Решение № 4601 от 20.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4317/2023
- Вид
- Решение № 4601
- Подписан
- 20.11.2024
- Състав
- Петър Милков Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 4601 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330104317 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление:......., против М. С. Б., ЕГН ...., с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 962,49 лв., представляваща стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.09.2014 г. до 08.11.2022 г., за обект, находящ се в ...........................; и мораторна лихва в размер на 171,66 лв., дължима за периода от 31.11.2014 г. до 30.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2022 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 17632/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
Ищецът излага твърдения, че за процесния период са предоставени ВиК услуги на ответника в процесния имот в размери, посочени от ищеца. Твърди се, че ВиК услугите се предоставят при публично известени общи условия.
Сочи се, че в процесния имот за процесния период нямало поставено измервателно устройството, което да отговаря на законовите изисквания, и предоставените ВиК услуги били определяни съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги, тъй като е собственик на имота и че е начислявано количество вода по 10 кубика за двама обитатели при условията на липсващо измервателно устройство.
1
Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът чрез назначения си особен представител оспорва исковете изцяло като неоснователни. Отрича ответникът да е потребител на ВиК услуги.
Отправено е възражение за изтекла погасителна давност за главницата и мораторната лихва за периода от 10.09.2014 г. до 13.11.2019 г., т.е. вземанията по 10 бр. фактури, а именно от фактурата от 10.09.2014 г. до фактурата от 13.11.2019 г.
Оспорено е ищецът да е имал право да начислява служебно отчетеното количество вода. Твърди се, че в електронния карнет за периода от 07.10.2014 г. до 10.03.2015 г. в графата статус на водомера е отразено, че водомерът е „нормален“, като никъде от документите по делото не става ясно, че липса измервателно устройство.
Сочи, че не е спазена процедурата по чл. 23, ал. 4 от ОУ, тъй като няма подпис на длъжника в хартиените карнети.
Оспорено е обстоятелство в карнетите, че имотът е обитаван от двама души.
Ищецът е уточнил твърденията си предвид наведеното от ответника възражение за изтекла давност, като сочи, че размерът на задълженията на длъжника за периода от 06.12.2019 г. до 08.11.2022 г. за главница е 781,32 лв., а за мораторна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 31.10.2022 г. е 86,93 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е разпределено да докаже съществуването на договора, факта, че ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот на годно правно основание, доставката на водата като количество и стойност, както и факти, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
Ищецът има правен интерес от подаване на исковата молба поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
По фактите:
В копието от кадастралната карта с данни от КРНИ, постъпила на 11.01.2024 г. в съда (л. 48 от делото), е посочено, че собственик на процесния имот е С. А. Б., без да е посочено ЕГН на лицето. Имената съвпадат с тези на ............... на ответницата съгласно удостоверението за съпруг/а и родствени връзки (л. 69 от делото), който е роден през 2009 г. По време на процесния имот това лице – ..., е било в началото на 5 г. и в края на 13 г., което означава, че е малко вероятно това лице да е потребител на ВиК услуги.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 07-05-951/21.03.1998 г. е подадена от А. Ю. Б., роден през .... г., в която като собственици са посочени 2
А. Ю. Б. и С. Е Б.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 07-08-747/25.03.1998 г. е подадена от С.А.Б., роден през ... г., за имот от 60 кв.м. земя и 34 кв.м. застроена площ. От същата дата – 25.03.1998 г., но с последващ вх. № 07-08748 е подадена и друга декларация за имота от С.А.Б., роден през .... г., в която като собственици на имота са посочени С.А.Б., роден .... г., и Ж.Д. Б., родена ... г., досежно имот от 80 кв.м. земя и 34 кв.м. застроена площ.
Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 07-15-585/19.05.1998 г. е подадена от И.Й.И., роден през ... г., в която като собственици са посочени И.Й.И. и З.Д.И..
В декларацията от 28.06.2018 г. като собственици на имота са посочени Р.Р.Л. и К.И.Л., като е приложен и нотариален акт за покупко-продажба от 07.06.2017 г. на недвижим имот – сграда, с идентификатор ................., находяща се в ...................., с площ от 116 кв.м.
Имената и ЕГН на лицата, посочени в декларациите, не съвпадат с имената или ЕГН на ответницата или някой неин роднина.
По правото:
Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото. Ищецът обаче не успява да докаже този факт при пълно и главно доказване. От представените по делото доказателства не се установява, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот. По делото са представени декларации от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, в които не фигурират имената на ответника като собственик или ползвател на процесния обект. Ищецът не доказа и роднинска връзка на някой от собствениците по декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с ответника. Съдът не може да базира решението си само въз основа на неподписани от ответника карнети и фактури и справки за неплатени задължения, издадени от ищеца, които представляват частни документи, които се подписват и изготвят само от ищеца или негов представител в лицето на инкасатора, който попълва карнетите.
Поради недоказаност на качеството на ответни ка на потребител на ВиК услуги, не се установява между страните по делото изобщо да е възникнало облигационно отношение по доставка на ВиК услуги, нито да са предоставяни такива именно на ответника. Поради изложеното последният не следва да отговаря за задълженията по доставка на ВиК услуги в имота и искът за главница подлежи на отхвърляне.
Тъй като не е доказано качеството на потребител на ВиК услуги на ответника, съдът намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за основателността на исковата претенция за главница.
Отхвърляне на главната претенция е основание за отхвърляне и на акцесорната претенция за мораторна лихва, поради което и акцесорният иск също подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски. Ответникът се представлява от особен представител, поради което разноски не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че М. С.
Б., ЕГН .........., с адрес в ................... дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив , ул. Шести септември № 250, главница в размер на 962,49 лв., представляваща стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 10.09.2014 г. до 08.11.2022 г., за обект, находящ се в ..........................; и мораторна лихва в размер на 171,66 лв., дължима за периода от 31.11.2014 г. до 30.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2022 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 17632/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4