Решение № 1217 от 01.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100506267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4353/21.03.2023 г. по гр.д № 17 605/2022 г. по описа на СРС, 72 с-в по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Е. Т. М. установителни искове с пр. ос чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Е. Т. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1 148.83 лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 1.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, 194.31 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г ., 20.78 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 617/22 г. на СРС, като исковете са отхвърлени за главница за топлинна енергия за разликата над 1148.83 лв. до предявените 1 355.58 лв. лв. и за периода 01.05.2018 г. - 31.10.2018 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 194.31 лв. до претендираните 240.71 лв., и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер 4.37 лв. за период от 31.01.2019 г. до 29.12.2021 г.

Подадена е въззивна жалба от 12.04.2023 г. от ответника Е. Т. М. против решението В ЧАСТТА, с която са уважени предявените против него искове за сумата от 194,31 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г., и сумата от 20,78 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. Излага в жалбата, че не е поставен в забава поради непредставяне на 1 доказателства за публикуване в сайта на ищеца на фактурите. Оспорва на ищеца да се дължат сумите за главница за дялово разпределение поради непредоставяне на услугата.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 11.05.2023 г, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта относно сумата, призната като дължима за лихва за забава върху главницата за доставена ТЕ, и потвърдено в частта относно главницата за дялово разпределение. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Видно от представените писмени доказателства ответникът е собственик на топлоснабдения имот и до него в исковия период е доставяна ТЕ в сочените от ищеца количества. С отговора ответникът не е оспорил дължимостта на сумите по размер, а само по основание.

Ищецът е доставял ТЕ до имота за период 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. За процесния период са приложими ОУ, одобрени от ДКЕВР през 2016г., съгласно които за изпадането в забава за сумите за главница за ТЕ не е нужно доказване публикуване на фактури.

Основателно обаче е оплакването на ответника във въззивната жалба за недължимост на сумата от 194,31 лв. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г.

Задължението на жалбоподателя за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия е възникнало като срочно според приложимите ОУ от 2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се отнасят.

В забава за изпълнение на задължението потребителят обаче може да изпадне само в случай, че то е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. Предвид характера на задължението то първоначално се изчислява на база прогнозно потребление, за което се издава месечна фактура, а едва в по-късен момент се установява стойността на реалното потребление чрез издаване на изравнителна сметка.

2

Т.е. ликвидността на задължението настъпва в един по-късен момент. Така съгласно чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в Общите условия 45- дневен срок за плащане то цитираните клаузи на общите условия са неприложими.

В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, поконкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване дължимост на сумата за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Неправилно с обжалваното решение искът е бил уважен и в тази част решението следва да бъде отменено.

Във въззивната жалба на второ място се съдържа оплакване и относно дължимостта на сумата за дялово разпределение.

Според чл.139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в сградата на процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД /видно от договор от 03.09.2002 г./, поради което претенцията за нейното заплащане е установена в своето основание. Ответната страна не е оспорила претенцията по размер.

Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество. Поради това в частта относно дължимостта на сумата за главница за дялово разпределение решението като правилно следва да бъде потвърдено.

По разноските. В хода на исковото пр-во ищецът е сторил разноски от общо 32,43 лв. за дт, дължат се и 120 лв. юрк възнаграждение. Предвид уважената част от исковете се дължат 109,95 лв. вместо присъдените 128,22 лв. В хода на заповедното пр-во ищецът е сторил разноски от общо 32,43 лв. за дт, дължат се и 50 лв. юрк възнаграждение. Предвид уважената част от исковете се дължат 59,46 лв. вместо присъдените 69,34 лв.

Ответникът е представляван в заповедното и исковото пр-во от адв. С. К., 3 като видно от договори от 14.02.2022 г. и от 06.07.2022 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е уговорено предоставянето на безплатна адвокатска помощ. Предвид изхода на спора за осъщественото представителство на адвоката на ответника на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА се дължат допълнително 47,93 лв. за исковото и 35,94 лв. за заповедното пр-во.

Във въззивното пр-во въззивникът е сторил разноски от 25 лв. дт, от които на въззивника се дължат 22,58 лв. Дължат се и на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по силата на договор от 12.03.2023 г. според изхода на спора 361,35 лв. възнаграждение на адвоката.

На въззиваемия с оглед изхода на спора се дължат 70 лв. юрк възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4353/21.03.2023 г. по гр.д № 17 605/2022 г. по описа на СРС, 72 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения от „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* № 23Б, против Е. Т. М. ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. ******* ап. 108, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Е. Т. М. дължи на ищеца сумата от 194,31 лв. - мораторна лихва върху главницата от 1 148,83 лв. за период на лихвата от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г ., както и в ЧАСТТА, с която Е. Т.

М. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски за исковото производство над размера от 109,95 лв. и разноски за заповедното производство над размера от 59,46 лв., и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ № 23Б, против Е. Т. М. ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. ******* ап. 108, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Е.

Т. М. дължи на ищеца следната сума съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 617/22 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 194,31 лв. - мораторна лихва върху главницата от 1 148,83 лв. за период на лихвата от 15.09.2019 г. до 29.12.2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4353/21.03.2023 г. по гр.д № 17 605/2022 г. по описа на СРС, 72 с-в в останалата обжалвана част.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. К . К., САК, допълнително възнаграждение за исковото производство пред районния съд и за заповедното производство в размер на съответно на 47,93 лв. и на 35,94 лв.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД

ЕИК *******, със седалище и адрес на

4 управление: гр. София, ул. „*******“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. К. К., САК, възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на 361,35 лв.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Е. Т. М. ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. ******* ап. 108, разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 22,58 лв.

ОСЪЖДА Е. Т. М. ЕГН ********** и адрес: гр. София, ул. ******* ап. 108, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ № 23Б, разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 70 лв.