Определение № 2834 от 31.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2834 гр. София, 30.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Частно касационно търговско дело № 20248003902107 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу определение № 1939/09.07.2024 г. по т. д. № 1304/2024 г. по описа на ВКС, II т.о., с което е прекратено производството по касационна жалба на дружеството срещу въззивно решение, потвърждаващо решение на СРС за осъждане на касатора да заплати сума в размер на 15 160 лв.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението, тъй като счита, че предходният състав на ВКС не е съобразил разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ, която предвижда обусловеност на търсеното от ищеца обезщетение в зависимост от фактическото неизпълнение на задължение по сключения предварителен договор за присъединяване на енергиен обект от страна на топлофикационното дружество. Счита, че правните изводи на съда са в противоречие с ТР № 3/2019 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Заявява, че производството не представлява търговски спор по смисъла на чл.

365 ГПК и в предходните инстанции е разглеждано по реда на гражданското съдопроизводство. Моли определението да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба „Бигла III“ ООД я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Процесуалният ред, по който е гледано делото не определя вида му като търговско или гражданско.

Съгласно разясненията на ТР № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС понятията „търговски спор“ и „търговско дело“ не се припокриват, като първото е с поширок обхват.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери 1 данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД при преценка, че отношенията между страните по делото произтичат от търговска сделка - предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, сключен на 08.10.2007 г., относно изграждането на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция за нуждите на новострояща се жилищна сграда, при поето задължение от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД да придобие собствеността върху изградените съоръжения съгласно чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, като до прехвърлянето на собствеността „Бигла ІІІ“ ЕООД се легитимира като техен собственик. Формиран е извод, че претенцията на ищеца във връзка с ползването на съоръженията от ответника е последица от това, че топлофикационното дружество не е изпълнило задължението си.

Изцяло следва да бъдат споделени мотивите, изложени в атакувания акт.

Касае се за търговско дело, по което е предявен иск с цена под прага за касационно обжалване. Безпротиворечиво в практиката на ВКС се застъпва становището, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал. 1 от ГПК, претенциите по които произтичат от търговска сделка, или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др., но и тези дела, които са свързани с качеството на страните като търговци и упражняваната от тях по занятие дейност. Приложение намира субективният критерий, регламентиран от чл. 286, ал. 1 ТЗ и разяснен с ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. В случая и двете страни по спора са търговски дружества, които в кръга на упражняваната от тях по занятие търговска дейност са сключили предварителен договор за изграждане на присъединителен топлопровод и абонатна станция с цел топлофициране на нова жилищна сграда, изградена от ищеца, а исковата претенция е обусловена от неизпълнение на задължения по този договор.

Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправният спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е регламентиран от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че искът е бил разгледан от районния съд по общия исков ред, няма годността да определи делото като гражданско.

Като правилно определението следва да бъде потвърдено.

2

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1939/09.07.2024 г. по т. д. № 1304/2024 г. по описа на ВКС, II т.о.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3