Решение № 260215 от 14.10.2020, Районен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Велико Търново, 14.10.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Димо Колев

Секретар Албена

Шишманова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3373 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - "***" ООД и ответникът е сключен договор за потребителски паричен кредит № ********* от 23.02.2015г. по силата на който, на последния е отпуснат кредит в размер на 500 лв. Ищецът сочи, че с полагане на подписа си под договора ответникът е удостоверил получаване на процесната сума. Твърди, че последният се е задължил да върне кредита, ведно с добавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 60 броя седмични вноски. Изтъква, че ответникът не изпълнил това си задължение, като падежът на първата неплатена вноска е 15.04.2015г., от който момент същият дължи и лихва за забава в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че изискуемостта на задължението за връщане на целия неизплатен остатък от предоставения кредит е настъпила на 18.04.2016г., когато е падежа на последната дължима вноска. Ищецът сочи, че по силата на договор за прехвърляне на вземания сключен на 28.07.2016г. са му цедирани вземанията на кредитодателя към ответника по процесния договор. Твърди, че в качеството си на пълномощник на цедента е изпратил уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД на адреса на длъжника, но пратката се е върнала като непотърсена. В тази връзка сочи, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за вземанията си се е снабдител със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2257/2019г. на ВТРС, като посочва, че препис от заповедта е връчен на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по договора за кредит главница в размер на 479, 10 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане и лихва за забава в размер на 143, 61 лв. за периода 22.07.2016г. – 05.07.2019г. Претендира присъждане на сторените разноски.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказни.

Оспорва отпуснатата в заем сума реално да му е предадена. Възразява срещу действителността на уговорената цена за ползване на кредита, като твърди клаузата на договорната /възнаградителната/ лихва да противоречи на морала и добрите нрави, поради което същата се явява недължима. Възразява, че не е ясно от какви елементи е формирано претендираното вземане за главница, както и че липсва погасителен план, от който да се установи какви вземания са включени в седмичната погасителна вноска. Ответникът оспорва валидността на договора за цесия респ. надлежното уведомяване на ответника за извършването й, поради която смята, че ищецът не е активно легитимиран за предявява процесния иск.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит № ********* от 23.02.2015г. се установява, че трето за делото лице - "***" ООД е предоставило на ответника кредит в размер на 500 лв. със срок на връщане от 60 седмици. Съгласно уговорките между страните, кредитополучателят се е задължил да заплати такса оценка на досие в размер на 25 лв., както и фиксирана договорна лихва в размер на 98, 62 лв., при годишния лихвен процент по кредита е размер на 31, 82 пункта респ. годишния процент на разходите в размер на 48 пункта. Видно от съдържанието на договора ответникът е избрал да полза допълнителната услуга „***”, чиято цена /такса/ е в размер на 391, 49 лв., като по този начин общия размер на плащанията по кредита възлизат на 1015, 11 лв. Кредитополучателят се е съгласил да заплати тази сума разсрочено на 60 седмични вноски всяка в размер на 16, 92 лв. и последна изравнителна в размер на 16, 83 лв., с падеж на първата вноска 02.03.2015г. Съгласно чл. 27 от договора с подписването му ответникът потвърждава, че е получил пълния размер на отпуснатия му кредит.

Видно от клаузата на чл. 25 от договора услугата „***” включва предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на длъжника и събиране на погасителните вноски на същото място. Съгласно чл. 9 от договора, когато плащането не е достатъчно да покрие цялото задължение първо се погасява законната лихва за забава, а след това таксата за услуга „***”, такса за оценка на досие, договорната лихва и накрая главницата.

С договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. кредитодателят на ответника е прехвърлил на ищеца всички свои вземания, ведно с привилегии, начислени лихви и други принадлежности, произтичащи от договори за потребителски кредит, конкретно описани в приложение № 1, което е неразделна част от договора. Цедентът се е задължил да представи на цесионера потвърждение за извършеното прехвърляне на вземанията и му е възложил да уведоми от негово име на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД клиентите за извършената цесия /чл. 4 ал. 3 и чл. 7 ал. 1 от договора за цесия/. От представеното по делото удостоверение, изходящо от представител на цедента се установява, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищеца с горепосочения договор за цесия и Приложение № 1, представляващо неразделна част от него. Представено е и пълномощно, с което се учредява представителна власт на лицето издало въпросното удостоверение да подписва потвърждения за сключена цесия по чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Цедентът е снабдил цесионера с пълномощно в съответствие с чл. 7 ал. 1 от договора за цесия, с което го е упълномощил да уведоми от негово име длъжниците по договорите за паричен заем, чийто задължения са прехвърлени с договора от 28.07.2016г. В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изготвил уведомително писмо до ответника, с което го уведомява, че задълженията му по процесния кредит са прехвърлени на него. От представените с исковата молба известия за доставяне е видно, че писмото не е връчено, тъй като не е потърсено от получателя респ. последният се е преместил на друг адрес. Препис от уведомителното писмо и посоченото по - горе пълномощно са връчени на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК, при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, чрез назначения му особен представител.

От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че ответникът е усвоил отпуснатия му кредит, както и че е платил по него общо сумата от 106 лв., с която е погасена главница в размер на 20, 90 лв., договорна лихва в размер на 29, 58 лв., такса услуга „***” в размер на 52, 24 лв. и такса за оценка на досие в размер на 3, 28 лв. Предвид на постъпилите плащания вещото лице е изчислило, че непогасените задължения на кредитополучателя за главница са в размер на 479, 10 лв., за договорна лихва - в размер на 69, 04 лв., за такса за оценка на досие - в размер на 21, 72 лв., за такса услуга „***” – в размер на 339, 25 лв. и за обезщетение за забава – в размер на 143, 61 лв. за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019 г.

От приложеното ч.гр.д. № 2257/2019г. на ВТРС се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника, имаща за предмет вземанията му по процесния договор за кредит в размер на 479, 10 лв. - главница, в размер на 87, 29 лв. - договорна лихва за периода от 15.04.2015г. до 18.04.2016г., в размер на 342, 72 лв. - такси за периода от 15.04.2015г. до 18.04.2016г. и в размер на 202, 13 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.04.2015г. до 05.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са валидно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответник е надлежно уведомен. Понастоящем предмет на исковото производство са само част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, а именно – главница и обезщетение за забава за периода 22.07.2016г.

– 05.07.2019г. Не са част от настоящата искова претенция вземанията на ищеца за такси и договорна лихва по договора за кредит от 23.02.2015г., както и за обезщетение за забава за периода от 16.04.2015г. до

22.07.2016г.

Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на вземанията по процесния договор за кредит от 23.02.2015г., тъй като ги е придобил на основание договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. Същите са му валидното прехвърляне по реда на чл.

99 ЗЗД от стария кредитор и досегашен техен носител, тъй като са част от предмета на договора за цесия. Извод в тази насока следва от представеното по делото удостоверение от цедента, в което се съдържат достатъчно индивидуализиращи данни за конкретното кредитно правоотношение. Това удостоверение има характеристиките на потвърждение по смисъла чл. 99 ал. 3 ЗЗД и изхожда от представител на цедента, изрично овластен да го издава. По тези съображения обстоятелството, че по делото не е представено Приложение № 1 към договора не може да обоснове извод за недоказаност на прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца. В тази връзка възраженията на ответника, чрез особения му представител, се явяват напълно неоснователни.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че кредитополучателят е надлежно уведомен за цедирането на вземанията, въпреки че съобщаването на цесията е извършено от ищеца, а не от цедента.

Цесионерът е нарочно упълномощен от досегашния кредитор да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията, поради което извършеното от него съобщаване е годно да постигне предписаната по закон функция. Забрана за противното липсва в материалния закон, в който смисъл е решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС. Макар съобщението по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД да не е достигнало до длъжника преди образуване на делото, същият следва да се счита за редовно уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Съгласно решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС надлежното съобщаване на цесията може да се извърши и в хода на висящ исков процес, което обстоятелство следва да бъде съобразено на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. Редовността на уведомяването не се засяга от обстоятелството, че книжата са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, чрез назначения му особен представител /виж Решение № 198/18.01.2019г. по гр.д. № 193/2018г. на I т.о., ВКС/. За уведомяването на длъжника за извършената цесия материалният закон не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия си адрес и не е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран търговец, са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК. С изтичането на двуседмичния срок по ал. 2, съобщението до него се смята за редовно връчено.