Решение № 1058 от 02.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100508645 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7834 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 25940/2021 г. по описа на СРС, 178 с-в е осъдена С.О. с адрес: гр. София, ул. „**** да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „****, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата от 4905,60 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.06.2018 г„ около 16,20 часа, в гр. София, на бул. „Ген. Тотлебен“, в посока от пл.

Руски Паметник към хотел „Родина“, при което лек автомобил марка „Лексус“, с peг.

№ ****, застрахован при ищеца по застрахователна полица № 18-0300/411/5000459, попаднал в необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 11.05.2021 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 4905,60 лева до пълния претендирай размер от 5187,12 лева като неоснователен.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника С.О. с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е установено наличие на валидно застрахователно правоотношение, настъпил покрит застрахователен риск и плащане на застрахователно 1 обезщетение във връзка с него. Заявява, че СРС е постановил решение без да мотивира същото и без да обсъди възраженията на ответника дадени в срока за писмен отговор.

Поддържа, че в производството не са доказани предпоставките на деликта. Не е установено, че е настъпило ПТП поради наличие на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Не е установено какви са настъпилите вреди по автомобила в резултат на настъпилото ПТП. Поради липса на сочените предпоставки заявява, че не е възникнало регресното право у ищеца. В резултат, неправилно съдът е уважил иска на застрахователя – ищец по регресното му вземане.

Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „А.“ АД е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Решението е постановено при участието на „ПСТ Г.“ ЕАД, ЕИК ****, като трето лице-помагач на страната на С.О., БУЛСТАТ ****, което не изразява становище в производството.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание по чл. 411, във вр. с чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

В проведеното производство ищцовото дружество успешно е доказало наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3.

2 предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди, които са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вследствие на противоправно деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят да е действал виновно.

Вината се предполага съгласно чл.45, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за осъществени предпоставките на претенцията по чл. 411, вр. чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Пътят, на който е реализирано произшествието, е общински. По силата на чл. 31 от Закон за пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост, ответникът С.О. като негов собственик следва да го поддържа.

Съдът приема, че в конкретния случай от събраните пред първата инстанция писмени доказателства и заключение по САТЕ, което настоящият състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК, неопровергани от другите доказателства, по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника - деликт, извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението й по закон, а и като собственик да поддържа пътища, в следствие на който деликт на 20.06.2018 г. застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди- увреждания - щети по автомобила, както следва: предна лява част, гума, джанта, ходовата част и предната броня, ведно със свързаните към нея детайли, които са описани в съставения протокол за ПТП от 20.06.2018 г. и в описа съставен от застрахователя при извършения оглед. За обезщетяване на сочените щети на автомобила застрахователят – ищец е заплатил на 17.10.2018 г. в полза на сервиза извършил ремонта – ТМ Ауто АД сумата 5013.12 лв. по фактура № 7043449/26.09.2018 г. и сумата 174.00 лв. по фактура № 6073516/26.09.2018 г. Сочените обстоятелства се установяват в производството чрез представените и описани фактури издадени от серзива извършил ремонт, както и от констатациите на приетата в производството ССчЕ, която се възприема от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК. Установено е чрез констатациите на САТЕ, че средната пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното ремонтиране е 4905,60 лева определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, която сумата е под действително заплатена от ищеца на сервиза 5187,12 лева.

Налице е бездействие по законово задължение по стопанисване на пътя, поддържане в изправно състояние и отстраняване на препятствията по него, от където и произлиза противоправното поведение на страната. Отговорността, като гаранционно-обезпечителна, е обективна - независимо от наличието или липсата на 3 вина, ответникът отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа.

Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не било установено валидно правоотношение по застраховка

Каско по полица № 180300/411/5000459/14.03.2018 г. между ищеца и собственика на увредения автомобил марка „Лексус“ с peг. № ****, със срок на валидност от 19.03.2018 г. до 18.03.2019 г. , покриващо риска попадане в дупка на пътно платно.

Чрез представената по делото застрахователна полица се установява, че на 14.03.2018 г. между ищеца, като застраховател и Т.И.Х., като застраховащ е сключен договор за имуществено застраховане, клауза "П" - пълно каско, с обект автомобил марка „Лексус“ с p e г. № **** /собственост на застраховащия/ и със срок на застрахователно покритие от 00. 00 ч. на 19.03.2018 г. до 24.00 ч. на 18.03.2019 г.

Предвидената за договора писмена форма за действителност е спазена - сключен е във формата на застрахователна полица, която съдържа реквизитите по чл. 345, ал. 1 КЗ с изключение на указания в т.11 – подпис на застраховащия. Макар в представения по делото екземпляр на полица да не се съдържа подпис на една от страните по сочения реквизит, чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ се установява, че дължимите застрахователни премии /платими на 14.03.2018 г., на 18.06.2018 г., на 17.09.2018 г. и на 17.12.2018 г. са заплатени от застраховащия. В случая за ищеца не може да се приложи разпоредбата на чл. 183 от ГПК поради непредставяне на подписан екземпляр от застрахователната полица, нито последиците от създаване пречки за събирането на този документ. При установени подадено уведомление за щета, образуване на щета, приемане на искането за основателно, плащане на обезщетение и приемане на това плащане, по делото следва да се обоснове извод по аргумент от чл. 293 от ТЗ, че договор за застраховка с реквизити по представената полица е сключен. В мотивите към т. 2а на Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е посочено, че липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не може да се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност", установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор - абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, препращащи към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, за неуредените в кодекса случаи, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед тези разяснения приложими и в настоящия случай и предвид изразеното становище в постановеното РЕШЕНИЕ № 4

50090 ОТ 26.09.2022 Г. ПО Т. Д. № 1157/2021 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав, съдът намира че в случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. В производството е доказано наличие на валиден застрахователен договор по застраховка Каско сключен между застрахователя ищец и застраховащия – собственик на увредения автомобил. Както е посочено и в цитираното решение и преди постановяване на соченото ТР еднозначно се приема, че прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл. 573, т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ /така решения по т.д. № 3135/15 г. на ІІ т.о., т.д. № 95/2011 г. на ІІ т.о., т.д. № 348/2012 г. на І т.о. на ВКС и др ./. Поведението на всяка от насрещните страни, обективирано по преждепосочения начин и конкретно - в заплащането, съответно получаването на застрахователна премия, демонстрира съгласие, необективирано в писмена форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ.

Предвид изложеното съдът не споделя възражението за липса на валидна застрахователна полица.

Съществувалият към датата на събитието договор за застраховка включва и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие /т. 7.1.2 и т.7.1.3 от Общите условия на ищеца за застраховка на моторни превозни средства /"Каско"/. Предвид изложеното съдът не споделя възражението за липса на покрит застрахователен риск по договора за имуществена застраховка.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1f1dd53-d63b-46d5-81e8-85841433d5f7