Решение № 260319 от 12.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……....………....…....……….2020 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КОНСТАНТИН ИВАНОВ мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА, като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА въззивно гражданско дело № 731 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 15947/24.02.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, чрез адвокат М.Л., срещу Решение № 435 от 30.01.2020 г., постановено по гр. дело № 12094/2019 г. по описа на ВРС, XL състав, с което първоинстанционният съд е приел за установено, че К.И.К., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, сумата от 4900 лева, представляваща част от корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Николай Николаевич“ № 48, ап. 17, кл. № ********** и аб. № **********, през периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/24.07.2019 г., на обща стойност 5610,84 лева.

Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора, надлежно изпълнена проверка на СТИ на ищеца и документирането й, законосъобразно изчисляване на количеството потребена електроенергия, остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3 в размер на 30129 кВтч, на стойност 5610,84 лв. Сочи, че в случай че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият К.И.К. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.

Излага подробни съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура.

В молба вх. № 261032/9.07.2020 г. въззивникът „Енерго-Про Продажби“ АД чрез адвокат В.М.представя списък на разноските по чл. 80 ГПК ведно с договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане за кредитен превод.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия.

В молба вх. № 261196/10.07.2020 г. въззиваемият К.И.К. чрез адвокат Д.д., с пълномощно по делото, изпраща подписана от него декларация, че поддържа всички извършени действия от процесуалните си представители в открито съдебно заседание на 9.01.2020 г. по гр. дело № 12094/2019 г. по описа на ВРС, XL състав, изразяващи се в направено искане по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК за изменение на иска чрез намаляването му от първоначално предявената сума от 5610,84 лева до сумата 4900 лева. Уведомява съда, че поради служебна заетост адвокат Д. Д. е възпрепятствана да се яви в насроченото за 13.07.2020 г. съдебно заседание. Представя списък с разноски, моли за присъждането им.

В съдебно заседание за въззивника

„Енерго-Про Продажби“ АД, редовно призован, се явява адвокат В.М., с която се осъществява видеоконферентна връзка. Поддържа въззивната жалба и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание въззиваемият К.И.К., редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното призводство е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.И.К., ЕГН **********, с която ищецът претендира да бъде прието за установено по отношение на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, че не му дължи сумата от 5610,84 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Николай Николаевич“

№ 48, ап. 17, кл. № ********** и аб. № **********, през периода от 07.07.2017 г. до 06.07.2018 г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура № **********/24.07.2019 г., на обща стойност 5610,84 лева. В проведеното на 09.01.2020 г. открито съдебно заседание, искът е оттеглен за горницата над 4900 лв. и производството е прекратено в тази част.

В исковата молба се сочи, че ищецът като купувач и ответникът като продавач са страни по договор за продажба на електроенергия с място на доставка обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Николай Николаевич“ № 48, ап. 17, клиентски №

**********, абонатен № **********. При проверка на текущата си сметка през месец юли 2019 г. ищецът узнал, че с фактура № **********/24.07.2019 г. му е начислено потребление в размер на 5610,84 лева за периода 7.07.2017 г. – 6.07.2018 г., което оспорва, като твърди, че не е потребявал реално такова количество електроенергия. Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ, това не е било по негова вина. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Не оспорва, че между страните е валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия. Излага, че на 6.07.2018 г. е била извършена проверка на СТИ на обекта в гр.

Варна, ул. „Николай Николаевич“ № 48, ап.

17, клиентски № **********, абонатен № **********, на която, в присъствието на член на домакинството на ищеца и един свидетел, е констатирано наличието на неотчетена електроенергия в скрит регистър 1.8.3 на електромера в размер на 30129 кВтч. За проверката бил съставен констативен протокол, подписан от свидетелите. Електромерът е демонтиран, заменен с нов и предоставен за метрологична експертиза в БИМ – Варна, при която, с констативен протокол е била установена нерегламентирана външна софтуерна намеса в тарифната му схема. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл. 50 ПИКЕЕ и е начислена процесната сума, която не е санкция, а заплащане за реално доставено количество електроенергия, останало неотчетено, тъй като вместо във видимите регистри на СТИ се е натрупвало в скрития регистър 1.8.3. Сочи, че сумата е дължима и съгласно разпоредбата на чл. 183 ЗЗД. Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.

Видно от констативен протокол № 11115230, на 10.07.2015 г. на обекта на ищеца от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0213 6325 8764 и нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.

От приложен към делото констативен протокол № 1104711 се установява, че на 6.07.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 1496 кВтч; по тарифа 1.8.2 /дневна/ – 7670 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 30129 кВтч; по тарифа 1.8.4 – 0000 кВтч, и по тарифа 1.8.0 – 39286 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.

Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507984, и изпратен за експертиза в БИМ - Варна. Проверката е извършена в присъствието на член на домакинството на ищеца и един свидетел.

Приобщен към доказателствения материал по делото е и констативен протокол № 1713/17.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-3904/10.07.2018 г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, видно от който при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия и до вътрешността му не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип електромери трябва да се състои от две тарифи, и действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа: Т3 - 030129,8 кВтч.

Въз основа на горния протокол, на 23.07.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ за начисляване на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 30129 кВтч за периода 7.07.2017 г. – 6.07.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № 0283234 163 от дата 24.07.2019 г. за сумата от 5610,84 лева.

От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че електромерът с фабричен № 1114 0213 6325 8764, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен тип, произведен през 2013 г. и същата година преминал задължителна проверка за годност в БИМ, като към датата на проверката на 6.07.2018 г. е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Произведен е с фабрични настройки да отчита потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на екрана регистъра - 1.8.1 и 1.8.2. Според вещото лице, натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера и претарифиране на отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на СТИ. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания за консумираната ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща. Тъй като прoцесното СТИ не е SMART и съответно не е включено в системата за дистанционен отчет, не е възможно да се определи началната дата на въздействието. Не може да се каже, че количеството в скрития регистър е било реално потребено в едногодишния период, за който е издадена фактурата. Ако при монтажа електромерът е бил с нулеви показания по основните си два видими на дисплея регистъра – 1.8.1 и 1.8.2, това означава, че е бил нов, неупотребяван, и би трябвало да бъде с нулеви показания и по скритите си регистри, които в този случай са три – 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. За този тип електромери /ME 162 – “ISKRA”/, за да бъдат нанесени цифри и букви в който и да е от регистрите, електромерът трябва да бъде отворен, към електронната му папка да се присъединят проводници, свързани с компютър, и по този начин се нанасят показания, но в заключението на БИМ – Варна, е записано, че електромерът не е отварян за неправомерен достъп. Счита се, че не е отварян, защото има налични пломби, но към монтажа през 2015 г. е нямал пломби.

С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.

Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 06.07.2018 год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на електромера са били част от действащото право.

Разпечатката съдържа 39 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1f15de7-fb53-4c91-a39a-299b9c201903