Решение № 5317 от 27.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5317 гр. София, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503888 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20038190/26.05.2022 г. на СРС, 46 с - в, по гр. д. № 64619/2020 г. са отхвърлени исковете, предявени от „К.К.“ ООД, ЕИК ****, срещу С. П. И., ЕГН **********, за заплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49-51 ТЗ и чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД сумата в размер 2 280 евро, представляваща възнаграждение по Договор за посредничество (Протокол за оглед на недвижим имот), ведно с лихва за забава за периода 19.03.2020 г. - 17.12.2020 г. в размер на 173. 55 евро и законната лихва от подаване на исковата молба 18.12.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 700 евро, част от неустойка, съгласно чл. 3 от протокол за оглед в пълен размер от 7 600 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 18.12.2020 г. до окончателното плащане. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Решението се оспорва от ищеца „К.К.“ ООД в частите, в които са отхвърлени главния иск за заплащане на възнаграждение и акцесорния - за лихва за забава върху него, прехвърлени с договор за цесия в негова полза. Излага доводи, че в посочените части решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че не се установява да е постигнато съгласие за заплащане на комисионно възнаграждение в размера на 2 280 евро и не е възлагано търговско посредничество на третото лице, както и не е доказано изпълнение на договор за посредничество, извън извършения оглед. Неоснователно СРС е изключил от доказателствата протокола за оглед на имота, защото не е представен в оригинал. Сочи, че между третото лице „П.м.“ ЕООД като посредник и ответника С. И. на 23.01.2020 г. е сключен договор по смисъла на чл. 49 1

ТЗ, обективиран в протокол за оглед на имот от същата дата. Ответникът е признал в отговора на исковата молба, че е подписал собственоръчно протокола и го е попълнил в частта за неговите данни, като този факт е установен и от приетата СГрЕ и пр. пр. № 29666/2021 г. на СРП. Частта от протокола, която е оспорена от ответника е тази, в която се съдържат данните на другото лице - Т.Н.. Между страните няма спор, а и от показанията на свидетелката Н. се установява, че нейните данни, както и тези на имота, включително цената и възнаграждението, са попълнени в протокола от нея.

Ответникът е попълнил своите данни след като е прочел написаното от свидетелката.

Поддържа, че договорът не е недействителен само поради факта, че ръкописните текстове в него са изписани от страните. Неоснователни са твърденията на ответника, че не се запознал със съдържанието на договора, както и че не е получил екземпляр от протокола, тъй като в него изрично е записано, че се изготвя в два екземпляра. Излага доводи, че ответникът, като клиент, се е съгласил, че възнаграждението за осъщественото посредничество възлиза на 2, 5 % без ДДС от стойността на продажната цена на имота, поради което неправилно съдът е приел, че не е постигнато съгласие за заплащане на комисионно възнаграждение. Сочи, че посредникът е свързал продавача с ответника - купувач и се дължи възнаграждение заради свързване на страните по сделката. По делото е безспорно, че ответникът е закупил имота на продажна цена, сходна с тази при огледа, поради което дължи възнаграждение.

Ответникът е заобиколил посредника с цел да не заплаща възнаграждението.

Поддържа още, че брокерът е осъществил прави и фактически действия, в това число маркетинг, реклама и други преди подписване на договора. Излага и доводи, че законът не изисква писмена форма за договора за посредничество и дори да се приеме, че такъв не е подписван и безспорен факта, че оглед на имота е извършен с участието на брокерът, който е свързал страните, които впоследствие са сключили договор. Сочи, че дори да не е уговаряно конкретно възнаграждение, на основание чл. 51 ТЗ се дължи обичайното за такъв вид дейност - в случая 2, 5 % без ДДС. Поддържа, че изпадането на ответника в забава не е обусловено от изпращането на покана, доколкото в договора е предвидено, че възнаграждението се дължи при изповядване на сделката с нотариален акт, т. е. страните са уговорили изрично изискуемостта му. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат. Претендира разноски за двете инстанции.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение, по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ответникът С. П. И., чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на СРС - законосъобразно и обосновано в оспорената част. Излага доводи, че ответникът е оспорил, че представеното пред СРС копие на протокол за оглед произхожда от оригинала, както и заверката „вярно с оригинала“ по смисъла на чл. 183 ГПК. Тъй като ищецът не е представил оригинала на документа, протоколът основателно е изключен от доказателствата по делото. Излага подробни съображения, че по делото не се установява да съществува оригинал на протокола, нито че той се е подписал и съгласил с условията по него. Позовава се на нищожност на договора за поръчка/услуга поради липса на съгласие от негова страна. Счита, че СРС е достигнал до правилни изводи за неоснователност на исковете. Поддържа доводи, че договорът за посредничество е такъв, сключен с потребител, поради което за него следва да се прилагат нормите на ЗЗП и съдът да следи служебно за неравноправни клаузи в договора. Сочи, че не е запознат предварително със съдържанието на договора, нито му е дадена възможност да влияе на клаузите му, тъй като е подписал протокола преди в него да са нанесени възнаграждението на 2 посредника и продажната цена на имота, поради което договорът е нищожен на всички основания по чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Оспорва твърденията, че третото лице цедента „П.м.“ ЕООД е свързало продавача и купувача и че е посредничело за осъществяване на сделката, поради което не му се дължи възнаграждение за нея, както е записано в т. 1 от протокола за оглед. Дори твърденият договор да е действителен, той не е породил правни последици, поради неизпълнение на задълженията за посредничество. Сочи, че клаузите за заплащане на възнаграждение поради самия факт на свързване на страните са нищожни - неравноправни поради противоречие с добите нрави по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Нарушен е принципа на равнопоставеност и са накърнени интересите на по – слабата икономически страна, с цел неправомерно извличане на облага. Сочи, че не е осъществявал контакт с „П.м.“ ЕООД преди деня на огледа на 23.01.2020 г., нито е уговарял да присъства негов представител или се е съгласявал да заплаща възнаграждение на дружеството. Поддържа, че е уговорил срещу за оглед директно с продавача, а това че на място е присъствал представител на цедента „П.м.“ ЕООД, не го задължава да заплаща възнаграждение на това лице. Счита, че третото лице не е осъществило никакви реални действия по посредничество, нито му е предоставило такава услуга, поради което не дължи заплащане на възнаграждение нито на него, нито на ищеца - цесионер. Излага подробни съображения, че не е искал помощ или предоставяне на услуга от посредника, нито му е предоставяна такава за сключване на сделката. Счита, че е налице нищожност на целия договор и не дължи суми за възнаграждение, нито лихви и неустойки по него. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски.

И щ е ц ъ т „К.К.“ ООД е подал и частна жалба срещу определение № 20067472/17.11.2022 г., по същото дело на 46 с - в, с което уважено искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, като са му присъдени е направените разноски в обезпечителното производство по ч. гр. д. № 57003/2020 г. на 44 с-в, СРС. Излага подробни съображения, че ответникът не е представил списък на разноските, поради което искането за изменение е недопустимо.

Сочи, че представянето на списък на разноските и доказателства за тяхното извършване до съдебното заседание, с което е даден ход на устните състезания, е абсолютна предпоставка за развитие на производството за изменение на решението по чл. 248 ГПК. Поддържа, че пропускът да се представи списък на разноските не може да се санира в по - късен момент и води до недопустимост на произнасянето на СРС.

Освен това страната не е представила своевременно доказателства за направени разноски в обезпечителното производство, чието присъждане иска, като не се установява извършване на процесуални действия от страна на ответника в обезпечителното производство. Моли да се отмени определението по чл. 248 ГПК.

Ответникът С. П. И. не е подал отговор на частната жалба, но в съдебно заседание я е оспорил като неоснователна. Моли да се потвърди определението по чл.

248 ГПК.

Третото лице помагач на ищеца - „П.м.“ ЕООД, не е взело становище по въззивната и частната жалби в предвидените в закона срокове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, 3 като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Без изричен довод съдът следи служебно за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми при постановяване на решението.

Решението се оспорва от ищеца „К.К.“ ООД в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 49-51 ТЗ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл.

99 ЗЗД за заплащане на сумата в размер 2 280 евро - възнаграждение по Договор за посредничество в Протокол за оглед на недвижим имот, ведно с лихва за забава за периода 19.03.2020 г. - 17.12.2020 г. в размер на 173. 55 евро.

В частта, в която е отхвърлен иска по чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане сума в размер на 700 евро, част от неустойка, съгласно чл. 3 от протокол за оглед в пълен размер от 7 600 евро, решението не се оспорва от ищеца и е влязло в сила.

Решението в оспорените части е валидно и процесуално допустимо, като не са допуснати нарушения на императивни правни норми при постановяването му. Относно законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по въззивната жалба.

СРС е обсъдил приетите пред него доказателства в цялост, като е изложил фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията в производството пред него.

Главният иск, квалифициран по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 286 ЗЗД, с чл. 49 - 51 ТЗ и с чл. 99 ЗЗД, по който се е произнесъл СРС, е за заплащане на възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот, което вземане е прехвърлено на ищеца по договор за цесия.

Обоснован е извода на СРС, че за да бъде уважен иска за заплащане на възнаграждение, в тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за посредничество, сключен с ответника и основните параметри на договора - предмет, договорено възнаграждение, срок за плащане, както и че посредникът е изправна страна по него, т. е. че е изпълнил задължението си за осъществяване на реално посредничеството за закупуване на конкретния имот. В тежест на ищеца е да установи и валидно сключване на договор за цесия с посредника, посредством който е прехвърлено вземане към ищеца в претендирания размер, за който договор длъжникът – ответник е уведомен. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително срещу действителността на договора за посредничество и неравноправността на клаузите му.