Решение № 150 от 18.06.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Ихтиман, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100570 по описа за 2023 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от В. Й.

К., ЕГН **********, с адрес: *.

След администриране на исковата молба и депозиране на отговор на същата делото е било насрочено, посредством Определение № 637 от 05.12.2023 г., за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.01.2024 г. С молба с вх. № 59 от 04.01.2024 г. ищецът, посредством своя пълномощник, е поискал замяна на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД с друго дружество, а именно – със ЗД „Евроинс“ АД. В откритото съдебно заседание от 24.01.2024 г. адвокат В.

/преупълномощена от адвокат Н.а/ е поискала възможност за конкретизирана на молбата си за замяна на пасивно легитимираната страна в процеса. На 31.01.2024 г. по делото е постъпила молба с вх. № 640, подадена от адвокат Н.а, пълномощник на ищеца. В молбата е посочено, че на основание чл. 228, ал. 2, във вр. чл. 233 от ГПК се оттегля предявеният иск срещу първоначалния ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, като е поискано и конституирането на нов ответник по делото, а именно: ЗД „Евроинс“ АД. Към молбата е приложена и нова искова молба, в която като ответник е отразено ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул.

„*“ № 43. Съгласно текста на чл. 228, ал. 1 от ГПК изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. В чл. 228, ал. 2 от ГПК е разписано, че съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него. В настоящия случай ответникът изрично се е отказал /предвид позоваването от негова страна на текстовете на чл. 228, ал. 2 и чл. 233 от ГПК/ от иска спрямо първия ответник, като в същото време настоява искът да бъде насочен спрямо новопосочения ответник. Поради това производството срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул. „*" № 87 е било прекратено посредством Определение № 91 от 07.02.2024 г. Със същото определение като ответник по делото е конституирано „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *, с адрес: гр. С., бул. „*“ № 43, представлявано по делото от юрисконсулт Б. Г..

В исковата молба /насочена срещу ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ 1

АД / е отразено, че на 10.06.2022 г. ищцата се е движела плътно вдясно на платното за движение на ул. „Еледжик“ в с. *, поради липса на тротоар, когато е била ударена от лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № *, управляван от Г. А. Г., който автомобил се е движел в срещуположната на ищцата посока и е навлязъл в насрещното платно за движение.

Навеждат се доводи, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие В. Й. К. е постъпила за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД С., където са й направени няколко операции.

В тази връзка се сочи, че активно легитимираната страна е направила следните разходи в общ размер на 9965 лева, свързани с лечението й, а именно: 300 лева – разходи за лекарства от 10.06.2022 г. до 10.09.2022 г., 1080 лева – допълнителни разходи за силна храна от 10.06.2022 г. до 10.12.2022 г., 600 лева - разходи за болногледач за периода от 10.06.2022 г.

10.09.2022 г., 2660 лева, 1980 лева и 1880 лева – разходи за закупуване на три броя медицински изделия, 665 лева – разходи за ТБ Биогенерация, 600 лева – разходи за рехабилитационни процедури за периода от 14.08.2022 г. до 14.10.2022 г. и 200 лева – пътни разходи.

Според активно легитимираната страна, автомобилът, който е участвал в транспортното произшествие, е имал към онзи момент задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите със застрахователна полица

BG/07/121003612200, валидна от 31.12.2021 г. до 20.12.2022 г., която е била сключена при ответника.

Поради горните съображения се настоява ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочените по-горе суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях от 30.09.2022 г. до погасяване на дълга.

В отговора на исковата молба се оспорва основателността на исковата претенция.

Оспорва се твърдението причинените имуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от произшествието. Оспорва се и механизма на реализиране на ПТП-то, като се допълва, че поради поведението на ищцата ударът е бил непредотвратим от страна на водача на превозното средство. С отговора се прави и възражение за съпричиняване. Направено е възражение за лихвите, като се позовава на чл. 380, ал. 3 от КЗ и непредставянето на банкова сметка.

В проведеното последно открито съдебно заседание ищцата и неин процесуален представител не се явяват, като преди заседанието е постъпила молба от процесуалният представител, с приложена към нея писмена защита.

В последното заседание се явява юрисконсулт Г. – процесуален представител на ответника ЗД „Евроинс“ АД, като процесуалният представител оспорва исковата претенция и настоява за отхвърлянето й.

Депозираната искова молба е допустима – налице са предпоставките за разглеждане на същата по същество. В тази връзка следва да се посочи, че към исковата молба е приложен препис от молба /претенция/ от В. Й. К. ЗД „Евроинс“ АД, като по този начин се установява, че е било изпълнено изискването на чл. 498, ал. 1, във вр. чл. 380 от КЗ. Само за яснота следва да се посочи, че дори и да не е била отправена претенция по извънсъдебен път до застрахователното дружество, то на този етап отново са налице предпоставки за разглеждане на производството по същество, тъй в Определение № 123 от 16.02.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 119/2023 г. е посочено следното: „В случай, че съдът не е прекратил своевременно производството — на фаза искова молба, предвид липса на данни за проведена предходно процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната е на практика осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора /искова молба с приложения и отговор на същата/, напълно безсмислено е преповтарянето й формалистично извън вече образуваното съдебно производство, в случай, че отговора на застрахователя предпоставя предявяване по съдебен ред.“ В този смисъл са и мотивите към Определение № 60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021 г., I т. о., ТК. В тази връзка следва да се посочи, 2 че посредством отговора на исковата молба по настоящото дело ответникът оспорва иска по основание, поради което са налице предпоставките за разглеждане на същия.

По съществото на производството съдът навира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 405, ал. 1, във вр. чл. 429 от КЗ – за главницата и чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 497, във връзка с чл.

86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД – за лихвата.

За да бъде уважен иск по чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 429, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ – за главницата, следва да се установи в хода на исковия процес, че в резултата на виновно поведение на водач на моторно превозно средство, по отношение на което е сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, е настъпило пътнотранспортно произшествие, което произшествие е причинило увреждане /вреда/ на друго лице, като така последвалата вреда може да бъде както имуществена, така и неимуществена.

В настоящия случай страните не спорят, че на 10.06.2022 г. при управление на моторно преводно средство лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № *, управляван от Г. А. Г., който автомобил се е движел в срещуположната на ищцата посока, последната е била ударена.

Това обстоятелство се доказва и от съдържанието на представеното по делото споразумение по чл. 375а, ал. 3 от НПК, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 19.03.2024 г. по НОХД № 137 от 2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, с което споразумение Г. А. Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 10.06.2022 г. около 17 часа на улица „Еледжик“ в с. *, община Ихтиман, при управление на МПС марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № * нарушил правилата за движение, а именно – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Й. К., изразяваща се в: счупване на лъчева кост на лява ръка, което увреждане й е причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни, счупване на външния кондил на големия пищял на левия крак, което увреждане й е причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни 30 дни и счупване на костите на подбедрицата на левия крак в областта на глезена /трималеоларно/, което увреждане й е причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни, което деяние е квалифицирано като такова по чл. 343, ал. 1, б. „б“, алт. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и във вр. чл. 375а, ал. 2 от НПК Г. А. Г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В същото време съгласно т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В настоящия случай по наказателното дело не е постановено решение по смисъла на чл. 78а от НК, защото страните по него са се възползвали от диференцираната процедура по чл. 375а от НПК /чиято норма е приета през 2023 г. и която норма е част от Глава двадесет и осма от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание/. В чл. 375а, ал. 1 от НПК изрично е разписано, че след приключване на разследването, когато са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото по реда на глава двадесет и девета, с което подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност с налагане на 3 административно наказание. Предвид изложеното, в това число съобразявайки принципната постановка в мотивите на посоченото тълкувателно решение и прилагайки тази постановка по аналогия, настоящият съдебен състав приема, че така одобреното споразумение по НОХД № 137 от 2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман също е задължително за гражданското производство. В тази връзка следва да се посочи и че на основание чл. 375а, ал. 1, във вр. чл.

383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

По делото е представен и препис от застрахователна полица, от чието съдържание е видно, че между ЗД „Евроинс“ АД и Г. А. Г. е бил сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № *, като периодът на застраховката е обхващал и процесната дата 10.06.2022 г.

Като свидетели по делото са разпитани лицата Г. А. Г. и *.

Свидетелят Г. А. Г. /водачът на превозното средство/ заявява, че знае защо е призован – защото е бил участник в ПТП. Твърди, че за една секунда е изпуснал ищцата от поглед и я е ударил, като допълва, че тя е идвала по платното и до последно е мислил, че ще се разминат, като посоча, че в последния момент и той не е реагирал адекватно и я е ударил, като преди това я е виждал да идва срещу него. Свидетелят първо заявява, че той се е движил в дясната част на платното, а пострадалата се е движила в негово ляво и я е ударил с дясната част на бронята. След това обяснява, че улицата е широка колкото да се разминат две коли и че жената се е движила по средата на нейното платно, а той не си спомня къде точно се е движил. Предполага, че се е движила по платното, защото според свидетеля на това място тротоарът е обрасъл с тръни и храсти, а бордюрът е висок. Заявява, че тя е ходила спокойно, като и двамата са се движили съвсем леко, участъкът е бил прав и не е имало други хора и коли наблизо. В края на показанията сочи, че е трябвало да се разминат, но не са се и че може той да е „кръшнал“ неволно.