Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 30.04.2026, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 55/2026
Вид
Решение № 57
Подписан
30.04.2026
В сила
22.05.2026
Състав
Росен Димитров Костадинов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Силистра, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20263420200055 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Жалбоподателят С. Н. Ц. от гр.Силистра е недоволен от Наказателно постановление (НП)№ 25-1099-001792/01.12.2025 год. на Началник група към ОДМВР–Силистра, сектор „Пътна полиция”. Счита, че наложените му на основание чл.175 ал.3 предл.”първо” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) наказания “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и “Глоба” в размер на 500 лева са материално незаконосъобразни и постановени в нарушение на процесуалните правила.

При редовност на призоваването явява се лично и с упълномощен защитник. В жалбата и съдебното заседание се развиват аргументи, че не е извършено административно нарушение по см. на чл.6 ЗАНН, тъй като липсвал умисъл в която и да е от неговите форми, тоест извършеното не е противоправно и обществено опасно, и като алтернатива и липсата на обсъждането маловажността на случая в контекста на чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното се моли за отмяна на НП или алтернативно за неговото изменение, претендират се и разноски.

При редовност на призоваването административнонаказващият орган (АНО) не се явява, вместо него процесуален представител- гл.юрисконсулт при ОД МВР-Силистра. В съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна, счита административното нарушение за безспорно доказано. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства прие за установено следното:

Свидетеля А. П. и колегата му Г. К. изпълняват длъжност мл.автоконтрольори в гр.“Пътна полиция“ при ОД МВР-Силистра. На 15.09.2025г. били на работа и се намирали на територията на гр.Силистра. Около 17.40ч., по ул.“..“ до дом №.. спрели за проверка водача на лек автомобил „..“ с рег. №.. (транзитен). Установили самоличността на лицето управлявало превозното средство, а именно жалбоподателя С. Н. Ц. от гр.Силистра. При проверката констатацията им била, че лек автомобил „..“ с рег. №.. с рама№... не бил регистриран по надлежния ред, този на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Наред с това се установило, че рег. табели с № ... са били издадени за друго моторно превозно средство- л.а. „...“.

При тези факти свид.А.П. съставил акт за административно нарушение серия GA № 4584553, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Нарушителя не направил възражения. С акта били иззети и 2бр. табели с рег.№ ....

С мотивирана резолюция № 25-1099-М 000238/ 17.09.2025г., на основание чл.33, ал.2 ЗАНН, АНО прекратил административнонаказателното производство и изпратил материалите на РП-Силистра, за образуване на наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 04.11.2025г. прокурор при РП-Силистра, прекратил наказателното производство по ДП № 1886 ЗМ-448/2025г. по описа на РУСилистра, пр.пр. №2667/2025г. по описа на РП-Силистра, като приел че деянието не представлява престъпление и изпратил препис от постановлението си и табелите на АНО за преценка дали не се касае за административно нарушение.

Въз основа на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство е издадено атакуваното наказателно постановление, като на основание чл.53 ЗАНН и чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДП, АНО е постановил наказания “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и “Глоба” в размер на 500 лева(255,65 евро).

Тези факти се установяват по категоричен начин от писмените и гласни доказателствапостановление на прокурора, АУАН, НП и др. показанията на свидетелите, и реално не се отричат от жалбоподотеля.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, т. к. е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество е основателна.

При издаване на НП, АНО се е позовал на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, който предвижда възможността за образуване на административнонаказателна преписка в случай на прекратено от прокурора наказателно производство (пр.пр. №2667/2025г. по описа на РПСилистра, ДП № 1886 ЗМ-448/2025г. по описа на РУ-Силистра). В тази хипотеза следва да се 2 възприемат фактическите и правни констатации на прокурора, който е достигнал до извод, че деянието не представлява престъпление, не е направил извод обаче дали се касае за административно нарушение, която преценка оставил на АНО. Така Началник група към ОДМВР–Силистра, сектор „Пътна полиция” преценил, че извършеното от С. Н. Ц. представлява административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Този извод обаче противоречи на установеното от прокурора, както от фактическа, така и от правна страна. Събраните доказателства обсъдени в прокурорския акт установяват, че лицето Д. Д. от гр.Силистра придобило два леки автомобила „...“ с номер на рама ... и поставени транзитен номер .., със срок на валидност до 11.02.2024г. и модел „..“, с номер на рама .... Същите към дата 15.09.2025г. се намирали на паркинг, находящ се в близост до кръстовището с кръгово движение, до „ДАП“ в гр.Силистра. В късните следобедни часове на същата дата Д. Д.и С.

Н. Ц. били заедно. Жалбоподателя бил помолен от своя познат да управлява единия от леките автомобили до улицата където е дома на собственика им. Така Д. Д. предоставил на С. Ц. контактен ключ и лек автомобил „..“ с рег. №... Движели се заедно с процесното МПС управлявано от жалбоподателя и друг автомобил управляван от Д. Д.. С. Ц. бил спрян за полицейска проверка от служителите на „Пътна полиция“. Пред тях спрял и Д.Д., който също отишъл на место и въпреки твърденията му, че превозното средство е негово АУАН бил съставен на жалбоподателя. При тези факти прокурора преценил, че се касае за управление на нерегистрирано МПС, по път отворен за обществено ползване, както и че същото е с поставени регистрационни табели, издадени за друго МПС. Въпреки това не е налице извършено престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, тъй като С. Ц. е знаел, че управляваният от него автомобил не е бил регистриран на територията на Р.България и постановените регистрационни табели били издадени за друг автомобил. Липсата на знание относно този факти, изключва умисъла съгласно чл.14, ал. 1 от НК, според които незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление.

Административнонаказателната отговорност по ЗДвП е предвидена за това, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая МПС е било с табела с транзитен регистрационен номер с изтекла валидност и издадени за друго МПС. Жалбоподателя няма как да е знаел тези обстоятелства. Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Правните изводи на прокурора относно умисъла няма как да не са относими и за административното нарушение при тези факти. Явно е, че няма как извършеното да е умишлено или непредпазливо, поради и което не е налице съществен елемент от административното нарушение, а именно простъпката да е извършена виновно.

Явно е, че жалбоподателят в конкретната фактическа обстановка не е бил длъжен и не е предвиждал настъпването на обществено опасни последици, понеже нарушение е формално, 3 на просто извършване и не е свързано с настъпване на вредоносен резултат. По смисъла на чл.11 ЗАНН по въпросите на вината се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, поради което приложимото материално право от прокурора е следвало да бъде обсъдено и от АНО при преценката му дали в случая се касае за административно нарушение, така както е дефинирано от чл.6 ЗАНН

Поради всички гореизложени съображения преценката на съда е , че НП е неправилно, тъй като неправилно е приложен материалният закон по отношение на несъставомерно деяние, което налага отмяна на оспорения санкционен акт. Предвид на така установеното съда счита, че не следва да обсъжда подробно възраженията за явно малозначителна обществена опасност на нарушението, като алтернативна теза в линията на защитата.

В производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс- чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, съгласно правилото на чл.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване минималния праг в съответствие с правилата на Наредбата. В случая не е налице прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ето защо съобразно установените процесуални правила, молбата на защитника се явява основателна, а ОД МВР-Силистра следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокат. Тези сторени разноски се доказват от приложения в материалите по делото Договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63 ал.2, т.1, във вр с ал.3, т.1 и т.2 във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП)№ 25-1099-001792/01.12.2025 год. на Началник група към ОДМВР–Силистра, сектор „Пътна полиция”..

ОСЪЖДА ОД МВР-Силистра да заплати на С. Н. Ц. от гр.Силистра направените по делото разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) евро.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4