Решение № 1831 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100511462 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, са отхвърлени изцяло обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 203 ЗВ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Й. Д., дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 1 032.88 лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от 05.03.2012 година до 03.11.2018 година, 430.63 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 05.06.2012 година до 03.11.2018 година включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.05.2018 година до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.09.2019 година по частно гражданско дело № 25274 по описа на Софийския районен съд – ГО за 2019 г.

С Определение № 375703/29.12.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, по реда на чл. 248 ГПК е оставена без разглеждане молба от 22.12.2023 г. на „Софийска вода“ АД за изменение на Решение № 19607/28.11.2023 г. в частта за разноските, както и е отхвърлена молба от 20.12.2023 г. на Д. Й. Д. за изменение на Решение № 19607/28.11.2023 г. в частта за разноските.

Срещу първоинстанционното Решение № 19607/28.11.2023 г. е 1 депозирана въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД с доводи за неправилност. Въззивникът излага, че обжалваното съдебно решение е постановено по отношение на различен имот от този, който в исковата молба се твърди да са доставяни ВиК услугите. Сочи, че ответникът Д. Й. Д. е собственик на апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул. „*******, както и че водоснабдителното дружество му е доставило ВиК услуги през процесния период. Твърди, че въззиваемият е съсобственик на процесния имот, като притежава 1/2 идеална част от него според презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС.

Поддържа, че на 01.08.2003 г., ОС на ЕС на процесната сграда е взело решение за откриване на индивидуални партиди за вода на обектите в сградата. Излага, че съгласно заключенията по експертизите в първоинстанционното дело имотът на длъжника е бил водоснабден през претендирания период, както и че след погасяване на дължимите суми поради плащане задължението на ответника е в размер на 354.17 лв.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска му за признаване за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 354,17 лв. за периода 09.05.2016 г. до 03.11.2018 г. за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Д. Й. Д.. Оспорва доказателствената сила на представената в първоинстанционното производство справка от Имотния регистър, като твърди, че в законовия срок я е оспорил. Твърди, че не е налице реална доставка на твърдяните от насрещната страна услуги, а също и че не е отказвал осигуряване на достъп на длъжностно лице на оператора до водомера.

Въззиваемият моли съдът да остави без уважение въззивната жалба.

Претендира разноски.

Срещу първоинстанционното Определение № 375703/29.12.2023 г. е подадена частна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД с доводи за неправилност. Твърди, че молбата му за изменение на Решение № 19607/28.11.2023 г. в частта за разноските е по отношение на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, като ги намира за прекомерни.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени разноските на ответната страна. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника Д. Й. Д..

Намира, че насрещната страна не е процесуално легитимирана да иска изменение на претендираните от ответника разноски по реда на чл. 248 ГПК.

Счита, че адвокатското възнаграждение за заповедното производство следва да бъде съобразено с предвидените размери в чл. 7 на НМРАВ.

Моли съда да остави без уважение частната жалба на ищеца.

Решение № 19607/28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, е влезнало в сила в частта, в която са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 203 2

ЗВ с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. Й. Д., дължи на „Софийска вода“ АД за сумата над 354,17 лв. до пълният предявен размер от 1 032,88 лева в периода от 05.03.2012 г. до 08.05.2016 г. – незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, както и за 430,63 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 05.06.2012 година до 03.11.2018 година.

Определение № 375703/29.12.2023 г., постановено по гр. д. № 26548/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, в която е отхвърлена молба от 20.12.2023 г. на Д. Й. Д. за изменение на Решение № 19607/28.11.2023 г. в частта за разноските, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Д. Й. Д. дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумата от 1 032.88 лева за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за времето от за времето от 05.03.2012 година до 03.11.2018 година, 430.63 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 05.06.2012 година до 03.11.2018 година включително и законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.05.2018 година до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.09.2019 година по частно гражданско дело № 25274 по описа на Софийския районен съд – ГО за 2019 г.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи:

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за заплащане цената на доставената питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на 3 отпадни води включва следните елементи:

1. Валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, предпоставка за което е установяване качеството потребител на ответника;

2. Ищецът-водоснабдително дружество е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за периода 05.06.2012 г. до 03.11.2018 г.

За да отхвърли предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява от представените доказателства ответникът да е собственик на водоснабдения имот, с оглед на което не са били възникнали облигационни отношения между страните. Настоящият въззивен състав намира тези изводи на СРС за неоснователни.

Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството www.sofiyskavoda.bg. Съгласно чл. 2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Това правило кореспондира на разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и б) юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. По делото е приложена извадка от имотния регистър, видно от която ответникът е закупил с договор от 08.11.2002 г. недвижим имот – апартамент № 13 на етаж 5 в гр. София. В последващи отбелязвания по справката са отбелязани налагане на възбрани и учредяване на ипотека върху процесния имот, като в тези случаи е посочен пълният административен адрес на имота. Справката от СВ-София, достъпвана чрез отдалечен достъп именно чрез системата ИКАР, има удостоверителна сила по отношение на вписаните актове, тъй като представлява извлечение от подреждането на актовете в книгите в хронологичен ред и е отражение на публичността на регистъра. Че в справката е индивидуализиран, макар и непълно, процесният имот, съдът извежда и от останалите писмени доказателства по делото. В списък на живущите в сградата за откриване на индивидуални партиди и водомери към протокол от 01.08.2003 г. на общото събрание на етажната собственост на сградата, находяща се в гр. София, ул. *******, е посочено, че ответникът е собственик на апартамент № 13 във вх. А, в който са поставени водомери с фабричен № R02/208261, № R02/208302 – за студена вода и с № R02/208536 и № R02/208517 – за топла вода. Същите фабрични номера на водомери са записани в данъчна фактура с № 0301019814 за извършено от ищеца узаконяване на водомери в апартамент № 13, гр. София, ул. „*******, вх.

******* Документът е подписан от ответника, поради което следва да бъде ценен като извънсъдебно признание, имащо случаен за процеса характер, за 4 факта, че Д. Й. Д. е абонат титуляр на партидата за процесния имот за ползване на услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води. Ето защо с оглед и останалите писмени доказателства следва да се заключи, че в приетата по делото справка от Агенция по вписванията записването под № 11 на апартамент № 13 на ет. 5 в гр. София с площ 119,740 кв.м. се отнася именно до процесния апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул. „*******, вх. *******Според чл. 80 ЗКИР актът за собственост се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 08.11.2002 г. до 09.12.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с дружеството-ищец. При оспорване на данните от отдалечения достъп до Имотния регистър, чиято достоверност съдът цени, имайки предвид, че вписванията се основават на документите за собственост, съхранявани в регистъра, ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, като установи, че се е разпоредил с имота за процесния период и не е негов собственик, респ. че е учредил вещно право на ползване на трето за спора лице или че е сключил договор, по силата на който ползването на жилището е предоставено другиму, на името на когото със съгласие на собственика е била открита партида. Такова насрещно доказване не е провеждано. Не са представени доказателства, че ответникът е придобил жилището в режим на СИО с другия купувач, респ. че отговорността за потребените консумативи за имота е солидарна между собствениците, защото жилището е семейно. Тъй като в справката не е упоменато при какви дялове се придобива собствеността, то по презумпция купувачите притежават равни дялове съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Именно в качеството си на собственик на ½ ид.ч. за имота, ответникът Д. Й. Д. се явява задължен за половината от консумативните разноски за имота за незаплатени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води в процесния период.