Решение № 386 от 19.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Перник, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500547 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 545 от 25. 05. 2023г., постановено по гр. д. № 1632 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд :

Са отхвърлени изцяло предявените от Я. И. В., ЕГН **********, К. К.

Г. ЕГН ********** и Ц. К. Г., ЕГН ********** и И. Й. Ж., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане на ответника ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, да заплати сума в размер на 1500 лева на всеки един от първоначалните ищци, частични искове от сума в размер на 100000 лева всеки един от тях, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на *** около 07.55 часа в *** на път ПП 1-6, км. 79+980, с посока от гр. *** към гр. *** , при което МПС марка „АУДИ“, модел Q7, с рег. № ***, управлявано от Т.В.С. е била причинена смъртта на К. П.Ж., с ЕГН **********.

1

Са осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Я. И. В., К. К. Г., Ц. К. Г. и И.

Й. Ж., да заплатят на ЗК „Уника“ АД сумата от 700 лева - разноски пред Районен съд Перник в производството пред Пернишкия районен съд.

Недоволни от решението са останали Я. И. В., К. К. Г., Ц. К. Г. и И. Й.

Ж., които чрез адвокат Б. Б., са го обжалвали изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, като необосновано, неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. По изложени съображения във въззивната жалба молят решението да бъде отменен изцяло и предявените искови претенции да бъдат уважени. Основният довод е, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, установяващи механизма на причиняване на увреждането, както и вината на водача Т.С.. Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Поддържат жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат А.Г..

Насрещната страна Застрахователна компания „Уника“ АД в срок е депозирала писмен отговор, чрез юрисконсулт Г.В.. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като валидно, допустимо и правилно. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Г.В., поддържа писмения си отговор и оспорва въззивната жалба като неоснователна.

За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:

Квалифицирал е активно, субективно, кумулативно съединените, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Отбелязал е, че по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че МПС марка „АУДИ“, модел Q7, с рег. № ***, управлявано от Т.В.С., е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Уника“ АД с полица № ***, с начало на действие *** и край ***

Отбелязал е, че не се спори и по фактите - относно датата, времето, мястото и осъществяването на ПТП; не се спори кой е делинквентът, както и какъв е резултатът - смъртта на К. Ж., поради което съдът е приел за доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, за които 2 ищецът носи доказателствена тежест (без размера на вредите).

Посочил е, че преди да се изследва въпросът за размера на вредите, то съдът дължи произнасяне по правния въпрос дали презумпцията на чл. 45, ал.

2 ЗЗД е оборена - налице ли случайно деяние (чл. 15 НК) - изключващо вината на дееца при извършено обществено опасно действие или бездействие.

Отбелязал е, че за процесния случай е било образувано досъдебно производство, прекратено с постановление на прокурор, но същото не обвързва съда и не може да коментира от съда. Посочил е, че досъдебното производство обаче съставлява част от писмените доказателства по делото, поради което съдът може да ползва тези от тях, относими по спора - в конкретния случа, токсикологичния анализ на Т.В.С., съгласно който по време на ПТП той не е управлявал автомобила под въздействието на алкохол и/или упойващи вещества.

Отбелязал е, че вината при гражданския деликт, за разлика от вината при наказателната отговорност, не се доказва, а се предполага, поради което в гражданския процес, в доказателствена тежест на делинквента е да установи отсъствието на предположеното от закона негово виновно поведение за причинените вреди, респ. да докаже случайния характер на деянието като обстоятелство изключващо вината - че не по своя вина не е могъл да избегне настъпването на вредите. Цитирал е чл. 15 НК - деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Отбелязал е, че в тази връзка по делото са допуснати първоначална и допълнителна САТЕ, като в първоначалната САТЕ на вещото лице В. въз основа на материалите по делото подробно е изследвало правнорелевантни за отговорността на шофьора, респективно ответника застраховател въпроси, анализирал е в цялост доказателствата по делото като е изготвил пълно заключение, отговарящо на поставените задачи, което съдът изцяло кредитира. Посочил е, че САТЕ се достига до извод, че процесното ПТП е осъществено при следния механизъм:

На *** в гр. *** , по ПП 1-6, с посока към град *** и скорост от 63 км/ч се движи л.а. „Ауди“. МПС се движи в дясната пътна лента, в светлата част от денонощието и при наличието на умерена мъгла, с надлъжна видимост не помалка от 150 метра. Пред него, в същата лента и посока, със скорост от около 38 км/ч се движи л.а. „Форд“. В района непосредствено преди км 80, около 3 изхода на незначителна хоризонтална крива - ляв завой, водачът на л.а.

„Форд“ забелязва пешеходец, който прескача еластичната ограда, изградена в дясно спрямо МПС, и започва напречно пресичане на платното за движение, претичвайки през него. Моментът в който пешеходката стъпва на платното за движение съвпада с момента, когато водачът на л.а. „Форд“ реагира за спиране. В това време водачът на т.а. „Ауди“ не разполага с видимост към пешеходката. 1,2 секунди по-късно стоп светлините на л.а. „Форд“ се задействат, като водачът на л.а. „Ауди“ все още не разполага с видимост към пострадалата, която навлязла на над 1,8 метра в ляво от десен край на платното за движение. Предвид разликата в скоростите на двете МПС, както и възприетите стоп светлини от водача на т.а. „Ауди“, той решава да предприеме изпреварване на т.а. „Форд“. До този момент траекториите на двете МПС са практически успоредни, а коридорите им на движение са един зад друг, в резултат на което видимостта за водача на л.а. „Ауди“ напред е ограничена практически с напречния габарит на л.а. „Форд“. При предприетата маневра за изпреварване, траекторията на л.а. „Ауди“ се променя, в резултат на което видимостта за неговия водач напред и в дясно започва да се разширява. Около 0,4 секунди след предприетата маневра за изпреварване, предвид променената траектория на МПС, както и продължаващото движение на пострадалата с посока към левия край на платното за движение, водачът на л.а. „Ауди“ придобива физическата възможност да забележи пострадалата. В този момент предната част на МПС се намира на разстояние от 24,8 метра преди линията на мястото на удара.

При скоростта си на движение от 63 км/ч т.а. „Ауди“ изминава това разстояние за време от около 1,42 секунди, стойност която се явява по-малка от общото сумарно време за реакция при конкретните условия. В резултат от това, както и предвид продължилото движение на пострадалата към ляв край на платното за движение, траекториите на л.а. „Ауди“ и пешеходката се пресичат на около два метра преди приетия ориентир и на около 4,7-4,8 метра в ляво от десен край. Ударът е между дясното странично огледало за обратно виждане на МПС и предната част на тялото, на височина от малко над 1,2 метра от настилката, което се явява над масовия му център. В резултат от това, както и предвид значителната разлика в масите и скоростите на двамата участници, тялото на пострадалата извършва сложно равнинно движение с едновременна ротация и транслация.

4

Съдът е посочил, че вещото лице обосновава този извод като изследва конкретните фактори и детайли от значение за изясняване на фактите по делото, прилагайки съответните научни методи. Отбелязал е, че в своя анализ вещото лице сочи, че в района на ПТП пътното платно се състои от две платна за движение; между двете платна за движение е изграден разделителен остров с монтирана върху него двойна СПО /мантинела/; платното за движение в посока от гр. *** към гр. *** се състои от две пътни ленти, всяка с ширина от 3,7 метра, разделени от ясно изразена единична прекъсната линия, а двата края на платното за движение са очертани от бяла непрекъсната единична линия; в дясно от десния край на платното за движение, на разстояние от 0,45 метра, се наблюдава монтирана предпазна мантинела; непосредствено в дясно от нея, на разстояние от 0,5 метра в дясно от десен край на ПД, се наблюдава монтирана вертикална тръба - основа на знак с надпис „Забранено!!! Преминаването на път 1-6 и ж.п. линията опасно за живота; табелата е разположена по такъв начин, че същата да се чете от преминаващите с направление перпендикулярно спрямо оста на пътя, насочващи се към левия край на платното за движение гледано в посока огледа; липсват данни за наличието на пешеходни пътеки, обособени за преминаването на пешеходци през платното за движение на ПП 1-6; вещото лице не е отговорило дали на мястото е бил поставен и знак „А 40“ „Внимание участък с концентрация на ПТП“, тъй като информация за поставянето на такъв не е налична; на мястото важи правило, ограничаващо скоростта до 60 км/ч. - пътен знак „Б26“ с цифрово означение „60“.

Съдът е посочил, че по аналитичен път, изследвавайки доказателствата по делото, вещото лице е определило скоростта на пострадалото лице - 4,9-6,2 км/ч = 1,53 м/с., както и тази на автомобила - 63 км/ч към момента на контакта между тях. Изчислено е, че опасната зона на автомобила, при скоростта му на движение от 63 км/ч и при конкретните пътни условия, е 45,34 метра.

Отбелязал е, че вещото лице е посочило, че когато не е посочен момент, от който да бъде направено изследването, при подобни ситуации, в които възрастен пешеходец пресича платното за движение, за начален момент е прието да се избира моментът, в който пешеходецът стъпва на платното за движение, като при тези изходни данни, при приетите условия, към момента в 5 който пострадалата е стъпила върху платното за движение, чисто физически водачът на МПС е имал възможността да спре автомобила преди мястото на удара. Същевременно, в конкретната ситуация е отбелязал, че са налице и други фактори - наличие на товарен автомобил Форд, движещ се пред автомобил Ауди. Посочил е, че в тази връзка вещото лице графично е изследвало видимостта за водача на т.а. „Ауди“ към пресичащия пешеходец, през кратки интервали от време. Така вещото лице е изчислило, че скоростта на т.а. „Форд“, преди реакцията на водача му за спиране, е била около 38 км/ч. Изчислено е също (технически достоверно), че пешеходката е изминала 4,77 метра от мястото на стъпване върху платното за движение, до мястото на удара.

Съдът е посочил, че вещото лице технически проверява показанията на свидетеля, управлявал л.а. Ауди, като достига до извод, че С. започва маневра изпреварване непосредствено след момента, когато стоп светлините на т.а.

„Форд“ сработват (както е завил в показанията си). При тези данни, достига до извод, че към момента в който стоп светлините на т.а. „Форд“ сработват, водачът на т.а. „Ауди“ не е разполагал с геометрична видимост към мястото, където в този момент е била пресичащата пешеходка, както и не е разполагал с видимост към пресичащия пешеходец в нито един момент от интервала между неговото навлизане на платното за движение - 3,12 секунди преди ПТП и началото за маневрата му изпреварване - 1,92 секунди преди ПТП.