по някакъв начин и в определен момент ответниците С. и Т. Г. са започнали да осъществяват владение било по отношение придобитата с правна сделка от ищеца реална част от процесната сграда. При наличните по делото безспорни доказателства, че процесната сграда е построена преди *** г., приети от съда, не би могло да се приеме, че към момента на построяването й са съществували нормативно установени изисквания за самостоятелно жилище. В тази насока е безспорно установено, че сградата е била оборудвана с външна тоалетна и е съществувала в непроменен вид към момента на разпоредителните сделки, с които са прехвърлени реално обособени части от същата. Доколкото сградата е с такъв статут, прехвърлянето на реални части /първи етаж и втори етаж/ не е нищожно, включително и по аргумент на ТР №96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, също и решение №59/26.07.2010 г. на ВКС по гр.д.

№766/2009 г. Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага и в отношенията между съсобствениците, то този от тях, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да е доказал, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Ако при конкретните обстоятелства би могло да се приеме изначално установена между ищеца и ответниците С. и Т. Г. съсобственост върху сградата и терена при квоти по ¼ идеална част за ищеца и за тях общо, то тогава претенциите на последните да са осъществили владения върху моите идеални части би следвало да се докажат включително и с наличието на такива действия. Подобни обстоятелства дори не са твърдяни от никой от ответниците, съответно и доказателства в тази насока не са налични. За начало на подобни действия всички доказателства водят към *** г,, откогато на ищеца се пречи да владее имота си. В случай на частно правоприемство — когато на две лица е прехвърлено правото на собственост и е предадено владението върху един имот, като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там /какъвто е настоящият/ следва да се приеме, че е владението продължава, като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Въз основа на изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.

Въззиваемият Б. Т. Г. оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и същото следва да бъде потвърдено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, както и до приключване на въззивното производство, въззиваемите С. Г. Г., Т. Б. Г. и А. А. Б. не са подали отговор и изразили становище по въззивната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

3

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и искане в случая са предявени положителни установителни искове за собственост с предмет - правото на собственост на ищеца, заявено на деривативно придобивно основание - прехвърлителна сделка и е заявил искането си, което е едно – да се признае за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца и срещу всяко лице има предявен по един иск и произнасянето на съда е едно. Това дали ответниците оспорват правото на ищеца чрез снабдяване с констативен нотариален акт или чрез разпореждане с вещта не обуславя различна защита, различното им качество не определя различна процесуална легитимация дали като лица, снабдили се с КНА или страни по разпоредителна сделка. Съответно тези действия не са основание за отделни искове, съгласно произнасянето в диспозитива на решението на РС. Гореизложеното не води до недопустимост на първоинстанцинното решение, а касае правилността на решението, тъй като е разгледал всичките правопораждащи спорното материално право юридически факти, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от ищеца положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо. Поради това исковете следва да бъдат разгледани в рамките на приетата от настоящия съд корекция на исковете.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че с нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане №**, том **, дело №1461/1992 г., съставен от нотариуса при ПРС на ***г. Я. С. М. е прехвърлила на внука си ищец в настоящето производство, правото на собственост върху следния недвижим имот:

1/4 ид.част от дворно урегулирано застроено място, цялото от 681кв.м, съставляващо по плана на *** парцел ***, имот пл.*** в кв.**, при граници: улица, С. Б., Х. Г. и Й. Д., заедно с втория етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в парцела върху 49 кв.м.

С нот. акт № **, том ***, дело № 649/1991 г., съставен от нотариуса при ПРС на *** г., Я. С. М. е продала на дъщеря си С. Г. Г. правото на собственост върху следния недвижим имот: 1/4 ид.част от дворно урегулирано застроено място, цялото от 681 кв.м, съставляващо по плана на *** парцел ***, имот пл.*** в кв.**, при граници: улица, С. Б., Х. Г. и Й. Д., заедно с първия етаж от западното жилище на къщата - близнак, застроена в парцела върху 49 кв.м.

От съдебно-техническа експертиза пред РС се установява, че вторият етаж на сградата - западен близнак, построена в урегулирания поземлен имот, описан в исковата молба се състои от две стаи и вестибюл и не отговаря на строителните нормативи за самостоятелен жилищен обект /самостоятелно жилище/ - няма кухня и баня-тоалетна. Към момента на изготвяне на експертизата, първият етаж на сградата - западен близнак, построена в урегулирания поземлен имот, описан в исковата молба се състои от две стаи, кухня (входно антре) и баня-тоалетна и първият етаж отговаря на строителните нормативи 4 за самостоятелен жилищен обект /самостоятелно жилище/. За процесната сграда от Община П. е издадено Удостоверение за търпимост по § 16 от ПР ЗУТ изх. № *** г. В цитираното удостоверение като година на построяване на сградата е посочена *** г.

При установеното, че първият и вторият етаж на сградата - западен близнак са построени през *** г., въззивният състав намира, че сградата е от категорията на сградите, построени до 17.05.1963 г., за които не се изисква наличието на всички елементи на едно жилище така, както е разяснено в ТР № 96/1971 г. по приложението на чл. 38 от Строителните правила и норми. Щом построените сгради при действието на старите строителни правила и норми в сила до 17.05.1963 г. съгласно предвиденото в § 155 и § 290 и сл. от ППЗПИНМ могат да запазят съществуването си и да бъдат ползвани и вътрешно преустроявани дори да не отговарят на новите строителните правила и норми в сила от 17.05.1963 г., то и процесната сграда - западен близнак и части от нея – първи и втори етаж могат да бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост докато съществуват. При това положение следва извод, че договорът, с който ищецът е придобил собствеността на 1/4 ид.част от процесния имот, заедно с втория етаж от западното жилище на къщата - близнак не е нищожен поради невъзможен предмет и е произвел вещнотранслативен ефект.