Решение № 43 от 04.03.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Провадия, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101432 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия с искане за настаняване на детето Д. И. Б. в семейството на роднини –това на неговата баба по бащина линия – Д. А. П. за срок до навършване пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20г. възраст.

В молбата се твърди, че със заповед № ЗД/Д-В-П-056/27.11.2023г. на Директора на ДСП – гр. Провадия спрямо детето Д. е била прекратена предходно предприета мярка за закрила, като детето е настанено за отглеждане отново в семейството на неговата баба по бащина линия – г- жа Д. А. П.. Причина за това е бил фактът, че майката е изоставила детето, когато то е било на тригодишна възраст, а бащата е в невъзможност да полага пълноценни грижи за него, предвид упражнено спрямо детето физическо насилие.

Твърди се, че родителите на детето са се разделили, когато то е било на 3-годишна възраст и оттогава до 2020г. грижите за него са били полагани от бащата с подкрепата на бабата по бащина линия- г-жо Д. П., с която са живеели в една къща.

На 02.07.2020г. бабата на детето е подала устен сигнал в отдел Закрила на детето при ДСП Провадия, че бащата е упражнил физическо насилие над детето. След посещение на адреса от страна на представители на ОЗД и МВР, така подадената информация е била потвърдена от детето. По цялото му тяло и по лицето му са констатирани видими белези, синини и пресни рани. Това е дало основание за предприемане на спешна мярка за закрила по отношение на детето, като със заповед № ЗД/Д-В-П-048/02.07.2020г. то е било настанено в Кризисен център за деца- *******. По време на престоя си там, детето е поддържало 1 контакт с баба си и е споделяло носталгия към нея.

На 10.07.2020г. бащата е заминал да работи в чужбина, което е дало повод на баба му по бащина линия да пожелае да поеме грижите за детето в дома си.

В хода на социалното проучване, майката не е била установена на регистрираните от нея адреси. Със заповед № ЗД/Д-В-179/28.07.2020г. на Директора на ДСП ******* е прекратено настаняването на детето в Кризисен център ******* и е настанена в дома на своята баба по бащина линия за срок от 3години съгласно решение по гр.д. № 752/2020г. на ПРС.

Понастоящем срокът на мярката е изтекъл, поради което и с нова заповед № ЗД/ДВП-056/27.11.2023г., детето е отново настанено в семейството на г-жа Д. П.. Твърди се, че социалното проучване е установило, че детето се отглежда в подходящи условия.

Установено е, че г-жа Д. П. разполага с нужния капацитет адекватно за обгрижва детето.

Детето нямало изградена емоционална връзка с майка си, която отново не е било открита в рамките на проведеното социално проучване. Детето е споделило, че не желае да живее с баща си и видимо изпитвало все още страх от него. Нямало възможност то да бъде реинтегрирано в рожденото му семейство. Понастоящем било записано в десети клас. Било затворено, без изградена приятелска среда, самоизолирало се. Трудно се доверявало. С цел превенция последиците над психо- емоционалното му състояние, детето е било насочено към ползване на социална услуга. Предвид невъзможността на родителите да полагат грижи за детето, твърди се че в негов интерес е настаняването му в семейството на неговата баба по бащина линия, която среда е най- близка до семейната.

В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Провадия поддържа подадената молба.

Заинтересованата страна детето Д. чрез назначения му особен представител адв. М. с писмено становище сочи молбата да е основателна.

Заинтересованите страни- родителите С. А. и И. Б. не се явяват. Заинтересована страна Д. П. се явява.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда, от биологичните му родители (чл. 25, ал. 2). Настаняване извън семейството е предвидено в изключителни случаи и при положение, че важни причини налагат това, и е с оглед охрана на неговите интереси.

Съгласно чл. 25, ал.1, т.3, т. 4 и т. 5 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за него, намират се в трайна невъзможност да го отглеждат или когато то е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

2

Детето Д. Б. е родено от майка С. А. и баща И. Б.. През 2020г., спрямо детето е предприета мярка за закрила и то е било настанено за отглеждане в дома на баба си със заповед на Директора на ДСП Провадия. Мярката е била потвърдена от съда с решение по гр.д. № 752/2020г. за срок от три години, считано от 24.11.2020г.

Сега, поради изтекъл срок на мярката, с нова заповед на директора на ДСП-Провадия № ЗД/Д-ВП-056/27.11.2023г. детето отново е настанено в дома на баба си. С изрична декларация от 27.11.2023г. бабата на детето по бащина линия е заявила желание за настаняване внучка й Д. в нейното семейство.

От изготвения доклад от ДСП– Провадия установява се, че:

Детето Д. се отглежда в дома на своята баба по бащина линия от 2020г., след като тя е подала устен сигнал до ДСП Провадия, че спрямо детето е упражнено физическо насилие от бащата. След посещение в дома от служители на дирекцията, тази информация е потвърдена от бащата. Затова и детето е било спешно настанено в Кризисен център за дежа в гр.

*******. След като бащата е заминал да работи в Германия през м. юли 2020г., бабата на детето е предприела постъпки да поеме грижите за внучка си. Майката на детето трайно не полага грижи за детето, изоставила го е в невръстна възраст и то няма спомен за нея.

Предвид ползваните възпитателни методи от бащата и упражняваното физическо насилие над детето, е невъзможно той да продължи да се грижи за него. Най- силна е емоционалната връзка на детето с неговата баба, от която получава нужните обич и подкрепа. Двете живеят в жилище, което е собственост на дъщерята на г- жа П. и представлява двуетажна постройка с пристройка, с добри хигиенно битови условия. Полаганите за детето грижи са адекватни и съобразени с възрастта й. То е здраво, с добро нервно- психично развитие. През учебната 2023/2024г. е ученичка в десети клас в училище в гр. ********. Посещавала редовно учебните занятия по данни на училището. Справяла се добре с учебния материал. Трудно общувала със съучениците си и често се самоизолирала. Споделила е, че няма приятелски кръг. Била общителна, но трудно се доверявала. Г- жа П. е пенсионер по болест, освидетелствана с ЕР на ТЕЛК при водеща диагноза друга първична коксартоза, което не й пречи в грижите за детето. Била подпомагана от ДСП Провадия с месечни помощи. Съумяла е да осигури сигурна и стабилна среда за отглеждане на детето.

В о.с.з. бабата потвърди желание и готовност да продължи да полага цялостно грижите за внучка си, което прави от 2020г.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че няма настъпила промяна в обстоятелствата, налагаща отпадане на необходимостта от предприемане мярка за закрила по отношение на детето, доколкото и двамата родители на детето трайно за абдикирали от родителския си дълг. Исканата мярка за закрила – настаняване в семейство на близки е сред предвидените в чл. 4 ЗЗДт и основателността на прилагането й е обусловена от предвидените в разпоредбата на чл. 25 ЗЗДт изчерпателно изброени в шест точки основания. Анализът на събраните по делото доказателства, формират извода на съда, че по отношение на детето Д. са налице основанията, посочени в т. 3 на чл. 25 ЗЗД, а именно: родителите без основателна причина трайно не полагат грижи 3 за него. От друга страна, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 ЗЗДт поредност при определяне на мерките за закрила на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най- подходяща за момичето, с оглед възможността за отглеждането му в семейна среда и създалата се емоционална връзка между него и баба му по бащина линия. Тя изрази съгласие и желание да полага грижи за внучка си, като е създала и предпоставки за обезпечаване необходимите битови условия за това. Поела е цялостно грижите за детето от 2020г. и е доказала, че разполага с необходимия ресурс да покриват потребностите й, осигурявайки й добри условия за развитие.

При това положение, съдът намира, че предприетата от ДСП мярка за закрила на детето се явява адекватна такава. Изцяло в интерес на детето е то да продължи да бъде отглеждано в тази семейна среда. Така ще бъдат най- адекватно задоволявани неговите потребности на този етап, с оглед възрастта и нуждите му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие.

Затова, като мярка за закрила спрямо детето Десислва следва да бъде постановено настаняване му за отглеждане в семейството на неговата баба по бащина линия за срок до навършване пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20г. възраст.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето Д. И. Б., ЕГН **********, за отглеждане в семейството на неговата баба по бащина на линия Д. А. П., ЕГН ********** с адрес с. ******* за срок до навършване пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20г. възраст, на основание чл. 28, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

4