Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 324 от 16.03.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3237/2022
Вид
Решение № 324
Подписан
16.03.2023
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000503237 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 01.08.2022г по гр.д. № 3394/2021г СГС, ІГО, 4-ти състав е признал за установено в отношенията между ЕТ“Х.-Т. Н.“ и „ЧЕЗ Разпределение България“АД , че ищецът е собственик на недвижим имот, продобит по силата на покупко-продажба, обективирана в договор № 135/20.11.1996г за продажба на обособена част от общинско предприятие, а именно заведение за бърза закуска с рибни продукти към трафопост, със застроена площ от 84.74кв.м с административен адрес гр. ***, ул. *** до бл.***, като имотът се намира в сграда в идентификатор ***, на осн. чл.124,ал.1 от ГПК. Съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответното дружество „Електроразпределителни мрежи Запад” АД с оплакване за неправилност. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал иска и е постановил недопустимо решение. Поддържа , че обектите на страните представляват отделни сгради и спорът е дали е навлязъл в помещението на ответника. Оспорва изводи на приетата по делото СТЕ и кредитираните на тези изводи от съда. Поддържа и възраженията , които 1 развива в отговора на ИМ относно характера на предмета на спора- трафопост като енергиен обект. Възразява още, че спорното помещение е част от трафопост, които е извън търговския оборот и не може да бъде собственост на лице, извън лицензианта за едйността разпределение на ел. енергия. Поддържа, че е собственик на сграда с идентификатор ***, част от която е помещение в югозападната част.

Подържа, че трафопостът е изграден 1985г и е преминало от собственост на държавата в собственост на праводател на ответника. Възразява още, че общинската собственост възниква в по-късен момент, поради което праводателят на ищеца няма как да е придобил право на собственост върху имота. Поддържа, че съдът не се е произнесъл и по всички направени от ответника възражения, като не се сочи по кои възражения съдът не се е произнесъл. Моли решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск за защита на право на собственост да бъде изцяло отхвърлен.

Ответникът по жалбата, ищец пред СГС, ЕТ Х.-Т. Н. , представляван от адв. С.С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и изложените в нея оплаквания.

В о.с.з. въззивникът се представляват от юрк. Й., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по съображенията , изложени в не-я. Претендира разноски, направени по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Въззиваемият ЕТ Х.-Т. Н. се представлява в о.с.з. от адв. С., която оспорва въззивната жалба. Поддържа, че праводателят на ищеца Столична Община е придобил право на собственост върху спорния обект и валидно е прехвърлил това право на ищеца по силата на договор за продажба. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

По делото от фактическа и правна страна се установява следното :

2

Предявен е иск за защита на право на собственост , като ищецът иска да се установи, че е носител на право на собственост върху обект- заведение за бърза закуска с рибни продукти към трафопост, понастоящем заснето като сграда с идентификатор *** като собствеността е придобил по силата на договор за продажба.

Поддържа, че е получил отказ за изменение на кадастралната карта по подадено заявление за нанасяне на имота, което според ищеца му дава право да търси установяване на своите права по отношение на оспорващия неговата собственост. С уточнение на ИМ от 26.03.2021г ищецът конкретизира, че иска правото му на собственост да бъде установено като съществуващо към настоящия момент.

Ответникът оспорва основателноста на иска. Възразява, че е собственик на цялата сграда за енергопроизводство, представляваща ТП с диспечерски № 31-520, състояща се от електрични помощни/технически помещения, които нямат самостоятелно предназначение, а в своята съвкупност представляват енергиен обект по смисъла на ЗЕ и подзаконовите му нормативни актове. Възразяват, че имотът е придобит от негов праводател като предоставен на държавно предприятие и включен в капитала на преобразувано търговско дружество. Възразява,че праводателят на ищеца Столична община не е могъл да придобие собствеността върху процесният ТП, поради което и ищецът не е собственик на същия на твърдяното основание. В евентуалност възразява, ч е е собственик на процесния имот по давност, като е придобил собствеността чрез владение осъществявано от 28.12.2001г, като присъединява и владението на свои праводатели. Възразява още, че има възникнало по силата на закона сервитутно право, което го защитава от претенции за преместване.

В о.с.з. на 15.12.2022г ответникът конкретизира своите възражения като посочва, че обектът на ищеца и този на ответника са две сгради, заснети отделно, като ищецът е навлязъл в сградата на ответника и се стреми да нанесе на кадастралната карта това навлизане. Уточнява,че не оспорва собствеността на ищеца върху останалата част от обекта му, а само върху 6кв.м., с които ищецът е навлязъл в трафопоста.

По делото е представен акт за узаконяване № 107 от 23.05.1996г, от който се установява, че на Район Подуяне, поради загубени строителни книжа, е удобрен строеж- преустройство на част от трафопост в магазин за риба и рибни продукти.

Съгласно обяснителната записка към проекта трафопостът винаги е бил с магазин за хранителни стоки. Описано е, че сградата е монолитна конструкция, не е променяна откакто е създадена, не са пробивани отвори, обектът е със застроена площ от 88.00кв.м и застроен обем 350.00куб.м. Съгласно графичната част на проекта налице са следните помещения: търговска зала, хладилна камера, помещения за разфасовка и транжиране, склад с приемно помещение, санитарен възел и предверие и канцелария от 6 кв.м- процесното помещение.

Видно от представен договор № 135/20.11.1996г за продажба на обособена част от 3 общинско предприятие Столична Община продава на ЕТ Х.-Т. Н. магазин за риба и рибни продукти към трафопост от 84.47кв.м., находящ се в кв. 24, п.1 местн.

Х.Димитър, при съседи- тревна площ, от запад- трафопост, тревна площ и ул. Дончо Ватах. Договорът е двустранно подписан.

Видно от акт за узаконяване № 26/15.06.2004г е узаконено преустройство на магазина за риба и рибни продукти към трафопост в заведение за бърза закуска с рибни продукти, със застроена площ от 84.47кв.м

Представен е АДС № 04747/111/28.04.2005г, видно от който трафопост с диспечерски № 31-520 , сграда с пл.№ 940 със застроена площ от 72кв.м. в ж.к. Хаджи Димитър в гр. София, до бл.67, УПИ 1, кв.24 , граничещ с улица, тревна площ, магазин и супермаркет , актуван на основание чл. 148 от ППЗДС, е бивша собственост на „Електроснабдяване” и е предоставен за управление на „Електроразпределение Столично” ЕАД на основание Разпореждане № 46/07.11.1991г на МС и последващи описани документи. Вписано е, че имотът е включен в капитала на дружеството на основание заповед от 24.04.2000г на Председателя на ДАЕЕР и окончателен разпределителен протокол от 2000г между НЕК ЕАД и Електроразпределение Столично ЕАД.

Представено е цитираното разпореждане № 46/07.11.1991г на МС, с което след преобразуване се създава НЕК АД и се предвижда НЕК да поеме активите и пасивите на преобразуваните стопански организации/ предприятия от системата на Комитета по енергетика/. Приложен е списък на преобразуваните предприятия Представена е заповед на ДАЕЕР от 24.04.2000г за преобразуване на НЕК ЕАД чрез отделяне на „Елетроразпределение- Столично” ЕАД, като разпределението на активите и пасивите става по разделителен протокол

Със заповед от 26.04.2000г на ДАЕЕР са създадени чрез отделяне от НЕК ЕАД ЕАД с държавно имущество

Представена е счетоводна справка от 26.04.2021г, издадена от „Чез Разпределение България”АД за установяване, че сграда ТП с № 31-520 е включена в баланса на дружеството. Към справката е представена балансова сметка, в която е вписано, че процесният трафопост 31-520 е капитализиран на дата 31.03.1992г.

В о.с.з. на 18.05.2022г е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от в.л. Б., неоспорено от страните, от което се установява, че по кадастрален план, предхощдащ кадастралната карта имоти с идентификатори *** и *** са нанесени като една сграда с пл.№ 940, обозначена като масивна, с площ от 143кв.м.

Съгласно действащите КККР имот *** е със застроена площ от 75кв.м., с предназначение- енергопроизводство. Имот *** е с площ от 74 кв.м. и с предназначение- търговия. При извършен оглед вещото лице е констатирало, че заведение за бърза закуска с рибни продукти заема част от сглобяема панелна сграда, 4 разделена на две от конструктивна фуга. В северната част са разположени трафокилии, в южната- процесният обект с Г-образна форма. При оглед вещото лице е установило, че стаята в северозападния ъгъл на обекта, попада зад фугата и е част от заведението за бърза закуска. Установява, че входът към помещението е откъм заведението. Вещото лице, сравнявайки горецитираните актове за узаконяване , техните графични части дава заключение, че имотът закупен от ищеца с договор от 20.11.1996г, преустроен с акт за узаконяване от 2004г е идентичен със заявения за заснемане обект от ищеца. Съгласно заключението няма промяна на конфигурацията и в размерите в план на обекта изобразен в проекта от 27.05.1996г. – преди закупуване на обекта и обекта, изобразен в проекта одобрен на 01.06.2004г, като и в двата е изобразено помещение в северозападната част на имота, което навлиза към съседния обект – трафопост. Вещото лице дава заключение , че по действащата КК обектите на страните са изобразени като две отделни сгради с отделни идентификатори. Вещото лице дава заключение още, че с оглед различните описани граници на имота АДС и скиците на обекта не е налице идентичност между процесното помещение и недвижимият имот описан в АДС № 04747/111/28.04.2005г.

В о.с.з. на 15.12.2022г пълномощникът на ответника заявява, че спорни между страните по делото са само 6кв.м., който по твърдение на ответника са негова собственост, част от трафопост. Сочи, че този трафопост обслужва клиенти в гр.

София, той е част от софийската разпределителна мрежа, че трафопостът е действащ и процесните 6 кв.м. са тип „монтьорско” помещение, в помещението няма съобръжения, то обслужва трафопоста.

В о.с.з на 23.02.2023г е изслушано допълнително заключение на СТЕ, изготвено от в.л. Б., която сочи, че първоначално сградата, в която са обектите на страните е била една. Магазинът/сега заведение за бързо хранене/ в сегашните му очертания е обособен преди 15.05.1996г. Сочи, че процесното помещение се намира зад конструктивната фуга, навлиза към трафопоста, но е с вход откъм магазина. Няма данни , според вещото лице, да е затваряна врата към помещението или да е подменян достъпа до него, както и да е променяно функционалното разпределение на сградата. Вещото лице дава заключение, че трафопостът описан в АДС не е идентичен с този по КК, поради несъвпадение на площ и една от границите. Вещото лице е изготвило скица към заключението с дадени размери на цялата сграда и отделните помещения на страните.