Решение № 996 от 18.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. София, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500499 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение № 9/09. 10.2025 г., постановено по гр.д. № 20241800100052 по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен граждански състав са отхвърлени предявени искове от М. К. В. срещу на Община Самоков за обезщетяване на вреди, претърпени от ПТП, предизвикано от безстопанствено куче съответно за сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 1729 лв. – имуществени вреди поради неизпълнение на възложена от ответника работа, а и предявените при евентуалност искове в същия размер за причинени вреди от подназдорно на ответника животно.

Решението е обжалвано от М. К. В. – ищец в първоинстанционното производство, наричан впоследствие и въззивник. Първоинстанционният съд е упрекнат в неправилна оценка на спорния предмет на делото, пропуск при разпределяне на доказателствената тежест, непълнота на изследването, неправилна оценка на доказателствата по делото и необоснованост на изводите. Застъпва теза, че оспорването на ПТП е ограничено до времето, начина и механизма на настъпване на вредата, като не намира да засяга 1 механизма на произшествието, който смята за установен от доказано неманипулиран видеозапис и автотехническа експертиза. Навежда довод, че в нарушение на задължението си по чл. 146 ал. 2 ГПК първоинстанционният съд не оповестил извода си за негодност на представения видеозапис, не е дал указания за събиране на годни и допустими доказателства, а същевременно не кредитира приобщени доказателства за механизма на ПТП. Твърди се и че на ищеца не е указана необходимостта да доказва безстопанствения характер на кучето, предизвикало ПТП, а съдът е упрекнат, че е игнорирал публикации, касаещи проблема с бездомни кучета на територията на град Самоков и показания на свидетели досежно липсващи по и около кучето белези да има стопанин. Застъпва се теза, че затруднението да бъдат установени очевидци на злополука при участие на бездомно куче не следва да води до отказ за обезщетяване на причинените вреди..Иска се решението да бъде отменено, а исковете – уважени в пълен размер.

Постъпил е отговор от Община Самоков, представлявана от юрк. К. Г. – ответник в първоинстанционното производство, наричана впоследствие и въззиваем, с който се оспорва жалбата. Наведен е довод, че доказателствената тежест е била разпределена с доклада по делото, срещу който не са депозирани възражения. Изразено е становище, че съдът не дължи да дава указания за ангажиране на допълнителни доказателства, като ищецът следва да прецени какви и колко доказателства да ползва, за да докаже изгодните за него факти. Приема, че всички поискани доказателства са събрани, а изведените от тях изводи намира са логически издържани. Иска се решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника – адв. С., поддържа въззивната жалба с довод, че всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са доказани.

Процесуалният представител на въззиваемия – юрк. Г., писмено поддържа довод, че свидетелските показания на разпитания пред въззивния съд свидетел са са приобщени в отклонение от чл. 266 ал. 1 ГПК, а нормата на ал. 3 за неприложима. Позовава се на непоискан свидетел за обстоятелството, за което е бил допуснат във въззивното производство. Поддържа да е заявено доказателствено искане за установяване автентичността на записа, а нарочни 2 указания в тази насока смята за нарушение на принципите за безпристрастност и обективност на съда. Евентуално застъпва теза, че свидетелските показания за недостатъчни да докажат автентичността на записа. Според процесуалния представител на въззиваемия отрицателните факти не подлежат на доказване, а намира за доказано в първоинстанционното производство изпълнение на мненените му задължения по овладяване на безстопанствените кучета като обективно не е в състояние да ангажира доказателство за собствеността на кучето. Извежда теза, че случайно попаднали на пътното платно на свободно движещи се животни не може да бъде вменено във вина на общината, тъй като не зависи изцяло от контрола и волята на административния орган. Приема за проявили се случайни обстоятелства, провокирали пътния инцидент аналогично на изкочили на платното деца или други животни.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Внесена е и дължимата държавна такса.

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност и допустимост на решението в обжалваната част, какъвто порок в случая не се установява.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Същевременно въззивният съд дължи да формира собствени изводи досежно съдържанието на спорното право и да се произнесе по наведените в производството възражения.

В исковата си молба ищецът твърди на 03.08.2023 г., около 19,00 ч. да се е движил с мотоциклет Хуаниао, модел HIV 125, по ул. „***“ в гр. Самоков с посока на движение от ул. „Христо Ботев“ към ул. „Захари Хаджигюров“, когато агресивно безстопанствено куче се опитало да го нападне и бягайки към него внезапно пресякло от дясната страна траекторията на движение на мотоциклета, блъснало се странично в предната гума на мотоциклета довело до падане на ищеца. От падането ищецът твърди да е претърпял счупване на ключицата и множество охлузни рани. Бил незабавно транспортиран за 3 лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД в гр. София. Била му извършена компютърна томография на глава при която била установена хиперденсна зона, вероятно петехиална хеморагия. Бил лекуван с водно-солеви разтвори и медикаменти - Клексан, Зепилен, Квамател, Дексофен, а на 07.08.2023г. бил опериран под обща анестезия. Лечението наложило въззивникът да престои в лечебното заведение от 03.08.2023 до 08.08.2023г., а при изписването му били дадени препоръки за продължаване на лечението в амбулаторни условия, както и за имобилизация в продължение на 35 дни. При продължилото лечение в домашни условия ищецът изпитвал силни болки в засегнатите от инцидента части, поради което му се налагало да приема обезболяващи медикаменти. Твърди това състояние да продължава и към момента на подаване на исковата молба. Наложило се, за него да се грижи близък човек, който да му помага в ежедневните битови и хигиенни нужди. Преживял и силен шок, стрес и негативни емоции. Чувствал се потиснат и депресиран.

Ритъмът му на живот бил негативно засегнат – преустановил трудовата си дейност, а и контактите си с приятели и спортни занимания – фитнес и хобита Станал потиснат и необщителен.

Освен търпените болки и страдания от травмите, той направил и разходи за лечението си, закупувайки метална остеосинтеза на стойност 1700 лв. както и да заплати потребителска такса от 29 лв.

Ищецът поддържа, че причина за увреждането е допуснато от ответника свободно движение и агресивно поведение на безстопанствено куче в нарушение на задълженията му по чл. 41 ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47 ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50 т. 2 и чл. 59 ЗЗЖ и в частност – не е положила дължимата грижа – не е набелязала адекватни към целта на закона мерки. Иска се ответникът да заплати обезщетение в размер на предявените суми ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

При условията на евентуалност се твърди вредата да е причинена от животно, по отношение на което ответникът дължи да осъществява надзор и се претендира изплащане на обезщетение.

В отговор ответникът застъпва теза, че липсва вина на служителите на общината, което смята да препятства ангажиране на неговата отговорност.

Оспорва да е доказан часът на ПТП, както и механизма на настъпване на твърдяните вреди. Ответникът се е противопоставил на приобщаването на 4 приложен към исковата молба видеозапис с аргумент, че не е ясно как е създаден, от кого и по какъв начин ищецът се е сдобил с него. Оспорва кучето да е било безстопанствено. Твърди че в община Самоков през цялата 2023 г. няма постъпили сигнали за наличие на безстопанствени кучета в района на ул.

„***“ и пресечните й улици, а общинският съвет е приел „Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Самоков 2019-2024 г.“, с което смята за изпълнени предписаните от закона действия. Евентуално смята, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, управлявайки мотоциклет без установена собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и без защитна каска.

Застъпена е теза, че при носени защитна каска и протектори по време на ПТП, вредоносният резултат би бил различен., съответно би бил обезщетен от застрахователя по ГО. Изразява становище, че ищецът е могъл да прецени пътната обстановка и да съобрази движенията си с нея. Евентуално възразява, че претендираното обезщетение не съответства на присъжданите, позовавайки се на съдебна практика. .

Свидетелят В. – баща на ищеца, разказва, че видял сина си след злополуката. Първоначално постъпил в болница в Самоков, но заради травмата в главата го закарали в София. Ищецът споделил, че безстопанствено куче изскочило пред него и видял охлузвания. След операцията ищецът не могъл да стане – лежал. Не могъл да си движи лявата ръка. Свидетелят го хващал за другата страна и му помагал да стане. Сложили му катетър. Ползвал обезболяващи. След връщането в дома му срещал затруднение да ходи до тоалетната. Обличането било почти невъзможно. Не искал да се вижда с никого. Отказвал да отговаря и на въпроси на баща си. След случая се затворил. Злополуката станала скоро след като започнал нова работа и се притеснил да не я загуби след като доктор му казал, че възстановяването ще трае няколко месеца. След месец-месец и половина станал по-спокоен. На свидетеля направило впечатление, че и към юни 2024 г. ищецът нямал сила да носи паркобетонни платна. След инцидента спрял и да помага на свидетеля на къщата, понеже загубил силата, която имал по-рано. Преди инцидента ходел на фитнес, карал и колело, но след инцидента спрял. По-рядко изличал и от дома си и си намира извинение, когато го канят приятели.

Свидетелката Л. – служител в Община Самоков, сочи да има назначени хора, които при подаден сигнал отивали на място и предприемали съответните 5 действия според случая. Според следваната програма намерено куче водели на ветеринар, който го преглежда, обезпаразитява, ако не е кастрирано го кастрира, престоява 24 часа в стационара, след което кучето било връщано, където е хванато. Освен при сигнал служители на общината правели проверки по улиците и специално следи за наличие на кучета около училища, каквото има и в района на ул. „***“. В нарочен регистър се описват обработените кучета и мястото, където са намерени, а за ул. „***“ няма записвано куче. Не й е известно да е получаван сигнал за бездомно куче в този район.

Свидетелката Ш. сочи да живее на ул. „***“. Виждала е кучета на тази улица в долната част, към „Легето“, пресичащо ул. „Скакавец“, ул. „Захари Хаджигюров“, както и около пресечката с ул. „Христо Ботев“. Споделя и детето й да учи в ОУ „К. и Методи“ в близост до ул. „***“ като всички родители се оплаквали, че не пускат децата си да ходят сами. Видяла кучето на запис от камера и то било без каишка. Споделя, черно голямо куче да я е нападало, когато разхождала с нейното куче в същия район. Свидетелката помогнала на полицаите да съставят протокола което станало около 15 минути след пътнотранспортното произшествие.

Вещото лице Ж. определя видеозаписа като пресъздаден от друго друго излъчващо устройство, най-вероятно мобилен телефон. От показанията на свид. В. В. се установява, че тяхна камера е заснела пътнотранспортното произшествие, след което е предоставил записа на органите на реда.