Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 217 от 16.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1128/2024
Вид
Решение № 217
Подписан
16.04.2025
В сила
16.04.2025
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ,ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 368, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Благоевград, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200501128 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Агенция “П.И.“/АПИ/ против Решение № 238/29.08.2023 г., постановено гр.д. № 565/2021 г. по описа на РС С..

Жалбоподателят счита решението за неправилно. Сочи, че РС не се е произнесъл по направените от него възражения, касаещи влизане в сила и действието на застрахователния договор. По делото липсват данни застрахователния договор да е породил валидно действие. В раздела от договора „Условия за влизане в сила на застрахователното покритие е посочено, че застраховката влиза в сила след заплащане на цялата дължима застрахователна премия или първата вноска – при разсрочено плащане. Не са ангажирани доказателства, че първата вноска на застрахователната премия е била платена. Не са представени доказателства и че останалите разсрочени вноски от застрахователната премия са платени, като неплащането им в 15дневен срок от датата на падежа, води до прекратяване на застрахователния договор. По делото е представена комбинирана застрахователна полица № *, в която е регламентиран начин на плащане – разсрочено плащане на 4 бр. вноски, но нямало доказателства за плащане на нито една.

1

В Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“, в раздел 4, т.

4.1.1, също е посочено, че застрахователното покритие влиза в сила при условие, че е платена цялата дължима застрахователна премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане на премията. В раздел 5, т.5.3. е посочено, че ако застраховащият не заплати в пълен размер дължимата вноска в уговорения срок, покритието по застрахователния договор се прекратява в 24:00 ч. на 15-ия ден след датата на падежа. сила след заплащане на цялата дължима застрахователна премия или първата вноски – при разсрочено плащане. Сочи, че не са представени и доказателства за извършен оглед и заснемане на автомобила, което също е задължително условие за влизането му в сила.

Оспорва доказаността на механизма, на вредите, на причинно следствената връзка, като твърди наличието на изключителна вина на водача на МПС-то за пътния инцидент. Моли решението да се отмени и иска отхвърли.

Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че са събрани доказателства за наличие на предпоставките на чл. 410 КЗ, а именно наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско+“ по отношение на увредения автомобил.

БлОС счита жалбата за допустима - подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение РС на основание чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД e осъдил Агенция „П.И.“ да заплати на „ДЗИ –Общо застраховане“, ЕАД сумата от 602,70 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ във връзка с щета *, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Регресният иск на застрахователя, с който първоинстанционният съд е сезиран е с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ вр. с чл. 49 от ЗЗД /неправилно визирано от РС и на чл. 45 от ЗЗД, за който няма твърдения от ищеца/ за възстановяне на платеното застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" срещу причинителя на вредата.

Според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква 2 работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя е безвиновна и гаранционно обезпечителна, но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили.

Възложителят на работа отговаря както в случаите, когато изпълнителят при или по повод изпълнението на възложената работа, действа и от това действие последват вреди, ако действието му е противоправно, така и когато бездейства и от това бездействие последват вреди.

Отговорността на ответника ищецът сочи, че следва да се ангажирана, тъй като става реч до бездействие от възложителя, изразяващо се в неизпълнение от на задължения, възложени му от закон.

За успешното провеждане на предявения регресен иск в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение да репарира причинените на застрахования вреди; че вредите са настъпили от неизпълнение на задължението на АПИ по поддържане изправността на пътния участък, представляващ част от републикански път, както и че е извършил плащане на застрахователното обезщетение на правоимащото лице.

От събраните по делото доказателства, БлОС при съобразяване тезите на страните, доводите им пред настоящата инстанция и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Представената по делото комбинирана застрахователна полица № *, обективира сключен договор за застраховка “Каско+“ с „ДЗИ Общо застраховане“, ЕАД за лек автомобил марка „П.“ е рег.№ * при условията на клауза пълно каско, срещу застрахователна премия от 469,20 лв., разсрочена на 4 вноски – в размер на по 117,30 лв., дължими на 3.4.2019 г., 3.7.2019 г., 3.10.2019 г. и 3.1.2020 г. със срок за валидност на полицата 12 месеца, от 04.04.2019 г. до 3.4.2020 г.

Видно от заключението на вещото лице Р. В., назначено от БлОС тъй като вещото лице, назначено от РС въпреки, че му е била поставена такава задача не е отговорило на същата, се установява, че по процесната сключена 3 застрахователна полица плащането, което е разсрочено на 4 вноски от по 117,30 лв. на датите 3.4.2019 г., 3.7.2019 г., 3.10.2019 г. и 3.1.2020 г. са платени на посредника А. съответно на датите 1.4.2019 г., 08.07.2019 г., 14.10.2019 г. и на 11.12.2019 г., който посредник ги са превел на застрахователят съответно на 24.4.2019 г., на 15.7.2019 г., на 21.10.2019 г. и на 18.12.2019 г.

Въз основа на констатираните плащания експертът заключава, че платената застрахователна премия по процесната застрахователна полица възлиза на 469,20 лв. /4х117,30/.

От заключението на експерта и визираните дати на плащания се опровергава възражението на АПИ, че няма плащане нито на първата, нито на последващите вноски.

Освен това видно от сторените плащания нито една от вноските не е платена след изтичане на 15 дневния срок от датата на съответния падеж на всяка една от останилите 3 дължими вноски след първата, като първата вноска е платена също в срок.

Поради посоченото съвсем неоснователно АПИ твърди, че договорът не е влязъл в сила, а в случай че е влязъл, че той е прекратен, позовавайки се на раздел 4, т. 4.1.1, от Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“, в която е разписано, както и в самата застрахователна полица, че застрахователното покритие влиза в сила при условие, че е платена цялата дължима застрахователна премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане на премията; както и раздел 5, т.5.3 от ОУ, където е постановено, че при разсрочено плащане, вноските от застрахователната премия се заплащат в срока, уговорен в застрахователната полица. В случай, че застраховащият не заплати в пълен размер дължимата вноска в уговорения срок, покритието по застрахователния договор се прекратява в 24:00 ч. на 15-ия ден след датата на падежа.

В допълнение според чл. 368, ал. 1 от КЗ В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор; ал. 2 При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от следните действия: 1. да намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената премия; 2. да измени условията по договора; 3. да прекрати договора; ал. 3 Застрахователят може да упражни едно от правата по 4 ал. 2 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е необходимо.

Следвателно според цитираната норма дори и да не е имало плащане на вноските след първата, то това не води до автоматично прекратяване на договора, като дори да се приеме, че е уговорено автоматично прекратяване при неплащане, т.е. да не е необходимо писмено изявление от застрахователя до застрахования - то отново неплащането следва да е в срок не по-кратък от 15 дни, от датата на падежа.

Ще следва да се отбележи, че датата на плащане от посредника на застрахователя е ирелевантно, защото върху тях застрахования няма влияние.

По изложеното, съображенията на жалбоподателя за опровергаване на наличието на облигационна връзка между страните по застрахователната полица, послужила като основание за плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение - са несъстоятелни.

Несъстоятелен по отношение на наличието на такава връзка е и довода за липса на протокол за оглед на МПС.

В тази връзка жалбоподателя се позовава на Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“, в раздел 4, т. 4.2, от които е визирано, че застрахователното покритие влиза в сила при условие, че е извършен оглед и заснемане на МПС от представител на застрахователя. Извършването на огледа се удостоверява с протокол, подписан от застрахования и застрахователя. Същото задължително условие е визирано и в р. 3, т. 3.5 на Общите условия.

БлОС счита че това условие не е следвало да се спазва, предвид обяснението от въззиваемия, че такъв не е извършван, тъй като не се изисква съобразно т. 4.1.2 от ОУ, предвид че не става реч за първоначално застраховане, а за последващо, при което огледа и заснемането се извършва 5 само по искане на застрахователя.

Установява се по делото, че на 01.12.2019 г. т.е. в срока на действие на застрахователния договор на републикански път е настъпило процесното застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск .

Участъкът, на който е реализирано произшествието, е част от републиканската пътна мрежа, поради което на основание чл.30, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 от Закона за пътищата и чл.48, ал.1 от Правилника за прилагането му, задължение за осъществяване на дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на същия има Агенция „П.И.“. В чл.167, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В пар.1, т.14 от ДР на ЗП е дадено легално определение за „поддържането на пътя“ като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата.

Възраженията в жалбата срещу механизма на станалия пътен инцидент, са несъстоятелни.

По делото са събрани доказателства – разпит на водача на МПС-та, и въз основа на неговите показания е изслушана експертиза, установяваща възможността при посочения от свидетелят механизъм да е осъществено ПТП-то, с вредите, които са констатирани и за който застрахованият е обезщетен.

Предвид тези доказателства голословно е тезата на АПИ, че по делото не се установява механизма на произшествието, с аргумента, че АПИ е оспорил същият, както и че документите съставени от застрахователя, които са частни и които предвид оспорването им не се потвърждават от други събрани доказателства.