Решение № 4989 от 07.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4989 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330109546 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Г. Д. Г. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД. Твърди се, че на 23.03.2023 г. с първия ответник е сключен договор за потребителски кредит, а с втория договор за предоставяне на поръчителство. Предоставена била сумата от 500 лв в заем.

Твърди се, че действителният ГПР е различен от посочения в договора, поради което счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради липса на задължителния реквизит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчител следвало да се включи в ГПР. Счита, че с посочването на невярна стойност на ГПР кредиторът е внесъл неравноправие в кредитното правоотношение. Съдът счита обаче, че тези твърдения се отнасят до същите факти и тяхната правна квалификация не е по чл.143 от ЗЗП, а остава по чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Твърди, че договарянето длъжникът да плати възнаграждение на поръчителя вместо на кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в правоотношението. Това задължение е в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя, като последният нямал интерес от обезпечение в полза на кредитора и поради това сделката била лишена от правно основание. Длъжникът не получавал никаква престация по този договор. Задължението за предварителна оценка на кредитоспособността било в тежест на кредитора. Обосновава недействителност и въз основа на обстоятелството, че поръчителят следва да е одобрено от кредитора дружество. Твърди още, че договорът за поръчителствo е с акцесорен 1 характер, поради което не може да породи действие при недействителен дълг.

Въпреки посочването на различни основания за нищожност на втория договор, съдът счита, че твърденията на ищеца се квалифицират като нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Въз основа на всички съображения моли да се прогласи нищожността на договора за потребителски кредит, както и недействителността на договора за поръчителство.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, както и от „Кредит Гаранция“ ЕООД. Първият ответник оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит. Счита, че нарушаването на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10А, ал. 4 ЗПК не води до недействителност на договора за потребителски кредит. Оспорва договорът да е нищожен поради неправилно изчисляване на ГПР, като изчисляването му следвало да се извърши преди сключване на договора. Твърди, че разходът за възнаграждение на поръчителя не му е бил известен преди сключване на договора. Счита, че договорът съдържа всички законово установени реквизити. Намира за неоснователни възраженията за нищожност на отделните клаузи. Оспорва твърдението, че уговарянето на задължение за обезпеченост на договора противоречи на съображение 26 от Директива 2008/48. Твърди, че такъв тип кредити са високорискови, оспорва твърдението за неравноправност на клаузите, като сочи, че липсват доказателства те да не са индивидуално договорени.

Вторият ответник също оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва твърдението, че длъжникът не получава никаква престация. Сочи, че договорът е такъв за услуга и правната му уредба е в чл. 280 ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковете.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Предявени са кумулативно и субективно съединени искове по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съответно срещу първия и втория ответник

За основателността им следва да са реализирани следните юридически факти: сключен между страните договор за потребителски кредит, респективно договор за възлагане на поръчителство, за който са налице сочените пороци, нарушаващи изискванията на ЗПК и накърняващи добрите нрави.

За безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: сключването на договора за потребителски кредит и договора за възлагане на поръчителство, както и обстоятелството, че в ГПР не се включва възнаграждение за поръчителя.

Установява се от представения договор за потребителски кредит, че в чл.1, ал.2 било уговорено задължение на длъжника да предостави обезпечение в срок 24 часа от сключване на договора - поръчител, който да е 2 на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение от 1500 лв. или одобрено от кредитора дружество поръчител, банкова гаранция, от одобрена от кредитора банка. За срок от 24 часа от сключване на договора и с изискванията към физическото лице поръчител, това обезпечение е на практика неизпълнимо. За длъжника остават другите две възможности да предостави обезпечение чрез лица, одобрени от самия кредитор. Доколкото предоставянето на обезпечение чрез дружество-поръчител, одобрено от самия кредитор, е задължение по договора и е свързано с допълнителни разходи за длъжника, тези разходи следва да са включени в ГПР. Този извод важи още по-силно, като се има предвид, че поради начина на уговаряне на изискванията към обезпечението от физическо лице, обезпеченията чрез одобрено от кредитора лице остават единствен вариант за длъжника и това неминуемо води до заплащане на разходи. След като тези разходи са неизбежни и са свързани с изпълнението на задълженията по договора за кредит, то те следва да намерят отражение в ГПР, тъй като само така потребителят може да има ясна представа за икономическите последици от сключване на договора. Следва да се отбележи и обстоятелството, че кредиторът и дружеството – поръчител са свързани лица, които през поголямата част от съществуването си са имали за еднолични собственици на капитала си едни и същи лица, което е общо известен факт с оглед обявените обстоятелства в Търговския регистър и историята на едноличните собственици на капитала на двамата ответници.

Съдът счита, че законът изисква посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не само формално, а такъв процент на разходите, който е реално приложимият между страните по договора. Само така потребителят може в защита на правата си да направи реално сравнение за най-добрите условия за кредитиране на пазара. В противен случай всяка произволно избрана от кредитора стойност на ГПР би изпълнила изискванията на закона.

Изискването за посочване на ГПР обаче не е самоцелно, а е ориентирано към защита правата на потребителя с оглед неговата информираност за условията и разходите по кредита, поради което следва да се посочи реално приложимият процент на разходите. Поради това посочването на ГПР, което не е реално приложимото между страните, се равнява на непосочването на ГПР изобщо. Възнаграждението на поръчителя е следвало да се включи в ГПР. Това условие обаче не е изпълнено, поради което Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК е недействителен.

По отношение иска срещу втория ответник съдът приема следното.

Установява се от договора за възлагане на поръчителство, сключен на 23.03.2023г., в деня на подписване на договора за потребителски кредит, че поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на потребителя по договора за кредит, а потребителят се задължава да заплати възнаграждение в размер на 133,50 лв. На първо място, следва да се посочи, че поемането на задължение за солидарна отговорност в договор между „поръчителя” и длъжника не обвързва кредитора и не създава солидарна отговорност пред него между длъжника и поръчителя. Съгласно 3 чл.138, ал.1 от ЗЗД договорът за поръчителство се сключва между поръчителя и кредитора, тъй като поръчителят следва да се задължи спрямо кредитора.

Така с поетото от „Кредит Гаранция” ЕООД задължение не се създава поръчителство, нито друг вид солидарна отговорност с длъжника. Не се поема дори задължение за сключване на договор за поръчителство с кредитора в един последващ момент. Поради изложеното,вярно е становището на ищеца, че с този договор не се предоставя никаква престация на потребителя, а единствено му се възлагат задължения. В допълнение на това и с аргумент от чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. Накърнява добрите нрави договор, с който не се поема действително задължение за поръчителство, нито се създава солидарна отговорност, а само привидно се създава обезпечение и то за недействителен дълг, като на длъжника се възлагат само задължения. Поради накърняване на добрите нрави се явява нищожен и договорът за възлагане на поръчителство.

Двата иска, като основателни, следва да бъдат уважени, а на ищеца да се присъдят разноски съобразно представения списък – 100 лв. за платената държавна такса и по 480 лв. за адвокатски хонорар за всеки от двата иска, който се явява минималният хонорар с ДДС на основание чл.38 от ЗА, или в общ размер на 960 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КЕШ КРЕДИТ

МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6, по предявения от Г. Д.

Г., ЕГН: **********, с адрес: ***********************************, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит № ************ от 23.03.2023г., сключен между „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и Г. Г., е недействителен.

ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: 202376220 да плати на Г. Д. Г. , ЕГН: **********, 50 лв. за държавна такса и на ЕАД "Е.

И.", Булстат: **********, 480 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИТ

ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап.2, по предявения от Г. Д.

Г., ЕГН: **********, с адрес: ***********************************, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, че Договор за възлагане на поръчителство от 23.03.2023г., сключен между „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД и Г. Г., е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК: 201281666 да плати на Г. Д. Г. , ЕГН: **********, 50 лв. за държавна такса и на ЕАД "Е. И.", 4

Булстат: **********, 480 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5