Решение № 104 от 07.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Кюстендил, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20261500500132 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 437 от ГПК.

Образувано е по жалба на Р. Д. Ш., с ЕГН **********, от ***, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20267430400072 по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Елица Христова, рег. № 743, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил срещу Разпореждане от 10.03.2026 г., с което е отказано извършването на въвод във владение.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа. Твърди се, че третото лице „Дивото зове“ ЕООД не е владелец, а държател на имота, тъй като представеният предварителен договор има само облигационно действие и не е годно основание за установяване на владение с намерение за своене. Оспорва се достоверността на датата на предварителния договор по реда на чл. 181 от ГПК, като се твърди, че той е непротивопоставим на взискателя. Изтъква се, че от представени по делото доказателства (покани, съдебни протоколи, прокурорско постановление) се установявало, че „Дивото зове“ ЕООД е наемател на имота, което потвърждавало качеството му на държател. Навеждат се и доводи, че ЧСИ не е изяснил напълно фактическата обстановка, което е обусловило постановяването на неправилно разпореждане. Иска се отмяна на разпореждането и даване на указания на ЧСИ да извърши въвода.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения от длъжника „МАГ“ ООД и от третото лице „Дивото зове“ ЕООД, с които се оспорва жалбата като неоснователна. Във възраженията си длъжникът и третото лице поддържат, че разпореждането на ЧСИ е правилно и законосъобразно. Основният им аргумент е, че е налице законова пречка за извършване на въвода съгласно задължителните указания в ТР № 3/2017 г. на ВКС, тъй като третото лице е установило владение върху имота преди завеждане на делото. Твърдят, че фактическата власт, предадена въз основа на предварителен договор, представлява владение, а не държане. Оспорват възможността жалбоподателят, който не е страна по договора, да оспорва неговата дата.

1

От ЧСИ Елица Христова са депозирани мотиви във връзка с обжалваното действие. Изложени са аргументи за неоснователност на жалбата и се претендира оставянето й без уважение.

Съдът след преценка на доказателствата, доводите на страните, както и след запознаване с приложеното изпълнително дело, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител с оглед разпоредбата на чл.435, ал.1, т.1 ГПК, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Р. Д. Ш. срещу длъжника „МАГ“ ООД, въз основа на изпълнителен лист №7 от 21.01.2026 г., издаден въз основа на Решение № 669 от 23.12.2025 г. по гр. д. № 20251510100648/2025 г. на Районен съд – Дупница. С изпълнителния лист длъжникът е осъден да възстанови на взискателя владението върху право на преминаване през поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Б..

На длъжника „МАГ“ ООД е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е указано, че при неизпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК, като са дадени две възможни дати за това: 26.02.2026 г. и 31.03.2026 г.

По делото е представена молба от длъжника „МАГ“ ООД вх.№4005/20.02.2026 г., с която дружеството уведомява органа по принудително изпълнение, че решението на РС – Дупница не може да бъде изпълнено – нито доброволно, нито принудително, поради пороци на самия съдебен акт и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Като отделна предпоствака за сочената невъзможност да се изпълни съдебното решение е посочено, че към момента имота се стопанисва от дружеството „Дивото зове“ ЕООД, по силата на сключен от 11.10.2024 г. договор за отдаване под наем на процесния имот, при което при евентуално бъдещо изпълнение, т.е. извършване на насрочения въвод във владение, третото лице – наемател би претърпяло вреди и пропуснати ползи.

По делото е представена молба вх.№4606/05.03.2026 г., изходяща от „Дивото зове“ ЕООД, с която уведомява органа по принудително изпълнение, че се явява трето лице по смисъла на чл.523, ал.1 от ГПК. Пояснено е, че дружеството е придобило владението на процесния поземлен имот №*** по КККР на гр. Б. преди завеждане на делото въз основа на Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 30.9.2024 г. Посочено е, че цитираният договор представлява правно основание, годно да прехвърли собствеността, като установеното въз основа на договора владение, е непрекъснато за повече от 6 месеца и е упражнявано явно със съзнанието на собственик. Поискано е преустановяване извършването на въвода във владение като третото лице се е позовало на ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС от 10.07.2017 г.

С обжалваното разпореждане ЧСИ Елица Христова е отказала да извърши въвод във владение. В мотивите си съдебният изпълнител се е позовал на задължителната практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че при установено владение на имота от 2 трето лице, което владение предхожда образуването на гражданското дело, въз основа на което е издадено изпълнителното основание, е приел, че е налице законова пречка за извършване на въвода.

Съдът, след като се запозна с материалите по изпълнителното дело и доводите на страните, намира жалбата за неоснователна.

В производството по чл. 435 и сл. от ГПК съдът извършва проверка единствено за законосъобразността на обжалваното действие или отказ на съдебния изпълнител, без да разрешава по същество материалноправни спорове между страните или с участието на трети лица.

Основният въпрос в настоящия казус е дали ЧСИ е действал в съответствие със закона, като е отказал да извърши въвод във владение при наличието на твърдения и представени документи от трето лице за установено владение преди завеждането на исковото производство.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че по отношение на такова лице изпълнителният лист не се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, поради което извършването на въвод би било незаконосъобразно. Съдебният изпълнител е длъжен да провери откога датира владението на завареното в имота трето лице и при констатация, че то е установено преди завеждане на делото, не следва да извършва въвода.

В конкретния случай ЧСИ е бил сезиран с молба и документи от „Дивото зове“ ЕООД, от които е видно, че третото лице претендира да е установило владение на 30.09.2024 г. – дата, предхождаща образуването на гр. д. № 20251510100648/2025 г. на РС-Дупница. При тези данни, съдебният изпълнител е действал изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, като е отказал принудителното изпълнение.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че фактическата власт, упражнявана по силата на предварителен договор, е държане, а не владение. Съгласно константната практика на ВКС /Определение № 2107 от 29.04.2024 г. по к.гр.д.

3741/2023 на ВКС/, когато купувач по предварителен договор получи фактическата власт върху имота, той упражнява тази власт за себе си, с намерението да стане собственик (animus domini), поради което има качеството на владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността. Приложима е и оборимата презумпция на чл.

69 от ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже противното. Разрешаването на спора дали в конкретния случай е налице владение или държане, както и дали датата на представения предварителен договор е достоверна, е извън компетентността на съдебния изпълнител и на настоящия състав в това производство. Тези въпроси представляват материалноправен спор, който може да бъде разрешен единствено в отделно исково производство.

За целите на изпълнителното производство е достатъчно ЧСИ да констатира наличието на твърдение от трето лице за предходно владение, подкрепено с писмени доказателства, за да приеме, че е налице законова пречка за извършване на въвода.

Именно това е сторил и съдебният изпълнител в случая, поради което обжалваното разпореждане е законосъобразно.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд – Кюстендил

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Д. Ш., ЕГН **********, срещу Разпореждане от 10.03.2026 г. на ЧСИ Елица Христова, рег. № 743, с което е отказано извършването на въвод във владение по изпълнително дело № 20267430400072.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4