Решение № 359 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100901938 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба подадена от П. К. И., чрез адв. Д. Б. И. АК-Пловдив, срещу отказ № 20231008120505/10.10.2023г. на длъжностно лице регистрация (ДЛР) при АВ, постановен по партидата на „С.Ф.” ООД, ЕИК *******.

Жалбоподателят твърди неправилност на постановения отказ. Сочи, че със заявлението се упражнява законно право на съдружник да прекрати участието си в Дружеството по точно определен от закона ред. Това е нормата на чл.125. ал.2 от Търговския закон, който се явява специален за търговците, търговските дружества и дружествените им отношения. Смята, че същият стои по високо в йерархията на нормативните актове в сравнение с което и да е решение, включително тълкувателно такова, доколкото всяко едно решение следва да е съобразено и подчинено на закона, а тълкувателните такива единствено обобщават съдебната практика, а не променят /подменят/ целта па закона. Излага, че конкретната разпоредба на чл.125, ал.2 от ТЗ е създадена точно с оглед възможността един съдружник да прекрат и участието си в Дружеството - да престане да бъде такъв съдружник /още повече, че в случая се касаело за вписване на съдружник против волята му, чрез измама, за което е подадена жалба и е образувана прокурорска преписка № 19068/2023 год. на Софийска Районни прокуратура. Същата е присъединена към прокурорска преписка N9 48512/2022 гад на СРИ. по която е образувано и се води досъдебио производство на СДВР под №5159/2023 год./ Сочи, че законодателят залага това като лично право и решение на съдружника и не го подчинява/предпоставя/с никакви други обстоятелства и причини. Важното е само решението на напускащия съдружник. Да се приема противното означава да се отрича и дерогира самата норма на чл.125. ал.2 от ТЗ. Прима, че горното е особено важно, защото и 1 процесуалното поведение на съдебните и административни органи, призвани да администрират едно такова волеизявление /за напускане на дружеството/ следва да съобразяват заложената логика на самостоятелност на съдружника и постигане целта му, а именно да прекрати качеството си на съдружник, като това да е надлежно отразено.

Изпълнението следва да се предпостави единствено от валидиото упражняване на правото на съдружника да напусне. В конкретният случай това е направено по предвидения в закона и единствено възможния начин - „писмено уведомление“, установено и доказано но реда на ГПК. Процедирано е с уведомяване чрез Частен съдебен изпълнител С.А.. per. № 919, е район на действие СГС. Констатациите на ЧСИ са валидират и от ГПК и са инкорпорирани в множество производства, различни от изпълнителното - например заповедното такова, като констатациите им се ползват с достоверност и обвързваща сила. Мястото на връчване на Предизвестието за напускане е това по чл.50, ад. 1 от ГПК, а именно обявеният в Търговския регистър адрес на дружеството. В нормата па чл.50 ГПК са предвидени хипотези за валидно връчване при напускане на адреса и непосочване на нов такъв - чл.50, ал.2 ГПК. Това е именно и процедурата по чл.50, ал.4 ГПК, в резултат на което се приема, че е налице връчване /арг. от чл.47, ал.5 ГПК/. Излага, че посоченият ред е създаден, за да е налице механизъм за вадидно ангажиране на отговорността на търговеца /юридическо лице/ в гражданския оборот и да има механизъм да се процедират административни и съдебни преписки срещу търговеца. Смята, че в конкретният случай е налице именно такава административни охранителна преписка пред държавен орган — Агенция по вписванията — Търговски регистър, като целта е да се прогласи едно дадено право - на напускащия съдружник. Аргументи oт вида на правните последици за дружеството от това /поемане на дяловете иди намаляване на капитала/ или относно технически такива /представяне на нов текст на дружествен договор, изключващ напусналия съдружник/ са неприложими, защото са първо вън от възможностите и компетенциите на напускащия съдружник и второ са пряка последици от недобросъвестното поведение на Управителя на дружеството. Приема, че е незаконосъобразно е да се отричат и преграждат права, след като последните са валидно упражнени, поради недобросъвестно поведение и дезинтересиране на Управителя на дружеството, още повече когато самият той е адресат и на наказателно преследване за начина па управление и дейността на дружеството.

АВ е изложила становище за неоснователност на жалбата, повтарящи мотивите на ДЛР.

Съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със заявление по образец А4 с вх. рeг. № 20231008120505 подадено от адв. Д.И.на, пълномощник на съдружника П. К. И., е заявено за вписване заличаване на последната като съдружник на основание чл.125, ал.2 от ТЗ, след отправено предизвестие за напускане до дружеството„С.Ф.” ООД, ЕИК *******.

2

ДЛР е постановил отказ, мотивиран с обстоятелството, че заявителят не е оправомощено лице по смисъла на чл. 15 от 31 РРЮЛНЦ.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на ДЛР, като препраща към тях.

С Тълкувателно решение № 1/2020г. от 31.05.2023г. е прието, че напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в дружество с ограничена отговорност при бездействие на органите на дружеството. Така даденото тълкуване е задължително за съдилищата, поради което и всички доводи на жалбоподателя, обосноваващи право на заявяване, са неоснователни, тъй като противоречат на посочената тълкувателна практика.

Доводът свързан с редовността на връчването на предизвестието е ирелевантен, тъй той би бил правно значим само при наличие на редовно учредено регистърно производството, за преценка за наличието на заявеното за вписване обстоятелство.

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на ДЛР отказът следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20231008120505/10.10.2023г. на длъжностно лице регистрация (ДЛР) при АВ.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3