Определение № 1551 от 27.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1551 гр. Благоевград, 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200501355 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 24160/07.10.2026 г., подадена от Б. Д. Х., с ЕГН **********, чрез адв. А. Д., против определение № 1510/28.09.2026 г., постановено по гр.д.№ 432/2026 г. по описа на РС-Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на адв.А. Д. пълномощник на ищцата Б. Д. Х. за изменение на Решение № 509/08.07.2026г. по гр.д.№ 432/2026г. по описа на Районен съд Благоевград в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, като се иска са бъде отменено и вместо него се постанови определение, с което да се присъди на адв. Д. адвокатско възнаграждение в пълния му претендиран размер.

В частната жалба се развиват подробни съображения, че първоинстанционният съд произволно и под пазарните нива е намалил адвокатското възнаграждение, като не е съобразил практиката на СЕС по дела C-427/16, C-428/16, C-57/15, C-94/04, C-202/04 и C-438/22. Навеждат се аргументи за необходимостта от координрано тълкуване на националното право, за естеството и разходите при упражняване на адвокатската професия, както и че намаляването на възнаграждението под определени разумни нива уврежда обществения интерес и достъпа до качествена правна помощ се позовава на практика на практика на СЕС.

Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК

В указания законов срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Фератум България“ ЕООД. В отговора се поддържа, че частната жалба е неоснователна. Поддържа се, че по делото ответникът е 1 направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което доводът за липса на валидно възражение е несъстоятелен. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд правилно е намалил адвокатското възнаграждение и е отчел че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, процесуалния представител не се е явил, налице е трайна практика.

Иска се да се потвърди обжалваното определение, претендират се разноски.

Окръжен съд – Благоевград, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, страна в първоинстанционното производство, с чиято молба по чл. 248 ГПК е упражнено правото на преразглеждане на разноските, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3 ГПК, в законоустановения срок. Поради това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 432/2026 г. по описа на РС- Благоевград е образувано по подадена искова молба от Б. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Благоевград, ул.“***“ 7, ет.2 ап.4, чрез адвокат А. Д., срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1712, р-н „Младост“, ж.к.„Младост“ 3, бул.

„***“ №51, вх.А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от И.В.В..

Предявени са искове за прогласяване прогласи за недействителен Договор №1477359 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между Б. Д. Х. в качеството на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД в качеството на кредитодател, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, както и да осъди „Фератум България“ ЕООД да заплати на Б. Д. Х. сумата от 184.07 евро, ведно със законната лихва за забава, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът е намалил предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от размера на сумата от 184.07 евро на сумата от 36.81 евро, като за разликата до първоначално предявения размер искът е оттеглен съгласно чл.232 от ГПК със съгласието на ответника.

Проведени са две открити съдебни заседания, на които страните не са се явили. Събрани са единствено писмени доказателства и е допусната и съдебно-счетоводна експертиза.

Пред районния съд е представен договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата Б. Х. и адв. А. Д., видно от който е договорена безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата.

С решението предявените кумулативни искове срещу ответника са уважени, като последният е осъден да заплати на адвоката на ищцата 2 адвокатско възнаграждение в размер на 245, 42 евро с ДДС.

В срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, недоволен от което е останал ищцовия адвокат, но същото не е уважено и съдебният акт е предмет на обжалване пред настоящата инстанция.

За да присъди възнаграждение в този размер и да откаже увеличението му до претендирания размер от 512, 93 евро с ДДС в последвалото производство по чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд правилно е изследвал действителната фактическа и правна сложност на спора, както и обема и характера на извършената адвокатска защита.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че при претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА не се касае до възражение за прекомерност и поради което не е необходимо такова да е направено. Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност може да има за предмет само заплатено от страната възнаграждение, като служебно произнасяне по съответствието между направените разноски и фактическата и правна сложност на делото е изключено без изрично сезиране. В случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на безплатно процесуално представителство, насрещната страна не разполага с възражение за прекомерност, но това не изключва правото да оспори определения от съда размер на възнаграждението по реда за изменение на решението в частта за разноските. Съдът не е обвързан както от претендирания от адвоката размер на възнаграждението, така и от минималните размери, предвидени в приетата наредба, тъй като те могат да служат единствено като ориентир. Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази насока Определение № 1857 от 8.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 77/2026 г., IV г. о., ГК.

В практиката на ВКС е прието, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА. В тази връзка по делото е представен договор, видно от който е уговорено осъществяване на безплатна правна помощ в полза на ищцата, което е достатъчно.

Съгласно Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения с акт на съсловна организация (каквато е Висшият адвокатски съвет), който акт има 3 обвързваща сила за съда без възможност за дерогация при липса на фактическа и правна сложност, противоречи на чл. 101, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В съответствие с това решение на СЕС и направените последващи изменения в Наредба № 1/2004 г.

(ДВ, бр. 14 от 2025 г. – Наредба за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа), предвидените в Наредбата размери нямат задължителен характер за съда, а имат единствено ориентировъчен и индикативен такъв. При определяне или намаляване на адвокатското възнаграждение съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка въз основа на критериите, заложени в чл.

36, ал. 2 ЗАдв и § 1а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г.

Въззивният съд намира, че присъденото от районния съд възнаграждение от 245,42 евро (480,00 лв.) с ДДС е напълно съразмерно, справедливо и съобразено с принципите за разумност и пропорционалност, изведени в практиката на СЕС (вкл. дело C-57/15). И това е така, тъй като в конкретния случай процесуалната дейност на пълномощника на ищцата се е изразила единствено в изготвянето и подаването на искова молба. Адвокатът не се е явявал в проведените съдебни заседания. По делото не са събирани гласни доказателства, назначена е съдебно-счетоводна. Разглежданият спор произтича от типова сделка за потребителски кредит. Въпросите относно нищожността на договора са предмет на изключително богата и константна съдебна практика както на ВКС, така и на СЕС, поради което казусът не разкрива никаква специфична или надхвърляща обичайната правна сложност.

Настоящата инстанция извърши преценка за фактическата и правна сложност на делото, на предприетите от страните действия, като несъмнено отчита и размерите в Наредбата за възнаграждение на адвокатската работа, които следва да бъдат обсъждани в случая само като ориентир.

При своята преценка съдът констатира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, касае за претенции за недействителност на облигационно правоотношение, които от една страна не предполагат, а в действителност и не разкриват, особености, които да ги отличават с фактическа и/или правна сложност спрямо друг подобен тип дела. Подобен вид претенции са масови, в тях не се забелязват индивидуални специфики /доколкото и самите договори за кредит не са индивидуално уговорени/, които да предполагат необходимостта от завишен обем на адвокатския труд.

Действията и по двата иска, както по подготовка на делото, така и като мотиви в исковата молба са почти идентични, като осъдителния иск е обусловен от действията и доказването по иска за нищожност. Не без значение и факта, че материални интерес, особено по осъдителния иск е изключително нисък.

Настоящата инстанция след като съобрази изложените по-горе обстоятелства и като отчете, че реално участие на страните в проведените съдебни заседания няма, намира, че справедливото дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в размера, определен от първоинстанционния съд-245,42 евро с ДДС. Посоченият размер адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА напълно е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, със 4 защитавания материален интерес, и в пълнота отразява изискването за високо качество на адвокатския труд като краен резултат се явява и справедлив и обективно обоснован.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга в случая, следва да е в размер, съответен на възнаграждението, което адвокатът би получил по чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и каквото би му се присъдило, ако потребителят бе ползвал безплатна правна помощ по реда на чл. 95 и сл. ГПК по конкретното дело, или каквото би се присъдило и за защита, осъществена от юрисконсулт. Поради това, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде увеличаван над присъдената сума, който справедливо съответства на положения труд.

Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано, като настоящия съдебен състав намира, че присъждането на адв. възнаграждение над този размер не отговаря на тези критерии и би бил прекомерен и категорично непропорционален спрямо извършената работа и действителната правна и фактическа сложност на делото по конкретното първоинстанционно производство.

Действително, подготвянето и предявяването на иск е свързано със значителна подготовка при определени правни спорове. В конкретния случай не е точно така, тъй като споровете между потребител и финансови институции са еднотипни. На доводите в исковата молба са дадени утвърдени в съдебната практика разрешения. Видно е, че по делото няма фактическа сложност.