Решение № 721 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000501683 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение №2457 / 22.04.2025г., постановено по гр.д. №14092 по описа за 2024 г. на СГС на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 е осъдена да заплати на К. С. Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане, като искът за горницата до 95 000 лева е отхвърлен. Със същото решение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца е присъдена и сумата от 104.74 лева разноски за производството.

Недоволни от решението са останали и двете страни в производството, които обжалват същото.

В депозираната ВЖ от пълномощник на К. Л. са изложени оплаквания за неправилност на решението, въпреки изводите в него, че са налице предпоставките за търсенето на отговорност по ЗОДОВ за незаконно обвинение и обективното констатиране от първоинстанционния съд на всички претърпени неимуществени вреди. Счита, че без правно основание са съобразени съдебните решения на административните съдилища, свързани с наложеното на Л. наказание „уволнение“. Възразява, че при определяне на размера на обезщетението не следва да се вземат предвид твърденията за 1 нарушения на Етичния кодекс в МВР, както и по какъв начин е придобил печелившия фиш, във връзка с който са обвиненията срещу него.

Формулирано е и оплакване, че въпреки липсата на обективен критерий за размера на дължимото обезщетение съдът е следвало да изложи мотиви защо определя обезщетение точно от 3 000лв. Предвид изложеното иска да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде постановено ново, с което претенцията да бъде уважена в пълен размер, заедно с дължимата лихва и разноски за двете съдебни инстанции.

Процесното решение, в осъдителната му част, се обжалва и от ответника в производството – Прокуратурата на Р България, която иска да бъде отменено за присъденото обезщетение от 3 000лв. и лихвата върху нея и да бъде отхвърлен изцяло искът. Сочи, че необосновано СГС е приел, че са доказани елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като акцентира, че не е налице причинно – следствена връзка между обвинението и вредите, които се твърдят. Счита, че ако все пак се признае настъпването на неимуществени вреди, следва да се приложи хипотезата на чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ и се приеме, че същите са изцяло по изключителна вина на К. Л..

Във въззивното производство не са приобщавани нови доказателства, поради което след обсъждане по отделно и в съвкупност на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд, решаващият състав на САС, прие следното от фактическа страна :

Видно е от доказателствата, че с постановление от 11.02.2020 г. на прокурор при СРП е образувано ДП № 73/2020 г. по описа на СО-СГП, срещу К. С. Л. за това, че през януари 2020 г. в гр. София, в качеството на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като полицейски орган, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага – сумата в размер на 11 182.90 лева е придобил вещ, за която знае или предполага, че е придобита от другиго чрез престъпление – фиш за печалба от БСТ от тираж № 99/2019 г. на играта 5/35, удостоверяващ печалба в размер на горепосочената сума - престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК.

На същата дата са извършени претърсване на обитавани от Л. помещения, като от кабинет 13, ет. 2 в сградата на 03 РУ-СДВР е иззет на външен електронен носител електронен документ „Писмо ТОТО.doc“ и мобилен телефон.

Установено е, че със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 12.02.2020 г.

К. С. Л. е задържан за срок от 24 часа, а с постановление на прокурор при СРП от същата дата е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК – опит да придобие чужда движима вещ – паричната сума в размер на 11 182.90 лева, която е знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Последвало е задържане на Л. за срок от 72 часа с постановление на прокурор при СРП, а с определение от 15.02.2020 г. по НЧД № 2215/2020 г. по описа на СРС му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Във връзка с обжалване на горната мярка за неотклонение е постановено определение от 27.02.2020 г. по ВНЧД № 715/2020 г. по описа на СГС, с което 2 на К. Л. е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева. След внасяне на сумата от 10 000 лева по сметка на СГП на 27.02.2020 г., Л. е бил освободен.

Видно е от материалите в ДП №73/2020 г. по описа на СО-СГП, че в хода на същото са извършение различни процесуално-следствени действия – прилагане на писмени доказателства, разпит на свидетели, приобщване на заключения на експертизи и др., а на 06.07.2023 г. разследването е било предявено на К. С. Л..

С постановление от 13.10.2023 г. на прокурор при СРП воденото срещу ищеца досъдебно производство за престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал.

2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК е прекратено, поради недоказаност на обвинението. В мотивите на същото е прието, че в хода на проведеното разследване, посоченият в показанията на свид. Г.(лицето подало сигнал) портфейл, който й е откраднат с печеливш фиш от тото 5/35 не е бил намерен, нито са установени лица, съпричастни към извършването на джебчийска кражба на датата и мястото, заявени от нея, поради което е правдоподобно и не може да се обори версията, че този фиш(квитанция за залог) е попаднала у Л. случайно, след което той я е предявил за плащане, съобразявайки обстоятелството, че приносителят й се счита за неин собственик.

Не е спорно обстоятелството, че ищецът е уведомен за постановлението и той не го е обжалвал. Заедно с това Софийска районна прокуратура е удостоверила в писмо №СП6902 от 10.03.2025г., че няма данни постановлението да е било обжалвано и да е било проверявано по реда на инстанционния контрол.

Видно е от кадровата справка на ищеца, издадена от СДВР към МВР, че към момента на образуване на наказателното производство срещу него, той е заемал длъжността *** на 03 РУ при СДВР и е започнал работа в системата на МВР на 09.07.2001г.

Приетите като доказателства два болнични листа от дати 05.03.2020г. и 15.03.2020г. удостоверяват, че за периода от 28.02.-05.03.2020г. и за периода от 09.03.-15.03.2020г. Л. е бил в отпуск по болест на основание диагноза „Нарушение на вестибуларната функция, неустановено“.

Доказан факт в делото е, че със Заповед №8121к-9720/08.10.2020г. на Министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на комисар К. С. Л. на длъжността *** на 03 РУ при СДВР. Основанията за налагане на наказанието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.

194, ал.2, т.1 във вр. с чл. 203, т.7 и т. 13 от ЗМВР, като с действията си е нарушил основни етични норми на поведение, установени в т.19, 20, 24, 25 и 71 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Наказаният е оспорил заповедта пред АССГ, който с Решение №4931/22.07.2021г. по адм.д. №11250/2020г. е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Посоченият съдебен акт е оставен в сила с Решение №11724/17.11.2021г. по адм.д. №9984/2021г. на ВАС, което е окончателно.

Свидетел за обстоятелствата какви са били преживяванията на ищеца 3 във връзка с образуваното и водено срещу него наказателно производство е родител на съученик на неговия син. Сочи, че той е разбрал за това от новините по Нова телевизия, която в централната си емисия в 19 часа е излъчила репортаж за това. Свидетелят Г. Т. твърди, че е общувал с Л. преди да бъде задържан във връзка с разследването и след като е бил освободен от ареста и е видял промяна в това, че е бил притеснен и не е искал да се виждат.

Отказвал е предложенията му да излизат навън, но са общували по телефона и знае от него, че не е имало основание за задържането му. Твърди, че преди задържането е бил лъчезарен и е поздравявал всички, а след това е изпитвал срам и неудобство от родителите в училището, защото го познават.

Свидетелства, че и синът на Л. е бил напрегнат първите месец – два и е разпитвал съучениците си дали са чули за случилото се с баща му.

Установено е от приложените в делото копия на материали в печатни и електронни медии, че е публикувана информация за разследването и снимки от извеждането от сградата на полицейското управление на арестувания зам.началник на 03 РПУ към СДВР. Заедно с това е проведен брифинг от говорителя на Главния прокурор, в който са изнесени данни за разследането и той е бил отразен от национални медии.

В изпълнение на правомощията си на въззивна инстанция по чл. 269 от ГПК, след като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, оплакванията във въззивната жалба във връзка с правилността му и относимите доказателства, Софийският апелативен съд приема следното:

Обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – съдът е разгледал предявените искове при наличие на процесуални предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск, като е изходил от обстоятелствата, на които са основани.

Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който урежда хипотеза на отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, се дължи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Основателността на този иск предполага кумулативната даденост на следните юридически факти : образуване на наказателно производство пред съд по обвинителен акт на прокуратурата, постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, претърпени вреди от обвиняемия под формата на притеснения и душевни страдания и/или имуществени вреди, които могат да бъдат различни във всеки конкретен случай, както и причинно - следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и душевните изживявания.

Спорът пред САС във връзка с основанието на иска е претърпени ли са 4 неимуществени вреди от Л. в резултат на образувано и провеждано срещу него досъдебно производство, което е прекратено. Решаващият състав счита, че доказателствата установяват твърдените от ищеца факти, че е бил задържан с полицейска заповед, с прокурорско постановление и с акт на съд за период от общо 15 дни, а след него му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция, която е в размер на 10 000лв. и е съответен на предмета на имотната облага по наказателното производство. Посочените две мерки за неотклонение безспорно следва да се оценят като обстоятелства, кумулиращи негативни изживявания, но с кратка продължителност. С първата мярка за неотклонение е ограничено правото на свободно предвижване на ищеца и обусловените от това естествени житейски изживявания като битуване със семейството, самостоятелно организиране на времето и реализиране на собствените интереси и нужди, но само за 15 дни, след което му е наложена значително по – лека такава.

От своя страна паричната сума, която той е заплатил за втората мярка за неотклонение – паричната гаранция, не е била на разположение на Л. и семейството му, което е предпоставка за материални затруднения, но не води до невъзможност семейството да се издържа и да живее нормално.