Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4586 от 09.12.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2442/2022
Вид
Определение № 4586
Подписан
09.12.2022
В сила
09.12.2022
Състав
Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Панайотова Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4586 гр. Варна, 08.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100502442 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 53484 от 4.08.2022 г., на Д.

М. А., чрез адв. К. Т. срещу решение № 2350 мот 14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3120/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА , с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Я. К. сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, както следва: обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на 1000 лв., представляваща стойността на разрушения тухлен покрив на терасата на апартамент № 4, съставляващ имот с идентификатор **************.1.4 по КК и КР на гр. Варна; обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на 800 лв., представляваща стойността на ремонта на покрива на терасата на апартамент № 5, съставляващ имот с идентификатор **************.1.5 по КК и КР на гр. Варна; сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за ремонт на стените на спалните на апартамент № 4 с идентификатор ****************.1.4 и апартамент № 5, с идентификатор **************.1.5; обезщетение за имуществени вреди, вследствие невъзможността ищецът да ползва намиращите се в двора четири паркоместа, за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2020 г., в размер на наемната цена по средни пазарни цени за района, в размер на 8 000 лв., представляваща частична претенция от сумата от 24 000 лв.; както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за отпушване на дворната канализация през 2020 г., с машина „Макита“ двукратно за сумата в размер на 160 лв., и за почистване на двора и изнасяне на отпадъци на 2 човека по 20 лева на ден на човек - 40 лева- общо 200 лв., на основание чл. 45 ЗЗД.

1

В законоустановения срок не е депозиран отговор от насрещната страна – Д. Я. К..

І. По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

II. По доклада на въззивната жалба:

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради постановяването му при съществено противоречие с материалния закон. За неправилен намира извода на съда, че процесното ателие е преустроено след закупуването му през 2007 г. Счита, че от свидетелските показания се установява, че ателието е било преустроено от семейство Недкови. Твърди, че в хода на производството е конкретизиран момента на преустройството /2007 г./, откъдето извежда доводи, че възражението за погасяване по давност на процесния иск не е погасено по давност. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 133 ГПК намира, че процесуалните права могат да се упражнят и след изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако пропускът се касае на особени непредвидени обстоятелства. Сочи, че в производството е заявявано многократно, че преустройствата са извършени преди придобиването на имота. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Д. Я. К..

Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата съдебна инстанция.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните части, поради което същото е влязло в сила в тези части.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 53484 от 4.08.2022 г., на Д. М. А., чрез адв. К. Т. срещу решение № 2350 мот 14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 3120/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА , с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Я.

К. сумата от 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него 2 имуществени вреди, както следва: обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на 1000 лв., представляваща стойността на разрушения тухлен покрив на терасата на апартамент №4, съставляващ имот с идентификатор **************.1.4 по КК и КР на гр. Варна; обезщетение за имуществени вреди, в размер общо на 800 лв., представляваща стойността на ремонта на покрива на терасата на апартамент № 5, съставляващ имот с идентификатор **************.1.5 по КК и КР на гр. Варна; сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за ремонт на стените на спалните на апартамент № 4 с идентификатор ****************.1.4 и апартамент № 5, с идентификатор **************.1.5; обезщетение за имуществени вреди, вследствие невъзможността ищецът да ползва намиращите се в двора четири паркоместа, за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2020 г., в размер на наемната цена по средни пазарни цени за района, в размер на 8 000 лв., представляваща частична претенция от сумата от 24 000 лв.; както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите за отпушване на дворната канализация през 2020 г., с машина „Макита“ - двукратно за сумата в размер на 160 лв., и за почистване на двора и изнасяне на отпадъци на 2 човека по 20 лева на ден на човек - 40 лева, общо 200 лв., на основание чл. 45 ЗЗД.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2442/2022 г. на ОС-Варна за 8.02.2023 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните части, поради което същото е влязло в сила в тези части.

Да се коригира списъка на страните по настоящото производство като от същия се заличи „Първа Инвестиционна Банка“ АД, доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителните части спрямо този ответник и като такова е влязло в законна сила в същите.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3