Определение № 1108 от 31.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 31.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110209898 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от директора на РД „АА“ гр.

София срещу решение № 396/24.01.2023 г., постановено по НАХД № 9898/2022 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, в частта му, в която РД „АА“ гр. София е осъдена да заплати по сметка на жалбоподателя „Н.“ ЕООД сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото за платен адвокатски хонорар. В жалбата се твърди, че неправилно са присъдени разноски в полза на жалбоподателя, тъй като по делото своевременно е направено възражение за прекомерност, още с изпращане на преписката на съда. Препис от жалбата е изпратен на ответната страна. В указания срок е постъпил отговор от процесуалния представител на жалбоподателя с мотивирано становище за неоснователност на жалбата, като се изтъква, че договореният и платен хонорар е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (актуален към онзи момент).

Настоящият съдебен състав, като се запозна с жалбата от въззиваемата страна и отговора на жалбоподателя, намира, че не са налице основания за изменение на атакуваното решение в частта разноските. С оглед изхода на делото (който не е оспорван) право на разноски има жалбоподателя.

Направеното възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар (още в писмото, с което преписката е изпратена на съда) не преклудира правото на разноски на жалбоподателя, единствено дава възможност на съда да съобрази дали претендирания размер съответства на обема работа с оглед фактическата и правна сложност на делото. При всички случаи присъдената сума за адвокатско възнаграждение не може да е помалка от съответния размер (според вида дело) съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл.

1

18, ал. 2 от тази наредба „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“ Съобразно чл. 7, ал. 2, т.

2 от наредбата „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: … т. 2. при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“.

Т. е. поискания хонорар от 300 лв. се явява под минималния размер по наредбата, но доколкото е поискана и са представени доказателства за плащане именно на тази сума, съдът няма как да присъди повече. Отделно от изложеното това е бил минималният размер съобразно наредбата към момента на подписване на договора за правна помощ. Ето защо не са налице основания за изменение на съдебното решение в тази част.

Воден от горното и на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от директора на РД „АА“ гр. София срещу решение № 396/24.01.2023 г., постановено по НАХД № 9898/2022 г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, за изменение на решението в частта му, в която РД „АА“ гр. София е осъдена да заплати по сметка на жалбоподателя „Н.“ ЕООД сумата от 300 лева, представляващи разноски по делото за платен адвокатски хонорар.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2