Решение № 216 от 15.04.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Враца, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420101910 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, чрез юрисконсулт С.З., против Д. И. А., ЕГН **********.

В исковата молба ищецът твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 2560/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, по което в полза на „Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, на дружеството са дадени указания за предявяване на иск срещу ответника по реда на чл. 415, л. 1, т. 2 ГПК. Заявява, че със Заповед № 1721/31.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 03.06.2011 г., издадени по ч. гр. д. № 2560/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ответницата е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: сумата 3 351,08 лева – главница по договор за банков кредит, сумата 627,75 лева – лихва за забава за периода 11.03.2010 г. – 27.05.2011 г., сумата 306,41 лева – санкционираща лихва за периода от 18.04.2010 г. до 27.05.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.05.2011 г. до изплащане на вземането и направените разноски в заповедното производство от 353,70 лева, включително юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че вземанията спрямо ответника А. произтичат от сключен с „Банка 1

ДСК“ ЕАД Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 27.06.2007 г., по силата на който заемодателят предоставил на ответника – заемополучател кредит – овърдрафт/кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта, в размер на 3 000 лева с месечна падежна дата всяко 10-то число на месеца. Сочи се, че кредитът не е редовно обслужван от ответницата и по нейна молба на 03.02.2010 г. е сключено Допълнително споразумение към договора за кредитна карта за преструктурирането му в кредит за текущо потребление. Страните са се споразумели, че оставащото задължение по договора е в размер на 3 350 лева, със срок за издължаване 120 месеца, считано от първата падежна дата по споразумението. Кредитът се погасява по сметка № 02/18138400 с месечни вноски, дължими на всяко 25 число на месеца съгласно погасителен план към договора. Кредитът се олихвява с лихвен процент в размер на 14,95%. Неразделна част от споразумението са общите условия на предоставяне на кредити за текущо потребление, които кредитополучателят е получил и приел.

Сочи се, че поради забава над 90 дни кредитът е обявен за предсрочно изискуем и остатъкът от същия е олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Алтернативно се твърди, че срокът на договора е изтекъл и всички вноски са с настъпил падеж.

Заявява още, че по депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е образувано ч. гр. д. № 2560/2011 г. по описа на РС – гр. Враца и са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Сочи се, че след издаването им от страна на ответницата са правени частични доброволни плащания, с което счита, че същата е признала своето задължение.

Заявява, че на 17.09.2012 г. – след снабдяване с цитираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист, между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен Договор за покупко – продажба на вземания /цесия/, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД като цедент прехвърля на „ОТП Факторинг България“ ЕАД като цесионер вземанията към ответника А., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително изтеклите лихви. Налице е писмено потвърждение от цедента, а съгласно изрично предоставено му от „Банка ДСК“ ЕАД пълномощно, цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД изпратил до ответника уведомително писмо за прехвърляне на вземанията.

Твърди се, че и след уведомяването й за станалата цесия ответницата продължава да прави частични плащания, които обаче не са достатъчни за цялостното погасяване на задължението.

Сочи, че на 30.05.2019 г. е сключено споразумение между ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД и ответницата А. за разсрочване на задължението, с което ответницата изрично е признала вземането, като страните са се съгласили, че към 2

14.05.2019 г. размерът на задължението е общо 7 077,79 лева, от които 3 351,08 – главница, 934,16 лева – лихва, 73,70 лева – разноски и 2 718,85 лева – лихва за забава.

Кредиторът отново е поел задължение да не образува изпълнително дело, а ответницата е поела задължение да погаси задължението с една вноска в размер на 2 100 лева до 03.06.2019 г., като останалата част от задълженията са опростени от кредитора. Сочи се, че в споразумението ответницата е направила изричен отказ от давност, в случай че такава е изтекла към датата на сключването му. Заявява, че тъй като ответницата не е изпълнила задължението си съгласно сключеното споразумение, действието на договореното опрощаване на останалата част от задължението е отпаднало и поради това въз основа на издадените заповед за изпълнение от 31.05.2011 г. и изпълнителен лист от 03.06.2011 г. срещу ответницата е образувано изп. д. № 79/2021 г. по описа на ЧСИ Дахлева за събиране на процесните вземания.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Д.

И. А., ЕГН **********, дължи на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, следните суми: сумата 3 351,08 лева – главница по договор за банков кредит, сумата 627,75 лева – лихва за забава за периода 11.03.2010 г. – 27.05.2011 г., сумата 306,41 лева – санкционираща лихва за периода от 18.04.2010 г. до 27.05.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.05.2011 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 1721/31.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.

№ 2560/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Д.А., чрез адв. Н.И., с който на първо място се заявява, че предявените искове са недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено, а на следващо място исковете се оспорват като неоснователни.

Твърди се, че исковете са недопустими, тъй като между същите страни и на същото основание има друго исково производство и на основание чл. 126 ГПК настоящото производство следва да бъде прекратено като по – късно образувано. Сочи се, че в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата е депозирала отрицателен установителен иск, по който е образувано гр. д. № 1553/2021 г. по описа на РС – гр. Враца. Позовава се на съдебната практика, възприета в Определение № 318/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г., ВКС, IV г. о., Решение № 76/07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г., ВКС, IV г. о. и др., според която когато в срока за възражение длъжникът предяви отрицателен установителен иск, производството по иска по чл. 422 ГПК следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

В случай че съдът не приеме възражението, заявява искане настоящото производство да бъде спряно до приключване на преюдициалното производство по гр.

3 д. № 1553/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав.

На второ място заявява, че исковете са недопустими, тъй като ищецът „ОТП Факторинг България“ ЕАД не разполага с процесуална легитимация да предяви иска по чл. 422 ГПК, което е продължение на заповедното производство по ч. гр. д. № 2560/2011 г., по което заявител е „Банка ДСК“ ЕАД. Сочи, че тъй като ищецът няма качеството „банка“, не може да се ползва от издадените в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

На следващо място, прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че заповедта за изпълнение е издадена на 31.05.2011 г., изпълнителният лист – на 03.06.2011 г., а изпълнително производство е образувано едва през 2021 г. Счита, че е изтекла петгодишната погасителна давност, тъй като след издаването на изпълнителния лист кредиторът не е предприел никакви действия за събиране на вземанията си, поради което правото му за събирането им се е погасило по давност.

Счита, че бездействието на кредитора, продължило над 10 г., излиза извън рамките на разумния срок и не съответства на постановената от съда незабавност на изпълнението.

На следващо място, оспорва подписите на ответницата в Споразумение от 30.05.2019 г., Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 27.06.2007 г., Допълнително споразумение към Договор за кредитна карта за преструктуриране в кредит за текущо потребление от 03.02.2010 г., ведно с Общи условия и Погасителен план. Заявява, че подписът е неин, но същият е пренесен посредством специални технически средства, поради което отправя искане ищецът да бъде задължен да представи посочените документи в оригинал.

Оспорва наличието на облигационни правоотношения между страните. Изразява несъгласие, че с подписването на споразумението за разсрочено плащане ответницата е признала цялото вземане и се е отказала от изтеклата погасителна давност.

Оспорва, че е уведомена надлежно за извършената цесия. .

Оспорва, че праводателят „Банка ДСК“ ЕАД е обявил кредитът за предсрочно изискуем, не се излагат твърдения и не се представят доказателства ответницата да е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. А в случай че се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена, то ищецът може да претендира само законна лихва и неустойка, не и възнаградителна лихва.

Заявява, че договорът за издаване на кредитна карта е нищожен. Същият е в нарушение на чл. 10 и чл. 11 ЗПК – договорът да е написан с размер на шрифта не по – малък от 12, да бъде задължително посочен срок на договора, да бъде посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, както и да бъдат посочени компонентите на погасителните вноски, информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми, дължими при различни лихвени 4 проценти за целите на погасяването.

Оспорва банката реално да е издала и предала на ответницата кредитна карта, предмет на договора.

Оспорва начисления лихвен процент като прекомерно завишен и в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира присъждане на сторените разноски.

По възраженията за недопустимост на производството, заявени в отговора на исковата молба:

По първото възражение за недопустимост на производството, обосновано с наличието на друго висящо между същите страни и за същото вземане съдебно производство по предявен отрицателен установителен иск, съдът вече се е произнесъл в свое Определение № 412/23.08.2021 г., като е изложил подробни съображения за неговата неоснователност, които не следва да бъдат приповтаряни и в настоящия съдебен акт. Освен това въпросът е разрешен с влизане в сила на съдебния акт, с който е прекратено производството по гр. д. № 1553/2021 г. по описа на Районен съд – гр.

Враца, ГО, VI състав.

Неоснователно е и второто възражение за недопустимост на производството, което ответната страна мотивира с липсата на процесуална лигитимация на ищцовото дружество да предяви иска по чл. 422 ГПК, тъй като същото не е банкова институция.

Излага съображения, че в хипотезата, при която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, предпоставка за снабдяване с такава заповед е особеното качество на кредитора – банка, поради което и неговият частен правоприемник трябва да притежава същото качество, за да предяви иска по чл. 422 ГПК.