Решение № 123 от 16.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Русе, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния Караджова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20264500500151 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Д. Хаджикоцев“ №52-54, ************** от ***.********* Н.С. и А.Д., чрез пълномощник юр. К.З., е обжалвало решение №186/05.12.2025г. на Районен съд-Бяла, постановено по гр.д.№466/2025г., с което Банката е осъдена да заплати на ищцата по делото сумата 8806лв заплатена без основание по Договор за потребителски кредит ДПК

№7053495653 от 01.09.2023г. и представляваща разлика между заплатената от ищцата сума /18806лв./ и дължимата такава чиста стойност на получения заем/10000лв./, както и разноските по делото.В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон.

Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата М. И. С., от гр.****, обл.Русе, чрез процесуалния си представител адв.Д. Г., от АК-*****, е подала отговор на въззивната жалба, в който изразява становище, че същата е неоснователна.Иска решението да бъде потвърдено, като на упълномощения адвокат бъде присъдено възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 предл.2 от ЗАдв.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите 1 на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

По същество жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. И. С. против „ТИ БИ АЙ БАНК“-ЕАД, с която е предявен иск ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер 8,806 лв., заплатени при изначална липса на основание суми, предвид недействителността на сключения между тях договор за потребителски кредит № 7053495653/01.09.2023г.В исковата молба са изложени съображения за недействителност на договора, поради неточно, некоректно посочен в него Годишен процент на разходите-ГПР. Твърди се, че под формата на „застраховки" кредиторът начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата и прилага лихвения процент върху тях. Ищцата счита, че включването на въпросните разходи в размера на главницата, олихвяването на цялата сума, като ГПР е посочен без въпросните разходи за застраховка, е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна обуславя недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК.Заявява, че до предявяване на иска е погасила предсрочно задълженията си и е платила обща сума в размер на 18,806 лв., поради което претендира сумата в размер 8806лв., представляваща заплатена при изначална липса на основание сума по недействителния договор.

В производството пред районния съд и във въззивната жалба ответникът по делото „ТИ БИ АЙ БАНК“-ЕАД поддържа становище, че застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит.Твърди, че в договора ясно са посочени и компонентите - главница и лихва, като тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин, с оглед и на което процесният договор е в съответствие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК По делото не е било спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 7053495653 от 01.09.2023г., по силата на който Банката е предоставила на М.

С. сумата 10000лв. със срок на договора 05.09.2027г., като е уговорено издължаване на заема чрез 48 погасителни вноски всяка в размер на 489,28лвпоследната е в размер на 489,57лв. От чл.7.1. от Договора е видно, че размера на главницата се формира от размера на кредита – 10000лв и от общ размер на застрахователна премия – 3503,97лв. В разпоредбата на чл.7. е посочено, че застрахователната премия е по застраховка BANK ЗАЩИТА НА 2

КРЕДИТА.Съгласно чл. 7.2.3 от договора, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора.

Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

По делото е установено, че кредитополучателя М. С. е включена в застрахователни програми „Защита на кредита“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена о т Mediaguide

International, съобразно представената декларация и застрахователен сертификат. При сключването на договора за застраховка, Банката е действала като застрахователен агент, а застраховател е Cardif Assurances VIE SA, Франция.

От представените преводни нареждания е установено, че С. е погасила задълженията предсрочно, като е заплатила сума в общ размер на 18806лв.

Предвид изложената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна.Безспорно е по делото, че вззиваемата е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, поради което са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следователно в посочената величина като глобален израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит е посочен лихвен процент от 30.39%, но не се изяснява как тази стойност се отнасят към ГПР по договора, в частност, какво друго се включва в ГПР, чийто размер е 34.71%. В случая при определяне на ГПР по кредита не е посочен разходът за застрахователна премия.

Неоснователно е оплакването и поддържаното възражение, че сключване на застраховка не е задължително, а е избор на кредитополучателя.

Действително формално в чл.19 от Договора е предвидено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка, но договорите са предварително изготвени, няма данни кредитополучателят да е можел да влияе върху съдържанието на 3 договора, а и предвид на това, че застрахователните премии се включват в общия размер на кредита, изплащат се заедно с погасителната вноска и по съществото си са разход по кредита - представляват по съществото си възнаграждение за обезпечение, заобикалят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничаваща размера на ГПР. Освен това, на следващо място следва да се посочи, че клаузата за заплащане на застраховка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това е така, тъй като застрахователната премия в размер на 3503,97лв. представлява 35% от главницата по кредита.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя. При нужда самият потребител би застраховал кредита си при определен от него застраховател.

Предвид изложеното, при приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи връщане само на главницата в размер на 10000лв.Както беше посочено, по делото е безспорно установено, че въззиваемата е заплатила по договора сума в общ размер на 18806лв, разликата от 8806лв е недължимо платена и подлежи на върщане от кредитора.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, основателна е претенцията на пълномощника на въззиваемата за присъждане на адвокатско възнаграждение. Преценявайки предмета на делото, обстоятелството, че същото не се отличава с фактическа и правна сложност, извършените от адв.

Г. процесуални действия – изготвяне на отговор на въззивна жалба и на кратко становище за съдебно заседание, обстоятелството, че същият не се е явил в насроченото открито съдебно заседание, въззивният съд намира, че събразявайки като ориентир минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, но и практиката на СЕС, намира че на адв. Г. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 300€лв. Върху него следва да се начисли ДДС, тъй като адвоката е представил доказателства, че е регистриран по ДДС,т.е. жалбоподателят му дължи адвокатско възнаграждение в размер на 360€ с вкл.ДДС.

Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение №186/05.12.2025г., постановено по гр.д.

№466/2025г. по описа на Районен съд-Бяла.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Д. Хаджикоцев“ №52-54, ************** от ***.********* Н.С. и А.Д. да заплати на адв.Д. Г., вписан в АК-***** с №19000173355 сумата 360€ адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основания по чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5