Решение № 191 от 02.12.2024, Районен съд - Брезник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Брезник, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря М.НА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231710100396 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 64 от ЗС.

По съображения изложени в исковата молба, ищцовото дружество „Брезина 2000“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. *********** представлявано от Управителя В. Д. К., чрез процесуалния си представител адв. А. А. от АК Перник, моли съдът да постанови решение, с което да определи спрямо ЕТ „Зико НМЛ – М. З.“ със седалище и адрес на управление: ***********, представляван от М. Л. З., за ползване от ищцовото дружество, част от площта на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Брезник, собственост на ответника, в който поземлен имот попада част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Брезник, собственост на „Брезина 2000“ ООД, от 146 кв., и в която част е и входа за тази сграда, доколкото това е необходимо „Брезина 2000“ ООД да ползва собствената си сграда с идентификатор *** по КККР предвид нейното предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение № 146 от16.12.2021 г., постановено по гр. дело № 39 по описа на РС Брезник за 2020 г. е признато за установено, по отношение на ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“, че „Брезина 2000“ ЕООД, е собственик на сграда с идентификатор *** по ККР на гр. Брезник, включително на част от 146 кв.м. от тази сграда, заключена между буквите А,Б,В,Г (защрихована със зелени успоредни линии съгласно скица на л. 3 от СТЕ), която част по ККР Брезник е нанесена и попада в поземлен имот с идентификатор ***. Ответният едноличен търговец е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, в който поземлен имот попада и частта от 146 кв. метра от сградата с идентификатор *** по ККР на гр. Брезник, която е собственост на „Брезина 2000" ООД, като в тази част е и единственият вход за сградата.

1

С посоченото по-горе Решение ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“ е осъден да предаде на „Брезина 2000“ ООД, сграда с идентификатор *** по ККР на гр. Брезник, включително на част от 146 кв.м. от тази сграда, която част по ККР на гр. Брезник е нанесена и попада в поземлен имот с идентификатор ***.

До настоящия момент ответния ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“ не е предал на ищцовото дружеството сградата с идентификатор ***, като от ответника не е осигурен достъп на „Брезина 2000“ ООД в поземлен имот с идентификатор ***, в който поземлен имот попада частта от 146 кв.м. от тази сграда, и в която част се намира и входа на тази сграда.

Ответникът ЕТ „Зико НМЛ – М. З.“, представляван от М. Л. З., е подал отговор, с който заявява, че предявения иск е допустим и основателен. Направено е признание на иска.

По делото е прието като доказателство заключение по допуснатата от съда съдебно – техническа експертиза изготвено от вещото лице Р. М. Г.. И двете страни са изразили съгласие предявеният иск да бъде уважен, като бъде приложен първи вариант от заключението съгласно, който за ползването на частта от 146 кв. м. от сграда с идентификатор ***. попадаща в поземлен имот е идентификатор ***. да се предостави площ oт 240 кв. м. затворен в контура между буквите АКВГДЕЖЗИЙА, на приложената скица със зелен цвят, включваща транспортен достъп и терен около сградата.

Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“ е признал иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

В настоящия казус следва да се приеме, че признанието на иска от ответника не противоречи на закона (чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК), тъй като няма изрична в закона забрана, освен в чл. 334 ГПК – за искове по гражданското състояние, по чл. 339 ГПК – искове за поставяне под запрещение и по чл. 324 ГПК – по брачни искове. От друга страна признанието на иска алтернативно не противоречи и на добрите нрави по следните съображения: за добрите нрави в българското законодателство няма обща дефиниция, но те се определят най-често като неписани, общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави са една от най-спорните правни категории. Съдържанието им е динамично и не може, а и не трябва да бъде дефинирано извън особеностите на всеки конкретен случай и извън конкретните обществено-икономически условия. Въпреки това преценката за нарушаването на добрите нрави е предоставена на съда.

С оглед изложеното, искът на „Брезина 2000“ ЕООД, с който се моли съдът да 2 определи спрямо ЕТ „Зико НМЛ – М. З.“ със седалище и адрес на управление:

***********, представляван от М. Л. З., за ползване от ищцовото дружество, част от площта на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Брезник, собственост на ответника, в който поземлен имот попада част от сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Брезник, собственост на „Брезина 2000“ ООД, от 146 кв., и в която част е и входа за тази сграда, доколкото това е необходимо „Брезина 2000“ ООД да ползва собствената си сграда, съгласно вариант 1ви от заключението на вещото лице, следва да бъде уважен, като на осн. чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

По разноските:

Съдът намира, че макар и ответникът да е признал иска, не е налице второто кумулативно условие по чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските изцяло в тежест на ищеца, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. ЕТ „Зико НМЛ-М. З.“ е станал причина за завеждането на иска, като не е предал на ищцовото дружеството сградата с идентификатор ***, като от ответника не е осигурен достъп на „Брезина 2000“ ООД в поземлен имот с идентификатор ***, в който поземлен имот попада частта от 146 кв.м. от тази сграда, и в която част се намира и входа на тази сграда и именно това е дало повод за предявяване на процесния иск.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното и заплатено от ищцовото дружество на пълномощника адвокатско възнаграждение е в размер на 2400 лв. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на „Брезина 2000“ ЕООД, адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1, в размер на 1830 лв. Ето защо, дължимата в полза на ищцовото дружество сума за разноски по делото се равнява на 2139 лв., представляваща направени разноски по делото.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 64 от ЗС, „Брезина 2000“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. *********** представлявано от Управителя В. Д. К., да ползва площта oт 240 кв. м. о т поземлен имот с идентификатор ***. затворен в контура между буквите АКВГДЕЖЗИЙА, очертан със зелен цвят на скицата към заключението на СТЕ изготвено от вещото лице Р. М. Г., като първи вариант, приподписана от съдията и представляваща неразделна част от решението, с цел транспортен достъп, терен около сградата и обслужване на собствения на ищеца недвижим имот – част от 146 кв.м. от сграда с идентификатор ***., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр.

Брезник, с площ 2797 кв. м., с административен адрес гр. Брезник, ***********.

ОСЪЖДА Е Т „Зико НМЛ – М. З.“ със седалище и адрес на управление:

***********, представляван от М. Л. З., да заплати на „Брезина 2000“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. *********** представлявано от Управителя В. Д.

К., сумата от 2139 лв., разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в 14 дневен срок от датата на уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________ 4